Няколко неща обаче не пасваха. Съществуваше и мистериозният мъж, когото бяха видели да се среща с принц Омар два пъти през последните две седмици. Имаше и аудиозапис от англичаните, на който двамата говореха за война и за пари. Още по-интересна беше внезапната поява на непознатия както в Ню Йорк, така и във Вашингтон.
Всичко това можеше да се обясни като някаква екзотична операция на МОСАД, за да се притиснат палестинците, да се уязви ООН и да се изкопае пропаст между Съединените щати и Саудитска Арабия. По закона на някаква изкривена логика Рап сега разбра защо Фридман е организирал подобна акция. Взривовете на камикадзета не спираха и в съзнанието на хора като Голдберг и Фридман действието винаги беше по-добра тактика от бездействието. Всичко се връзваше; с едно изключение обаче.
Рап прочете факса още веднъж. Доказателството, изровено от Дюмонд, поставяше всичко, с което разполагаха, в коренно различна светлина. Мич тъкмо се канеше да каже на Кенеди какво е открил младият хакер, когато до него се приближи капитан от Морската пехота и му съобщи, че го търсят по телефона и че е важно.
ГЛАВА 68
Президентът Хейс седеше, опрял лакти върху лъскавата повърхност на конферентната маса в Оперативната зала. Пръстите му, стиснали слушалката на защитения телефон, бяха побелели. Разговаряше с престолонаследника на Саудитска Арабия — мъжа, когото смяташе за свой приятел. Според него принцът наистина искаше да види Изтока и Запада обединени, но за съжаление беше под влиянието на народ, който предпочиташе религиозната реторика и пламенните речи пред просвещението и свободата.
Хейс знаеше, че принц Фейсал и братовчед му са близки. Това само по себе си правеше разговора труден. Допълнително положението се усложняваше, защото Хейс беше доста объркан в момента. Объркан и шокиран от факта, че подобен атентат може да бъде извършен на американска земя, само на две пресечки от Белия дом, само минути след като посланикът си тръгна от Овалния кабинет. Броени минути след като бе поставил ултиматум, който, ако бъдеше изпълнен, щеше да предизвика срив в икономиката на Съединените щати. Ултиматум, който определени хардлайнери във Вашингтон биха счели за обявяване на война.
Само при мисълта, че тази новина може да стигне до хората, на Хейс му се зави свят. Маниаците на тема „заговори“ и левичарските антипетролни кръгове щяха да се развихрят с пълна сила. „Саудитският посланик идва в Белия дом, заплашва с петролно ембарго и минути по-късно бива убит от експлозия.“ Невъзможно щеше да е да се изтърпи подобно нещо. Независимо че нямаше никаква вина, винаги щяха да се намерят параноици, които да повярват, че президентът Хейс или някой от неговата администрация е замесен в смъртта на посланика.
Хейс неспирно повтаряше колко много съжалява и че ще направи всичко възможно извършителите да бъдат заловени и изправени пред съда. Нещо в гласа на саудитския монарх обаче подсказваше на президента, че той не му вярва. Накрая Хейс попита Фейсал дали може да облекчи с нещо болката и мъката му. Принц Фейсал изрази само една молба, която при създалите се обстоятелства президентът не можеше да не изпълни.
Хейс бавно затвори телефона и произнесе мрачно:
— Уведомете посланик Бризет в ООН, че ще гласуваме в подкрепа на френската резолюция.
Държавният секретар Бърг и началничката на кабинета Джоунс бяха сами с президента в Оперативната зала. Двете се спогледаха нервно. Първа трябваше да говори Джоунс. Тя познаваше Хейс от най-дълго време и беше най-близката му съветничка.
— Робърт, какво поиска от теб Фейсал? — попита Валъри меко.
— Не иска смъртта на братовчед му да отива нахалост. Иска да помогна за създаването на палестинска държава.
