Да не би да е решил да умре там? „Търпение. Изчакай го!“
Малко след това с бързо движение индианецът се хвърли към другия камък. Спър го проследи за момент, насочи карабината си и стреля. Куршумът, 52-калибър, улучи команча право в сърцето и той се просна мъртъв на земята между двата камъка.
Отляво дочу ужасен вой, след това се разнесоха три бързи изстрела към камъка, където се бе притаил Спър, тъй като пушекът от неговия изстрел бе издал местонахождението му.
Спър и Ед изчакаха един момент, след това и двамата притичаха към следващия камък. Никой не стреля по тях този път. Изчакаха още една минута, за да си поемат дъх, след това се втурнаха още веднъж към следващото прикритие, като почти стигнаха върха. Дочуха един изстрел, но той дойде някъде отдалеч, от другата страна на склона, и не можа да улучи никого от тях.
— Другият бяга! — извика Спър.
Втурнаха се към върха на хълма, до който им оставаха още десет ярда, а далеч пред тях, спускайки се надолу по северния склон, тичаше един команч. Той се обърна само веднъж, размаха заплашително карабината си към тях и продължи да тича.
Спър и Ед го оставиха да избяга. Върнаха се при конете си и продължиха да яздят към откритата равнина, която някога е била дъно на езеро, за да намерят останалите. Когато Спър и Ед се присъединиха към другите, всички бяха извън обсега на пушките на команчите.
Ед разказа на хората за кратката битка и всички се отправиха на юг, като леко завиха на запад, за да наваксат отклонението, което бяха направили.
Сенатор Уолингтън изостана малко зад другите и Спър намали хода на коня си, за да се изравни с него.
— Наистина ли уби онзи команч? — попита сенаторът.
— Страхувам се, че е така. Когато някой се опитва да ме убие, има вероятност самият той да бъде убит. Моят изстрел се оказа по-точен.
— Ед Хънт не ми каза същото. Изглежда си планирал всичко дяволски добре и когато индианецът се е раздвижил, ти си го застрелял.
— Случва се. Как намирате Пени? Променила ли се е много?
— Не мога да кажа точно. Бих казал, че сега е по-уверена, по-силна от времето, когато беше вкъщи, във Вашингтон. Разбира се, ситуацията, в която попадна тук, е съвсем различна. Казваш, че онзи индианец сигурно е живял с нея като със съпруга. Е, сега тя изглежда по-зряла. По дяволите, Пени е едва на осемнайсет години, а трябваше да мине през всичко това.
— Единственото, което мога да кажа, е, че тя го е понесла леко — каза Спър. — Имаш късмет. Такова отвличане и изнасилване почти би убило някои жени.
— Предполагам, че на това се дължи промяната в нея. Тя наистина изглежда пораснала, по-опитна, като че ли с повече познания за живота. Дяволите да го вземат, бих искал майка й да е жива, за да поговори с нея за това.
По-късно същия ден Пени се приближи до Спър, който, както винаги, яздеше начело.
— Искам отново да ти благодаря, Спър Маккой. Видях те, че разговаряш с татко. Той знае ли за мен и Уонтъби?
— За това, че те е изнасилил?
— Да. Той ме облада осем или десет път, не съм сигурна.
— Да, баща ти знае и се тревожи за теб.
— Ще го уверя, че съм добре. Не е чак толкова лошо, когато един мъж прониква в тялото ми. Доста съм мислила за това преди, сега вече знам как се прави любов, така че това е нещо, за което няма да се чудя както повечето млади момичета. Фланруу, втората жена на Уонтъби, която е бременна, се отнасяше с мен като със сестра. Тя ми помагаше, даде ми тази рокля. Благодарение на нея можах да понеса всичко.
— Но това не е нещо, за което би трябвало да говориш — каза Спър. — На бяла жена, изнасилена от индианец, се гледа като на прокажена.
— Защо? Каква е разликата между един индианец и един бледолик, когато правиш любов?
