Рап издърпа безжизненото тяло и го остави да падне на пода. Сетне прибра ножа и протегна ръка към жената.
— Не викай. Трябва да побързаме! — Жената го гледаше с безумни очи. Опита се да прикрие гърдите си с ръце. Рап издърпа чаршафа и я загърна с него.
Нямаха никакво време.
— Чуй ме! Трябва да те изведа оттук. Ще те отнеса на безопасно място. — И протегна ръце.
Райли се дръпна като уплашено кученце.
— Всеки миг може да дойдат и други — каза Мич. — Трябва да те измъкна оттук. — Наведе се и внимателно промуши ръце под треперещото тяло. После я придърпа към гърдите си и се изправи. — Всичко ще бъде наред. — Прекоси бързо стаята и влезе в дрешника. — Милт, включи осветлението — прошепна тихо. — Стаята се обля от светлина, тайната врата се отвори.
Рап внесе жената вътре и я постави на пода. Отвори раницата си и извади малка аптечка. Подаде я на Адамс.
— Дай й вода и две хапчета от тези — посочи опаковка „Тиленол“. — Аз трябва да се върна.
Раджиб Касар погледна часовника си. Наближаваше полунощ, скоро трябваше да го сменят. В стаята имаше още двама терористи и Раджиб се обърна към единия. Мъжът му кимна, че може да тръгва. Всички искаха да се възползват от тялото на онази жена.
Раджиб се засмя и три пъти разтвори длан към другаря си. Това означаваше, че ще му трябват петнайсет минути. Сетне излезе и с бърза крачка пое по коридора.
Рап затвори вратата на спалнята и погледна тялото. Нямаше смисъл да се опитва да го крие. Азис щеше да разбере, че един от хората му е изчезнал, и веднага щеше да предположи, че е убит. Трябваше да измисли нещо друго. Хрумна му една идея. Той взе ножа на терориста от купчината дрехи и вдигна тялото на леглото, като го обърна по корем.
С ножа на арабина направи няколко не много дълбоки рани в гърба му. Сетне заби ножа няколко пъти във врата и в гърдите на терориста. Кръвта попиваше в белите чаршафи. Накрая направи няколко разреза по предмишниците и по дланите на мъжа, за да изглежда, че са получени при борба.
Отстъпи крачка назад. Огледа пода около себе си, за да се увери, че няма кръв по подметките. След това отново свали трупа на пода. С всичката тази кръв по чаршафите планът му може би щеше да проработи.
Раджиб изкачи последните стъпала. Знаеше, че спалнята на президента е от лявата страна. Беше идвал тук предишната нощ. Блондинката беше хубава. Но с тази щеше да е по-добре. Беше опитала да им се противопостави. Раджиб се надяваше да не са я пребили, преди да дойде неговият ред.
Брадясалият терорист вървеше по коридора с усмивка на лицето и с автомат „Калашников“ през рамо.
Рап продължаваше да се рови в дрехите на арабина. В защитната му жилетка намери радиостанция и я приближи към ухото си. В момента не се чуваше нищо. Имаше намерение да я вземе, но това щеше да озадачи Азис, щяха да сменят честотата и щяха да се усъмнят дали жената е действала сама.
Остави радиостанцията и погледна часовника си. Откакто беше излязъл от дрешника, бяха минали четири минути и двайсет и три секунди. Изведнъж чу стъпки. Някой идваше. С един скок се озова в дрешника. След секунди вратата на спалнята се отвори.
Айрини се бе отказала да се свърже с Рап. Не сваляше очи от монитора. Всички мълчаха.
— По дяволите! Това хлапе не е на себе си! — наруши тишината Флъд.
На екраните Рап се шмугна в дрешника. Вратата на спалнята се отвори и в президентската спалня влезе мъж, облечен в камуфлажна униформа. Той замръзна на място, после се обърна рязко. Стаята се обля от силна светлина. Мъжът извади радиостанция и закрещя нещо.
25.