Джоунс кимна замислено. Не й се щеше да има петролно ембарго, но не желаеше да се изправя и срещу разгневеното еврейско лоби.
— Не искам да ти противореча, но не мислиш ли, че първо трябва да го обсъдим?
Хейс поклати глава.
— Няма какво да се обсъжда повече. Не се доверявам на палестинците, но вече нямам доверие и на израелците. Ако не гласуваме за резолюцията, отново ще изглежда така, че помагаме на Израел. Не можем повече да проявяваме едностранчивост и субективизъм в очите на арабите.
Държавният секретар се изкашля.
— Извинете ме, господин президент, но Израел е единствената демокрация в район, доминиран от диктатори, корупция и много опасен религиозен фанатизъм.
— Знам го прекрасно, но това не променя факта, че в очите на останалите ние отново ще излезем неизменните поддръжници на Израел. Добави също, че саудитският посланик ни постави ултиматум малко преди лимузината му да избухне… Арабите ще си помислят, че ние сме го убили. Ще ни ударят с петролно ембарго и потребителските цени ще скочат неимоверно. Икономиката ни ще се срине. Нямаме избор.
— Сър, има и по-добър начин да реагираме — предложи Бърг. — Гарантирам ви, че Израел ще се опълчи на ООН, ако французите успеят да прокарат резолюцията през Съвета за сигурност. Гласуването лесно би могло да доведе до война. — Бърг се наведе напред, за да наблегне на следващите думи: — Първо трябва да постигнем примирие и тогава да излизаме с мирен план и график за изпълнението му. В противен случай ще ни сполети голяма катастрофа.
— Как? Французите дадоха пределно ясно да се разбере, че няма да отложат гласуването.
— За начало нека накараме министър-председателя Голдберг да оттегли силите си от Хеброн, и то веднага! Израелският посланик е тук, в сградата. Ще му поставим суров ултиматум и ще настояваме за незабавни действия.
— Ами гласуването? — скептично попита Хейс.
— Ще направим усилия да накараме французите да го отложат.
Хейс сведе глава и помисли малко. Идеята да искат от израелците да се изтеглят от Хеброн бе привлекателна, но той от опит знаеше, че да се разубедят французите, е доста трудна, ако не и непосилна задача. Все пак кимна в знак на съгласие.
— Да видим какво можем да направим. Но ако нищо не се промени до момента на гласуването, ще подкрепим резолюцията. Не виждам какво друго ни остава.
ГЛАВА 69
Кенеди погледна факса и също като Дюмонд се замисли каква е вероятността друг Пиер Жусар да е получил един милион долара от личните сметки на принц Омар в швейцарски банки. В природата й беше да е мнителна и поради тази причина беше по-склонна да отхвърли мисълта за случайно съвпадение и да се насочи към предположението за съзнателен заговор. Когато видя, че половината от парите са били преведени в карибската сметка в същия ден, в който беше убит палестинският представител в ООН, тя напълно изключи съвпадението като възможност.
Застанала в единия край на Оперативната зала, тя вдигна глава от листа и попита:
— Потвърди ли се по някакъв начин, че сметката е на посланик Жусар?
— Маркъс в момента проверява личните му финанси — отвърна Рап.
Кенеди замислено кимна. Засега реши да не казва на президента.
— А непознатият? — Кенеди вдигна фотографията на Дейвид, заснета от охранителната камера на Юниън Стейшън. — Нещо ново за него?
Рап поклати глава.
— Добре, тогава да отидем да кажем на президента.
Мич я спря.
— Почакай малко. — Не му се нравеше мисълта да изтърсят цялата информация на Хейс, без да са измислили план за действие. Прекрасно си представяше как ще реагира президентът. Ще поиска да задейства ФБР и всички останали служби на реда и закона. В резултат те ще забъркат такава каша, че човекът, когото търсят, просто ще се изпари. Рап имаше идея, която щеше да им позволи да овладеят ситуацията. — Ето какво ще направим.
