— Нямам извинение за глупостта си. — Раджиб знаеше, че и най-малката следа от неуважение щеше да му струва живота. — Заслужавам да умра! Постъпих глупаво…
Мич беше успял да се скрие в стаята. Милт Адамс бе коленичил до жената.
Рап вече беше получил мъмрене от висшето командване, че не е поискал разрешение за действията си.
Въпреки че уважаваше Кенеди, Стансфийлд и Флъд, Мич Рап имаше принципи. Потомъкът на германски емигранти беше разбрал, че вместо да се бори срещу системата, е по-добре да казва „Да“ и после да прави каквото си иска. Вашингтон беше тежка бюрократична машина, която се задвижва бавно. Всеки път, когато отиваше на мисия, Рап внимаваше каква точно информация предоставя на големите клечки. Колкото по- малко знаеха за това, което правеше, толкова повече одобряваха действията му. Кенеди винаги се беше застъпвала за него, но във Вашингтон имаше и хора, направили кариера, търкайки ръкави о бюрата си.
Рап гледаше съсредоточено монитора на камерата пред себе си. В дясното си ухо беше поставил слушалката, по която получаваше звук от контролната зала в Ленгли, а в лявото — слушалката от устройството, което му даваше звук от президентската спалня.
През следващите няколко минути в Ленгли обсъждаха създалата се ситуация и по какъв начин ще е най-добре да продължи мисията. Разговорът беше прекъснат от влизането на двама души в спалнята.
Рап веднага разпозна походката на по-дребния. Настръхна цял, дланите му се изпотиха. Когато чу гласа на мъжа, сърцето му щеше да изскочи от гърдите. Рафик Азис беше в съседната стая, на не повече от три метра от него, с гръб към тайната врата!
— Мич, знам какво си мислиш — чу гласа на Айрини Кенеди в слушалката си. — Вероятността да успееш е много малка. Те са трима, а ти — сам.
Рап реши да не отговаря. За съжаление вече го беше направил веднъж. Втори път номерът нямаше да мине.
— Мога да ги избия всичките и да приключа с това веднъж завинаги — въздъхна.
— Или може да те убият и да провалиш единствения ни шанс да разберем какво става вътре — възрази Айрини.
— Няма да им позволя да ме убият — отвърна Рап. — Или поне няма да умра, преди да съм ги пратил и тримата в отвъдното.
В контролната зала в Ленгли Кенеди се обърна и погледна директор Стансфийлд.
— Железния, изчакай да обсъдим създалата се ситуация — каза спокойно директорът в микрофона. След това натисна едно копче на клавиатурата пред себе си и се наведе напред. Към него се приближиха генерал Кембъл, Кенеди и генерал Флъд.
— Вероятността да успее е много малка — първа заговори Кенеди.
— Изкушавам се да му позволя. От доста време се опитваме да отстраним Азис — каза Стансфийлд.
— Не знаем какво е положението вътре. Имаме и близо шейсет заложници. Предлагам да изчакаме — възрази генерал Флъд. — Ако не успее да убие и тримата, ще загазим.
В това време единият терорист се отправи към вратата.
Стансфийлд вдигна микрофона си.
— Мич, остани на позиция — каза строго. — Повтарям: остани на позиция.
В тайната стая Рап толкова силно стисна радиостанцията, че пръстите му побеляха.
— Не съм съгласен — прошепна дрезгаво. — Имам три цели, застанали на метър и половина една от друга. — Рап погледна дисплея пред себе си. — С гръб към мястото, където се крия. Няма да е трудно да ги убия.
Този път се чу гласът на генерал Флъд.
— Контролна зала до Железния. Трябва да останеш на позиция. Това е последната ни заповед. Трябват ни очите и ушите ти вътре в сградата. — Генералът говореше твърдо. — Ще имаш възможност да го направиш, по-късно.
— Разбрано — отвърна Рап. „Следващия път — каза си наум — няма да ви питам!“
Ако разполагаше с повече хора, мъжът срещу него вече щеше да е мъртъв. Само че всеки боец му бе необходим.
— Ще я намеря… — пелтечеше Раджиб. — Обещавам!
Азис се замисли дали си струва да търсят жената.
Разрови купчината дрехи. Пистолетът на Хасан все още беше в кобура, а автоматът му беше на шкафчето в единия край на стаята. Кървавият нож беше захвърлен на пода.
— Това същата жена ли беше, която Абу Хасан ме накара да върна тази сутрин? — попита остро.
— Да. Същата — поклати глава Раджиб.
— Познавам тази жена — обърна се Азис към Бенгази. — Срещнах я, когато идвах насам с онази свиня Ръс Пайпър.
Бенгази не отговори. Изведнъж Азис си спомни какво му беше казал Ръс Пайпър за нея.
— Бащата на тази жена е полицай от Чикаго. Това обяснява случилото се.
Взе пистолета и радиостанцията на убития. Автомата му хвърли на Раджиб.
— Искаш ли да намеря жената? — попита той.
— Не. Тя не може да ни навреди. На всички изходи има експлозиви. Ако се опита да излезе, ще умре.
Бенгази се изкашля глухо.
— Да? — обърна се към него Азис.
— Все пак мисля, че трябва да претърсим този етаж, както и третия — рече Бенгази. — Ще ни отнеме по-малко от двайсет минути.
— Добре, но действайте бързо.
На излизане от стаята Раджиб посочи убития си другар.
— Какво да правя с трупа? — попита.
— Остави го да изгние тук — отвърна Азис, без да се обръща.
26.
В контролната зала в Ленгли се водеше оживен спор. Генерал Кембъл искаше да изпратят подкрепление от още двама души на групата в Белия дом. Вече знаеха, че Азис е донесъл голямо количество експлозиви и че ги е разположил на определени места в сградата. Преди да предприемат каквото и да било, тези бомби трябваше да бъдат обезвредени, до последната. За целта им бе нужна повече информация, а това означаваше, че трябва да вкарат в Белия дом някой с по-големи технически познания.
— „Тюлен 6“ разполага и с хората, и с оборудването за тази задача — каза Кембъл.
— Предпочитам да оставя Железния сам още известно време — заяви Стансфийлд.
— Не съм сигурен дали не трябваше да му разрешим да ги избие — продължи Кембъл.
— Щеше да е много рисковано — каза директорът на ЦРУ.
— Но рискът си струваше… Ако ни се удаде още един такъв шанс, не искам да го пропускаме.
— Значи… — Флъд се наведе напред — ти искаш веднага да пуснеш хората си срещу терористите.
— Да. — Кембъл погледна часовника си. — Почти един часът е. Слънцето ще изгрее след пет часа. Колкото по-рано имаме информация за положението вътре, толкова по-рано ще можем да реагираме. Ако разполагаме с двама тюлени като осигуровка на Железния, ще може следващия път, когато му се удаде възможност, да действа, без да се замисли, и да отстрани Азис.
Стансфийлд слушаше внимателно.
— В момента от крилото с личните помещения в Белия дом излизат трима много ядосани терористи. Уместно е да ги оставим да се поуспокоят, преди да започнем.
— Съгласен съм — отвърна Кембъл. — Току-що чухме, че имат намерение да претърсят втория и третия етаж, което смятат, че ще им отнеме около двайсет минути. Дори да дадем заповед на хората ни да тръгват, те ще влязат най-рано след половин час. Освен това те ще проникнат през мазето на трето ниво, а не на третия етаж.