На последния етаж на обитавана от плъхове и наркомани сграда в Югоизточния район на Вашингтон мъж с бяла коса и татуировки по ръцете работеше съсредоточено. Наближаваше полунощ.
Прозорците бяха заковани с дебели дъски. Вратата също беше подсилена. Имаше и няколко наскоро поставени брави.
Рафик Азис беше наредил на белокосия да намери сигурна сграда още преди няколко месеца. Салим Русан — пиколото, което от пет месеца работеше в хотел „Вашингтон“, мъжът, който беше прострелял агентите на покрива на Белия дом, се бе справил блестящо с тази задача.
Русан вече не беше извън подозрение. Властите разполагаха със снимката му от документите на хотела. Затова не беше виждал дневна светлина, откак бе влязъл в апартамента вчера сутринта. Всичко това беше предвидено от Азис. Лидерът на групата беше особено прецизен по отношение на детайлите и затова беше дал на Русан само два пълнителя. Имаше други планове за него.
След като беше изстрелял всичките двайсет патрона, Русан беше оставил пушката и беше избягал по едно от стълбищата. Взе метрото на Двайсета улица и десет минути по-късно вървеше по улиците на Анакостия. Беше сменил униформата от хотела с бейзболна шапка на „Чикаго Булс“ и кожено яке.
В апартамента всичко беше готово. Плъховете бяха изгонени, бяха донесени най-необходимите неща. Повечето от покупките бяха платени в брой. Всички вещи — спален чувал, два стола, маса, прибори и съдове за хранене, бяха предназначени за къмпинг. Малък генератор осигуряваше ток за телевизора, радиото и осветлението. В две хладилни чанти имаше храна и вода, които щяха да му стигнат поне за пет дни. Съмняваше се, че ще му се наложи да използва всички запаси. Утре отново щеше да се върне сред хората и да подготви следващата специална изненада.
Погледна часовника си. Той беше направил всичко, което му беше заръчал Азис. Беше обръснал брадата си, като беше оставил само мустаците си и малка козя брадичка, беше подстригал косата си съвсем късо и я беше боядисал в бяло. Беше боядисал и веждите, мустаците и брадата си. Направи фалшив белег на дясното си ухо. Накрая си сложи няколко татуировки по ръцете, една от които — розов триъгълник с надпис: „Общество на хомосексуалистите“. Не се чувстваше съвсем удобно с новия си външен вид. Не понасяше обратните, но идеята не беше негова. Когато Азис наредеше нещо, трябваше да се изпълнява.
Оставаше му още едно нещо, преди да напусне апартамента на сутринта. Погледна експлозивите и детонаторите, сложени на другия край на масата, и реши първо да поспи.
Рафик Азис и Муамар Бенгази вървяха по главното стълбище в крилото с личните помещения. Имаха огромен късмет, че бяха успели да превземат Белия дом, без да дадат жертви, но сега, когато оставаха двайсет и четири часа до постигането на крайната цел, бяха загубили един от най-добрите си бойци заради непростима глупост. Азис беше бесен.
Бенгази вървеше на крачка зад лидера си, засрамен, че един от хората му е бил убит от жена.
В спалнята всички лампи бяха запалени. Азис се приближи до голото окървавено тяло на пода. Раджиб, който беше открил трупа, стоеше от другата страна на леглото, стиснал радиостанция в потната си ръка. Понечи да каже нещо, но Азис му направи знак да замълчи.
— Какво стана, по дяволите? — попита гневно.
Раджиб заизрежда събитията. Абу Хасан ударил жената, тя изпаднала в несвяст, той я вдигнал, за да я отнесе в спалнята. Разказа всичко, което беше научил за жената.
Когато млъкна и сведе очи, Азис впи поглед в него. Не беше лошо да го накаже. Трябваше да даде пример на другите. Вдигна ръка и удари Раджиб през лицето.
Мъжът обърна лице за нов удар. Страхът го бе парализирал.
Азис извади пистолета си и опря цевта о брадичката на Раджиб.
— Кажи ми една причина да не те убия! — изсъска.
