— По-нататък по коридора, отдясно, е нашата врата — прошепна.
— Добре — отвърна Рап. — Постави камерата за наблюдение и когато ти дам сигнал, ме последвай. Стой от дясната ми страна, на една крачка зад мен, без значение какво става.
Адамс прибра малкото устройство. Рап насочи оръжието към вратата, обърна се и кимна.
Адамс отвори вратата, а Рап пристъпи крачка напред. Адамс го следваше по петите. Металната врата автоматично се затвори зад тях. Напредваха безшумно. Рап се оглеждаше за детектори за движение или камери по стените. В средата на коридора Адамс спря пред метална врата, извади шперц и я отвори. Това бе скритият асансьор.
Рап изруга полугласно, докато чакаха асансьора. Тук бяха като живи мишени. Когато вратите на асансьора се отвориха, Адамс даде знак на Рап да влезе вътре. Кабинката беше за четирима души.
Натиснаха бутона и асансьорът тръгна бързо нагоре. Рап подаде автомата си на Адамс, извади микрофона и слушалката си и здраво ги захвана за главата си над бейзболната шапка. В слушалката се чу пращене, но докато се изкачваха, то ставаше по-слабо.
Когато асансьорът спря, Адамс погледна Рап.
— Аз тръгвам пръв — прошепна той. После придърпа микрофона към устата си: — Железния вика командването. Край. — Изчака няколко секунди за отговор и повтори думите си. След третия опит му се стори, че чува нещо, но сигналът беше толкова слаб, че се отказа. Трябваше да се качат по-високо и да включат по-мощния предавател.
Рап погледна малката лампа над главата си. Трябваше да я изключат, преди да отворят вратата. Той свали пластмасовия абажур и отви крушката. После извади малък филтър и го прикрепи към фенерчето на шапката си. Слаба червена светлина обля асансьора.
Адамс натисна един бутон и вратата се отвори. Пред тях имаше стена. Нямаха видимост към коридора. Трябваше да излязат, без да са се огледали. Адамс прокара длан по стената и откри това, което търсеше. Натисна ръчката, една част от стената поддаде и се отвори. Вън цареше пълен мрак.
Командосът огледа помещението и мина през тесния проход. Милт го следваше. Вратата към спалнята пред тях беше отворена. Рап провери за капани около касата. Вътре в спалнята вратата, която водеше към коридора, също бе леко открехната и оттам се процеждаше светлина.
— Затвори това — прошепна Рап.
Адамс избута стената и я върна на мястото й. С леко изщракване тайната врата се затвори.
Рап напредваше крачка по крачка в стаята. Стигна до вратата, която водеше до балкона на Труман — кръгла веранда с изглед към Южната морава. Изведнъж замръзна. При първия оглед не беше забелязал нищо, но сега я видя ясно. Тънка жица минаваше на няколко сантиметра над прага. Рап мигновено вдигна свита в юмрук дясна ръка до главата си. Милт Адамс разбра сигнала и спря.
Рап мразеше бомбите. Не беше имал нито желание, нито търпение да се занимава с експлозиви и гледаше да ги отбягва. Проблемът при бомбата е, че има поне сто начина да я задействаш. Датчик за натиск, магнитен датчик, датчик с инфрачервени лъчи… Списъкът е дълъг. А когато е замесен Рафик Азис… Едно беше сигурно: жицата бе закачена за нещо и той трябваше да разбере какво е то.
Рап внимателно направи крачка надясно и провря заглушителя на пистолета си зад завесата. Не откри нищо. От лявата страна обаче забеляза малка правоъгълна кутия. Жицата беше завързана за нея. Рап се приближи. Изглеждаше, че жицата е единственият начин, по който може да се задейства взривното устройство.
Рап избърса потта от челото си и внимателно отмести завесата. Кутията беше двайсетина сантиметра висока и десет широка. В долната част имаше малък дисплей и лампичка, която мигаше на всеки три секунди. Рап отстъпи.
— Какво има? — прошепна Адамс.