Спър се разсмя.
— Не мога да повярвам, че водим този разговор. Не мога да ти отговоря. Никога не съм правил любов с индианец.
Пени се разсмя весело, поглеждайки към него.
— Разбира се, Спър Маккой, обзалагам се, че не си.
Тя обърна коня си и се върна при баща си, който изглеждаше изтощен от дългия преход.
Спър забави ход. Така или иначе щяха да пристигнат в ранчото, след като се смрачи. След малко всички спряха и се установиха на лагер до потока, който течеше успоредно на пътя им.
Пени изми ръцете и лицето си в студената вода, легна на одеялото си и се замисли.
— Скоро ще се върна във Вашингтон и всичко това ще ми липсва. Израснала съм в това ранчо. Независимо колко изискани са приемите, които трябва да посещавам във Вашингтон, аз все пак вътре в себе си, оставам едно обикновено момиче, на което животът в ранчото е много по-скъп.
Тези думи бяха отправени към Спър, който тъкмо в този момент минаваше покрай нея.
— Но, обзалагам се, че ще се радваш да имаш отново на разположение гореща вана и хубава храна. Насити ли се вече на яхния от катериче месо?
Тя се засмя.
— Ако имаше катерица за ядене, смятахме, че сме извадили голям късмет. Мога да се закълна, че един път ядохме скункс. Месото не беше чак толкова лошо, но ловецът, който донесе две такива животни, поне два дни вонеше ужасно.
Спър кимна, че е разбрал, и отиде да нагледа конете.
Тази вечер изядоха почти всичката останала храна и Ед Хънт предложи до десет часа на следната сутрин да пристигнат в ранчото, за да може готвачът да им приготви закуска, макар и късно.
Спър реши, че тази нощ не е нужно да поставят постове и си легна заедно с останалите. Пени се бе настанила близо до баща си в едната част на лагера, а Спър отиде в другата.
Спър се премести малко по-настрани от останалите, намери си удобно място и постла одеялото си на земята, не беше студено, само малко хладно. Беше късно през нощта, когато се събуди внезапно. Някой, който беше съвсем близо, го разтърсваше леко за рамото.
— Спър, не стреляй. Аз съм, Пени.
Тогава той я видя; бе седнала до него. Той леко се изправи и се усмихна.
— Исках само да ти благодаря, че дойде в онзи индиански лагер. Помислих си, че ще те убият. Команчите наистина те намразиха за това, че се промъкна по този начин в лагера им, точно като индианец. Знаех, че са планирали битката с нож и въже за следващия ден и бях направо отчаяна. Тогава си помислих, че ми е писано цял живот да си остана жена на команч. — Тя спря за момент. — Спър, дължа ти толкова много. Мисля да ти благодаря по единствения начин, който знам. Докато бях там, се научих как да задоволявам един мъж. — Тя се пресегна и го погали точно там, където бедрата му се съединяваха, като го притискаше леко, за да го възбуди.
— Пени, недей!
— Не бъди толкова благороден, Спър Маккой. Не те ли възбуждам поне мъничко? — Тя хвана ръката му и я притисна към гърдите си. Индианската й рокля бе разтворена отпред и тя пъхна ръката му в отвора. Дланта му веднага покри едната й гръд. — Кажи ми, че не ти харесва това, Спър!
— Знаеш, че ми харесва, на всеки мъж би му харесало, но ти си момичето, което дойдох да спася. Не искам да усложнявам нещата. При това баща ти ще ме застреля, ако научи.
Пени въздъхна.
— Знам, че не мога да те изнасиля, без да вдигна шум. Може би, когато се върнем в ранчото… — Тя изведнъж впи устни в неговите, след това леко го бутна на одеялото, притискайки бедрата си към неговите. Само след миг се отдръпна.
— По-късно, когато ще можем да останем сами, ще се опитам да измисля нещо.
Пени се усмихна и изчезна в нощта.
