Адамс завъртя камерата.
— Изглежда чисто.
— Нека и аз да погледна — каза Рап. Адамс кимна. Командосът огледа коридора. После бавно натисна бравата и пристъпи напред.
24.
Райли примигна няколко пъти, преди да отвори очи. Изстена глухо. Не знаеше къде се намира, главата я болеше нетърпимо. Когато фокусира погледа си, видя два крака, които вървяха по стълбище. Терористът я носеше на рамото си.
Опита се да обърне глава. Силна болка проряза врата й. Тя си наложи да не обръща внимание на болката. Сграбчи косата на мъжа с всичка сила и закрещя.
Рап замръзна. Писъкът беше толкова близо и бе прозвучал така внезапно! Нервите му се обтегнаха до краен предел. Той остана неподвижен няколко секунди, за да се ориентира откъде идва викът, и отново тръгна по коридора, повлякъл зад себе си Адамс. Когато стигнаха до президентската спалня, Рап бутна Адамс вътре и го насочи към тъмния дрешник. Адамс отвори тайната врата и се промъкна вътре. Рап го последва.
Милт включи фенера си.
— Господи, как издържаш на това напрежение? — хвана се за гърдите той.
Рап, чието сърце също биеше лудо, сграбчи кабела с камерата, откачи го от жилетката на Адамс и го провря под вратата.
Анна Райли стискаше с все сили китката на терориста. Обувките й се бяха изхлузили. По лицето й се стичаха сълзи. От ритника в стомаха й се гадеше.
Абу Хасан харесваше жените да се съпротивляват. За него това беше част от тръпката. Тъмнокосата се справяше по-добре от оная, с която се беше заел предишната вечер. Тя не беше опитвала да се освободи. Само ревеше. Хасан се ухили, когато зави зад ъгъла и пред него се показа вратата на президентската спалня. Най-доброто място да изнасили тази американска курва! Отвори вратата, провлачи още няколко метра след себе си Райли за косата, сетне грубо я вдигна и я хвърли на леглото. Извади от колана си нож.
— Сваляй дрехите, кучко! — кресна.
Райли се надигна. Нямаше да се предаде. По-скоро би умряла!
Терористът я удари с дръжката на ножа в слепоочието. Тя падна в безсъзнание.
Абу Хасан не губи време. Трескаво заразрязва дрехите й с ножа си. Гладката й мургава кожа го подлуди. Той прокара длан по бедрото й.
Милт Адамс гледаше втрещено екранчето на малката камера. В очите на Мич Рап се четеше неописуема омраза. Беше стиснал устни, по челото му се стичаха капки пот.
Здравият разум му казваше, че мисията е по-важна от това, което става в спалнята. Професионалистът у него му нареждаше да остане в прикритието си, да не се намесва. Да се добере до Рафик Азис, беше по- важно! Но нямаше да послуша здравия разум.
В контролната зала в Ленгли всички очи бяха обърнати към мониторите. Малката камера за наблюдение вече работеше и в контролната зала получаваха картина. Техниците с помощта на Маркъс Дюмонд успяха да изчистят изображението. На екрана се появи фигурата на мъж, застанал на вратата на стая.
— Това не е ли спалнята на президента? — попита генерал Кембъл, без да откъсва очи от монитора.
— Така изглежда — отвърна Кенеди.
Зад мъжа на прага се появи профилът на втори човек. Кенеди веднага позна Рап.
— Защо се връщат? — възкликна Кембъл.
— Не знам — отвърна Кенеди.
— Имаме звук — обади се един техник.
— Включи го на високоговорителите — каза Айрини. Отначало чуха пращене, после звукът стана по- ясен. Чу се странен шум.
— Какво, по дяволите, беше това? — попита Флъд.
— Мисля, че беше писък — изрече Кенеди.
Мониторите показаха фигурата на мъж, който влачеше след себе си жена. Всички ахнаха.
— Веднага ме свържете с Железния по радиостанцията! — викна Кенеди. Познаваше Рап. Трябваше да го спре.
Автоматът MP 10 беше оставен на земята, мястото му зае „Берета“ със заглушител. Рап стисна оръжието с ярост.
Наложи си да се успокои. Гневът не води до нищо добро.
В главата му се оформяше решение. Жената в другата стая беше дъщеря на някого. Вероятно имаше съпруг и деца… Той не можеше да позволи това да се случи!
Портативната радиостанция издаде писклив звук и зелената й лампичка замига. Адамс посегна към слушалката, но Рап го спря.
— Не отговаряй.
Адамс бавно отдръпна ръката си. Командосът се пресегна и изключи радиостанцията, сетне се изправи и извади нож.
— Какво смяташ да правиш? — облиза устни Адамс.
— Ще ида да убия оня кучи син! — отвърна Рап. — Знам, че не трябва да го правя, но ще го направя.
Адамс преглътна.
— Добре — кимна и добави: — Искаш ли да ти помогна?
— Не! Оставаш тук! Само изключи светлината и отвори вратата.
Адамс угаси светлината. Не виждаше Рап, но го чу как се промуши през тесния проход.
Анна Райли отвори очи.
Отдясно идваше светлина. Тя изви глава и видя похитителя си. Мъжът беше съблякъл ризата си и вече разкопчаваше панталоните си. Райли се опита да стане, но не успя. Кошмарът се повтаряше.
Мич Рап спря до вратата на дрешника и се ослуша. Беше затворил очи. Искаше да свикне с тъмнината. Жената плачеше, мъжът се захили. Рап отвори очи и погледна оръжията в ръцете си. Щеше да използва ножа.
Натисна бравата внимателно.
Райли ридаеше.
Мъжът се надвеси над нея. Хилеше се истерично, отвратителният му дъх я удари в лицето. Притисна я под себе си и я зашлеви грубо.
Райли се опитваше да се бори, но силите я напускаха.
Вратата се отвори бавно. Рап видя мъжа, обърнат с гръб към него, да сваля дрехите си и да се качва на леглото. Мич направи крачка напред и бързо се огледа, за да се увери, че в стаята няма и други терористи. Пристъпи безшумно, като котка.
С два скока се озова до леглото. С рязко движение сграбчи мъжа за косата и изви главата му назад. С дясната си ръка заби ножа във врата му и рязко го изтегли назад. Острието се спря в гръбначния стълб, после го преряза. Абу Хасан дори не разбра какво му се е случило.