— Бомба. — Рап отново изтри потта от лицето си. — Ако я бяхме задействали, щяха да ни събират с прахосмукачка.
Отправиха се към дрешника в единия край на спалнята. Адамс опипа един от ъглите в дъното му. След секунди намери това, което търсеше. Натисна скритото копче, стената с рафтовете изщрака и се отдели в единия край. Адамс я завъртя и я отвори по-широко.
Влязоха в тайната стая отзад и затвориха вратата зад себе си. Помещението приличаше на тайна командна зала. Беше дълго два метра, метър и осемдесет широко и три метра високо. Стените бяха с бронирано покритие. В шкаф в ъгъла бяха окачени четири костюма за защита от химическо оръжие. Имаше също оръжия и аптечки за първа помощ. Бяха я оборудвали сред инцидента с малкия самолет през 1994- та.
Техниците, седнали на първия ред в командната зала, бяха чули повикването на Рап, макар и слабо. От пет минути насам трескаво се опитваха да изчистят сигнала. Айрини Кенеди и генерал Кембъл не ги изпускаха от очи.
С помощта на Маркъс Дюмонд, седнал пред клавиатурата във фургона на ЦРУ край оградата на Белия дом, напредваха бързо.
Когато Рап започна да предава от по-мощната радиостанция, всички въздъхнаха с облекчение.
— Каква е обстановката, Мич? — заговори пръв Кембъл.
Рап докладва как е минало влизането, описа подробно взривното устройство, което беше открил в една от президентските спални, и зачака инструкции.
Кембъл се замисли.
— Продължавайте с разузнаването, а ние ще решим какво да правим с бомбата — каза след малко.
— Разбрано — отвърна Рап.
В контролната зала в Ленгли един от техниците вдигна ръка. Кенеди се наведе напред, за да го изслуша. После вдигна микрофона си:
— Железен, искаме да осъществиш контакт чрез портативната си радиостанция.
— Разбрано — отвърна Рап. Постави отново слушалката в ухото си и микрофона пред устата си: — Проба. Едно, две, три. Чувате ли ме? Край.
След няколко опита отново вдигна по-мощната радиостанция:
— Портативната ми радиостанция не работи. Край.
— Ние те чуваме, Мич — отвърна Кенеди. — Ти не ни ли чуваш?
— Не ви чувам.
— Ще се заемем с проблема — каза Кенеди. — Проверете какво е положението на втория етаж. Обадете се след трийсет минути.
— Разбрано. Ще започна да поставям камерите за наблюдение. Край.
Рап прекъсна връзката и се зае да подготвя раницата.
— Първо по стълбищата, нали? — попита Адамс.
— Да. Както преди, Милт. Отваряй си очите и не минавай там, където аз не съм минал. Разбрано?
— Разбрано. — Адамс изглеждаше притеснен. — Трябва да се облекча.
Рап се засмя.
— Това ще бъде първата ни спирка по пътя.
Адамс отвори тайната врата и двамата отново влязоха в дрешника. Рап застана до входа на спалнята, докато Адамс отиде до тоалетната в другия край. През това време командосът огледа стаята и забеляза нещо, което не беше видял преди. Нещо странно. Леглото на президента беше в безпорядък. Когато се приближи, Рап изтръпна. На чаршафите имаше петна от кръв, отстрани висеше сутиен.
Когато Адамс излезе от тоалетната, Рап му посочи леглото. Никой не пророни и дума. Рап извади една камера и се приближи до масата. Внимателно прикрепи камерата отдолу, така че обективът й да гледа към стаята.
След това направи знак на Адамс.
— Да вървим. — До вратата спря. Адамс прокара отдолу оптичния кабел, в края на който бе камерата, за да провери коридора. Там лампите бяха включени и се виждаше ясно.
Коридорът и преддверието към личните помещения на втория етаж бяха доста широки. Имаше вградени библиотеки и портрети на покойни президенти. Няколко дивана придаваха на помещението атмосферата на гостна.
