че посещава бистрото поне веднъж в седмицата, всеки път с различна жена. Красивата азиатка се питаше кога най-сетне този мъж ще я покани на среща.
Докато Кинг я целуваше, жената провря ръка под сакото му. Нежното докосване го възбуди. Вдъхна парфюма й и се усмихна:
— Ким, ти си прекрасна! Както винаги.
— Благодаря. — Тя отдръпна ръка от кръста му.
Кинг очакваше да го попита какво става в Белия дом. Момичето не каза нищо.
Той й намигна и тръгна към задната част на ресторанта.
Беше претъпкано. Кризата със заложниците беше дала на хората тема за разговор. За собствениците на барове и ресторанти във Вашингтон такива инциденти бяха като голямо спортно събитие. Някои от присъстващите разпознаха шефа на екипа на вицепрезидента и зашушукаха.
Кинг се оглеждаше. Скоро я видя. Шийла Дън седеше на една от масите, отворила пред себе си преносим компютър, и говореше по мобилния си телефон.
— Той е тук — изрече тихо, щом го забеляза. — Ще ти се обадя по-късно. — Трийсет и четири годишната репортерка остави телефона на масата, но чашата с вино продължи да държи в ръка. — Далас, къде беше, по дяволите?
— Съжалявам. — Кинг се наведе да целуне русата жена.
— Остават ми петнайсет минути да предам статията и редакторът ми ще ми откъсне главата, ако не спазя срока.
Кинг седна в сепарето. Един от сервитьорите се приближи към него. Шийла Дън вдигна почти празната си чаша.
— Още две от същото — каза. После се обърна към Кинг: — Закъсня с един час. През това време доста пъти ми мина през ума, че не си заслужава да се занимавам с теб.
— Извини ме — заговори Кинг, — но не знам дали ти е известно, че в Белия дом имаме доста проблеми в момента.
— Не ми говори глупости, Далас! Много добре знам какво става там, но и аз имам срокове, така че, когато кажеш, че ще бъдеш тук в точно определено време, бъди! Не очаквай от мен да се държа като някоя от онези, които въртиш на малкия си пръст! — Пое дълбоко въздух и скръсти ръце.
Повечето от жените, с които се срещаше Далас Кинг, бяха прекрасни, но им липсваше нещо. Шийла Дън беше различна. Не беше първа красавица, но мозъкът й работеше. Пък и беше омъжена. Нещо, което преди години Кинг възприемаше като пречка, но сега предпочиташе. Тук ставаше въпрос само за секс. Не беше необходимо да прахосва пари и да играе безкрайни игрички.
Бяха се запознали още в деня, когато Далас беше пристигнал във Вашингтон. Тя беше една от репортерките на „Вашингтон Поуст“, която се занимаваше с политиката. Като шеф на екипа на Бакстър Далас Кинг се беше превърнал в ценен източник на информация.
Той се пресегна през масата и я хвана за ръката.
— Какво е положението със съпруга ти?
— Гадно.
— Кога за последен път сте си лягали? — попита той, като погали ръката й.
— Далас, това не те засяга! — отвърна рязко Шийла.
— Добре… Не си длъжна да ми отговаряш. Но си прекалено красива жена, за да бъдеш самотна.
— Далас, нека да сменим темата.
Знаеше, че Кинг я желае, и мислеше, че сега е най-подходящият момент. Все пак историята си я биваше! Ако да си легне с Кинг, означаваше, че ще получи информация, беше готова да го направи.
Сервитьорът донесе питиетата им. Далас отпи глътка от сухото мерло.
— Няма да повярваш какви неща се случват там! — каза.
— Например?
— Онази тъпа кучка Тътуайлър е причината Шварц и секретарката му да са мъртви. Нейна беше идеята да изпратят на оня откачен само част от парите. — Кинг млъкна. Отпи още една глътка и си спомни за предупреждението на мъжа от ЦРУ, че Азис ще реагира точно така. — Опитах се да я спра, но тя не ме послуша. Знаеш каква е. Вчера в Пентагона тя се зае да ръководи срещата. Проклетата жена завижда страшно много на мъжете. Не може да приеме идеята, че военните знаят по-добре от нея какво да правят в такива ситуации. — Кинг отново замълча. — Трябваше да я отстранят. Тя изпадна в истерия и я закараха в „Бетесда“.
— Шегуваш се! — промълви Шийла.
— Не — поклати глава Кинг. — Де да беше така!
— Добре, след като Тътуайлър е отстранена, какво смятат да правят ФБР? — Кинг вдигна рамене и махна на сервитьора. — Хайде, Далас, кажи ми нещо! Не искам да ми издаваш държавни тайни! Какво ще правят оттук нататък ФБР?
Далас я погледна над чашата си.
— Планират да вкарат в играта всичките сили, с които разполагат. Събират информация и се опитват да намерят някакъв начин да излязат от създалото се положение. Шърман им каза, че докато не измислят как да измъкнат останалите заложници, няма да предприемаме нищо.
— А президентът? Всички ония глупости, които наговори Бакстър в обръщението, истина ли са?
— Президентът е добре — кимна Далас. — Точно както каза Шърман. От Пентагона потвърдиха, че може да издържи поне една седмица в бункера. — Кинг се наведе към нея: — Ухаеш невероятно!
— Благодаря. — Тя се засмя и отново се вгледа в екрана на лаптопа. — Какво друго става? Знаеш ли какво ще поискат терористите утре?
— Не. Ще разберем едва сутринта — избърбори разсеяно Кинг. Ризата й беше разкопчана. Нежната извивка на шията й го привличаше неудържимо. — Искам да съм с теб!
Шийла хвана брадичката му.
— Това, което ми каза за Тътуайлър, е страхотно, но имам чувството, че криеш нещо. Ще трябва още да се постараеш.
Кинг се замисли какво друго може да й каже. Всъщност й беше казал всичко — стояха и чакаха да дойде най-подходящият момент за атака. С изключение на… един мъж. Кинг се облегна назад. Не можеше да говори за това, но имаше нещо друго…
— Има и още нещо — рече той.
— Какво? — наведе се към него жената.
— Никой не трябва да разбира, че си получила тази информация от мен.
— Далас, никога не цитирам източниците си без тяхно съгласие!
— Искам да кажа, че става въпрос за нещо много сериозно, разбираш ли?
— Имаш думата ми. Името ти няма да се споменава.
Шефът на екипа на вицепрезидента се огледа страхливо.
— ЦРУ са знаели за нападението, преди да бъде осъществено.
— Какво? — възкликна Шийла. — И не са направили нищо?
— Не — поклати глава Кинг. — Разбрали са малко преди терористите да нападнат. Заради това Хейс е успял да се спаси в бункера. ЦРУ съобщили на Тайните служби.
— Значи ЦРУ са спасили президента?
— Предполагам, че можеш да го напишеш и така — вдигна рамене Кинг.
Тя се засмя.
— Много добре! — Пръстите й пробягаха по клавиатурата. Кинг я гледаше като обезумял. После тя затвори лаптопа, прибра го в калъфа и взе чантата си. — Трябва да занеса материала, преди да са дали броя в печатницата. — Изправи се. Беше облечена в тясна синя пола, която подчертаваше слабата й фигура. Наведе се към него: — Не сме свършили. — Докосна устните му с изящния си показалец, после рязко му обърна гръб и излезе.
23.
Джак Уорч долепи длан до вратата на бункера. Вече беше сигурен, че се затопля. През целия ден си
