появи въпросително изражение.
Кенеди седна до него.
— Мич успя да се приближи до оградата на Белия дом и да я огледа — каза тя. — Смята, че ще стигнат до шахтата без проблем.
Стансфийлд кимна замислено.
— Ти какво мислиш?
— Мисля, че ни трябва човек вътре, а той е най-добрият за тази цел.
— А за Адамс?
— Не мисля, че идеята е изключителна, но трябва да се съобразяваме с Мич. Той има опит в тези неща. Ти май таиш някакви съмнения.
— Не. Имам доверие на Мич. Ти как си?
— Нуждая се от малко сън, но иначе всичко е наред — отвърна Айрини.
Чуха стъпки. Обърнаха се и видяха Далас Кинг, устремил се към тях. Шефът на екипа на вицепрезидента беше облечен в синя риза и панталон.
— Вицепрезидентът е готов да ви приеме — каза той от прага.
Стансфийлд и Кенеди последваха младия мъж по коридора.
Без да чука, Кинг отвори вратата на личния кабинет на Бакстър и влезе. Вицепрезидентът седеше в голямо кожено кресло край камината и преглеждаше текста на обръщението си към нацията. Когато видя гостите си, той остави листа на масата.
Стансфийлд и Кенеди се настаниха на дивана, а Кинг застана до Бакстър.
— За какво искате да говорим? — наведе се напред вицепрезидентът.
— Мислим — започна директорът на ЦРУ, — че намерихме начин да вкараме човек в Белия дом, без терористите да забележат.
— Наистина ли? — отвърна Бакстър заинтригуван. — Как?
— Има една вентилационна шахта — каза Кенеди. — Основните тръби за поемане на въздух са на покрива, но има и още един вход, разположен на Южната морава.
— Не съм забелязал такава шахта.
— Нито пък аз — рече Стансфийлд. — Тя е скрита от дървета и храсти.
— Какво искате да направите? — намеси се Кинг.
— Преди да дадем заповед за начало на акцията по спасяването на заложниците, трябва да знаем какво е положението в сградата. Ако нямаме човек вътре, който да координира атаката, шансовете ни за успех са нищожни.
— Значи не става въпрос да пратим екип командоси, така ли? — попита вицепрезидентът. — Трябва да съм наясно. Преди да разберем какво ще поиска той, не ща да се впускаме в никакви акции.
— Само един човек. — Кенеди бе решила, че е по-добре да не споменава за Милт Адамс. — Веднага щом той ни подаде информация за положението, ще изготвим план.
— Ако е необходимо — подхвърли Кинг.
— Ако е необходимо.
Кинг скръсти ръце. Знаеше кого ще изпратят.
— Човекът, който ще проникне в Белия дом — каза заядливо, — да не би да е господин Круз?
Стансфийлд и Кенеди се спогледаха.
— Да.
— Доста интересно — позасмя се Кинг. — Аз проверих господин Круз и не мисля, че досието му отговаря на това, което видях вчера.
— Господин Круз е повече от това, което видяхте вчера — отговори Стансфийлд.
— Как е истинското му име? — попита Кинг.
— Това е секретна информация.
— Хайде стига — наежи се Далас. — След като ще поставяме на карта живота на всички тези заложници, като изпратим вашия човек, мисля, че можете поне да ни кажете името му.
— Не мисля, че има разумна причина да ви казвам истинското име на този човек — произнесе Стансфийлд.
— Аз смятам, че има — продължи да упорства Кинг. — Ако ще си залагаме главите…
— Господин Круз е бил изпращан на мисии вече от трима президенти и нито един от тях не знае истинската му самоличност. Нямам намерение да споделя подобна информация с цивилен, който има навика да дава интервюта. — Стансфийлд се обърна към вицепрезидента: — Господин Бакстър, мисля, че трябва да обсъдим този въпрос насаме.
Бакстър стрелна Кинг с поглед.
— Не искам да знам истинското име на вашия човек — каза бавно. — Имам ви доверие. Но нещо ме притеснява. Струва ми се, че този господин Круз е доста невъздържан. Дали няма проблеми със самоконтрола?
— На базата на какво сте си създали това впечатление?
— Това, което видях вчера в Пентагона…
— Това, което видяхте вчера, господин вицепрезидент — заговори Кенеди, — ви е оставило погрешни впечатления. Господин Круз стриктно следва дадените му заповеди и винаги постига резултат. Единствената грешка, която може би е допуснал, е, че реагира невъздържано на глупостите. — Кенеди замълча за миг, после продължи: — В случая с прокурор Тътуайлър той доказа, че е бил прав.
— Така е — сведе поглед Бакстър.
— Господин вицепрезидент — намеси се Стансфийлд, — Круз е един от най-добрите ни сътрудници. Такива като него са рядкост, а както знаете, аз съм в този бранш от години.
— Има ли юридически проблеми около операцията, която подготвяте?
— Какви например?
— Дали е възможно да се използва сътрудник на ЦРУ при тази операция. Знаете, че американците са доста консервативни, когато стане въпрос за намеса на ЦРУ във вътрешните работи на страната — каза Бакстър.
— Теоретично може да стане въпрос за това, но при дадените обстоятелства не мисля, че някой ще има нещо против.
— В зависимост от това, дали операцията ще има успех — намеси се Кинг. — ФБР запознати ли са с плана ви?
— Не.
Вицепрезидентът стана и закрачи към прозореца. Ако Круз не успееше, какви щяха да са последствията? Защо не искаха да изпратят някой от ФБР? Защо не искаха да изчакат и да видят дали няма да могат да освободят още заложници? Въпросите нямаха край. Бакстър бе на мнение, че операцията е прекалено рискована и политическата му кариера е поставена на карта.
— Директор Стансфийлд — обърна се към шефа на ЦРУ, — заповедта ми беше в смисъл да събирате разузнавателни сведения. Какво ще правите оттук нататък, си е ваша работа. Не е необходимо да ме информирате за всяко свое решение.
Стансфийлд се беше сблъсквал с подобни ситуации неведнъж и добре разбираше какво има предвид Бакстър. Вицепрезидентът прехвърляше цялата отговорност на ЦРУ.
Кимна с разбиране. По-късно щяха да имат достатъчно време да обмислят детайлите. Сега беше време за действие.
— Съгласен съм — продължи Бакстър — да направя каквото е нужно, докато Азис освободи следващата група заложници, което ще бъде утре сутринта. Ако можем да разменим още заложници за пари, нямам нищо против.
— Сър — намеси се Кенеди, — не мисля, че той ще иска още пари.
— А какво ще иска?
— Един господ знае — каза Стансфийлд. Нямаше никакво намерение да вади своя коз, фара Харут. — Но и аз съм склонен да се съглася с Айрини.
Бакстър се замисли.
— Кой друг знае за господин Круз и за планираната операция? — попита сприхаво.
