— Генерал Флъд.
— ФБР?
— Както вече споменах, не.
— Засега одобрявам идеята да събирате информация независимо от ФБР. Те имат с какво да се заемат в момента.
Искаше ФБР да бъдат държани настрани, разбра Стансфийлд. Още едно доказателство, че вицепрезидентът се презастрахова в случай на провал.
— Това ли е всичко? — попита Бакстър.
— Да.
— Добре. Благодаря, че ни информирахте. Сега ви моля да ме извините. Трябва да се подготвя за обръщението към нацията.
Кенеди и Стансфийлд станаха.
— Ако решите да изпратите вашия човек в Белия дом, дръжте го на каишка, ако обичате — подхвърли зад тях вицепрезидентът.
Стансфийлд кимна и последва Кенеди в коридора.
20.
Стигнаха до първия охранителен пункт на три пресечки от Белия дом. Нощта беше ясна. Нямаше нито едно облаче. На задната седалка на колата седяха Мич Рап и Милт Адамс. Шофираше Мик Ривърс, до него се бе настанил командир Харис. След тях през пропускателния пункт мина син фургон, последван от още един, черен. Харис се оправи с полицаите на първите два пропускателни пункта, както и с агента от Тайните служби на третия. В щаба бяха казали, че ЦРУ ще закара специално оборудване край оградата на Белия дом.
Приближаваха се към сградата от запад. Преминаха и последния пропускателен пункт на кръстовището на Пенсилвания Авеню и Петнайсета улица. Ривърс се плъзна покрай хотел „Хамилтън“ и продължи край Министерството на финансите. Горните етажи на личните помещения на президента се виждаха над дърветата. Подминаха вратата на подземния гараж, през която вчера терористите бяха влезли в Белия дом. Там сега беше паркирана полицейска кола.
Ривърс продължи още двайсетина метра, после направи рязък завой надясно и наби спирачките на сантиметри от черната ограда. Синият фургон спря два метра зад тях. Черният паркира помежду им.
От трите коли заизлизаха мъже. Всички, включително Милт Адамс, бяха облечени в черната униформа на десантчиците. Трима тюлени останаха до колата, за да охраняват, а други четирима извадиха голямо черно платнище. След по-малко от минута трите коли бяха покрити. Двама от агентите започнаха да откачат металните пръчки, за да могат Рап и Адамс да минат.
Харис и Рап се приближиха към оградата и се опитаха да погледнат към покрива на Белия дом. Дърветата между тях и сградата бяха гъсти и те се надяваха да ги прикрият.
Харис вдигна малката радиостанция към устата си.
— Новобранец, какво можеш да ми кажеш?
Чарли Уикър погледна през бинокъла за нощно виждане. Беше се настанил на покрива на Министерството на финансите. Зае мястото си половин час преди останалите и наблюдаваше терориста на покрива на Белия дом, като се опитваше да разбере на какъв принцип извършва огледите си.
— Той не ви вижда — каза Уикър в микрофона. — През повечето време наблюдава сградата на запад от Белия дом.
— Добре — отвърна Харис. — Нещо друго?
— Да. Мисля, че ще мога да го сваля с два куршума петдесети калибър.
— Ще го имам предвид. Кажи ми, когато започне да гледа към нас. Край. — Обърна се към Рап: — Засега всичко е наред.
— Добре. — Харис и Адамс последваха Мич до синия фургон. Оборудването беше в метални кутии. Маркъс Дюмонд, компютърен специалист, го бе нарекъл „пакети за доставка“. Двайсет и шест годишният електронен гений се беше забъркал в неприятности, докато подготвяше дисертацията си в университета. Бяха го уличили, че е проникнал в една от най-големите нюйоркски банки и е прехвърлил голяма сума в офшорни сметки. Това, което заинтригува ЦРУ, беше, че Дюмонд бе заловен не защото е оставил следи, а защото една вечер, солидно почерпен, разказал за финансовата си операция пред не когото трябва.
По онова време Дюмонд живееше със Стивън Рап, по-малкия брат на Мич. Когато Рап беше разбрал за проблемите на Дюмонд с ФБР, веднага се беше обадил на Айрини Кенеди и й беше казал за гениалния хакер.
ЦРУ не обичаше да признава, че от време на време ползва услугите на киберпирати. Повечето от незаконните прониквания са насочени към чуждестранни компании, банки, правителствени и военни компютърни системи. Но да се проникне в системата, не е достатъчно. Предизвикателството е да влезеш, да вземеш информацията и да излезеш, без да оставиш следи.
Маркъс Дюмонд надникна през отворената врата на фургона.
— Командир Харис, бихте ли казали на хората си да изрежат една дупка в платнището? Трябва да вдигна антената.
Харис прати един боец. Във фургона на голяма маса бяха разпънати карти на сградата. Дюмонд извади от раницата си черен предмет.
— Това е микросистема за наблюдение и подслушване. Нали сте използвали такава, момчета? — Рап и Харис кимнаха.
Предметът беше висок около десет сантиметра, дебел — два, и широк — четири. На върха му имаше малка издатина — мощен микрофон. До него беше лещата на малък обектив.
Дюмонд се обърна към Адамс:
— Тези малки нещица имат два режима на работа: обикновен и пулсов. Ако работят на обикновен, батериите ще издържат поне три дни, а когато са на пулсов — дванайсет. Пулсовият режим предоставя идеален звук, но вместо картина изпраща снимки. На всяка камера съм сложил механизъм за закрепване. Разбира се, ще трябва да изберете внимателно къде да поставите камерите. Бих могъл да местя обективите от разстояние, но не ви го препоръчвам, защото ще глътне много от енергията. Затова трябва да изберете най-подходящите места, на които да поставите системите за наблюдение. Ясно ли е, господа? — Дюмонд замълча. — Добре, да проверим комуникациите ви и вече е време да тръгвате.
Дюмонд заведе мъжете във фургона и извади две радиостанции. На път от Ленгли младият човек вече беше проверил дали работят. После помоли Адамс да се обърне и постави радиото в специално направения за целта джоб. Рап взе своята радиостанция, обърна бейзболната си шапка и постави слушалката със захванатия за нея микрофон отгоре й.
— Вероятно за момент няма да мога да ви чувам, момчета — заговори отново Дюмонд, — но заглушителят, който използват терористите, спира сигнала около бункера на президента. Според сензорите ни те заглушават връзката до горните етажи на сградата. Затова искам колкото се може по-бързо да се качите на втория етаж и да осъществите връзка. — Бръкна в друга раница. — Ще ви дам и тази радиостанция. Тя е по-мощна и има по-голям обхват. Оставил съм ви и резервни батерии за всеки случай.
Рап се запита дали ще може да пренесе всичкото това оборудване през шахтата.
— Ще се опитаме да стигнем до втория етаж — каза, — но нищо не обещавам, преди да разбера какво е положението вътре. Ако са заложили експлозиви навсякъде, може въобще да не успеем да излезем от мазето.
— Ще намеря начин да излезем — намеси се Адамс.
Рап взе втората раница.
— Има ли още нещо?
— Не. Успех, Мич. — После погледна към Адамс: — Опитай се да предпазиш този да не се забърка в неприятности.
— Ще се опитам — усмихна се Милт.
Рап благодари на Дюмонд и хвана Адамс за рамото. Докато се връщаха към колата, Рап се сети за нещо,
