Във вятъра се долавяше смътно предвестие за дъжд и Пъг със задоволство прие хладното му докосване. Лаури беше възседнал коня на Касуми, а младият офицер стоеше отстрани и го наблюдаваше. Лаури беше напътствал цуранските майстори в изработката на седло и сбруя и сега показваше как се използват.
— Този кон е обучаван за бой — подвикна Лаури. — Може да се кара с юздите. — И показа, като подръпна юздата от едната страна, после от другата. — Или с крака. — Вдигна ръце и показа на Касуми как се управлява с пети.
През последните три седмици бяха учили младия благородник на езда и той проявяваше вродена дарба. Лаури скочи на земята и Касуми го смени. Отначало цуранинът подкара непохватно — чувстваше се неловко върху седлото. Тялото му заподскача върху обикалящия кон и Пъг му подвикна:
— Господарю, стиснете го здраво с прасци! — Конят усети натиска и се затича в бърз раван. Вместо да се притесни от по-високата скорост, Касуми изглеждаше очарован. След което, без каквито и да било указания от страна на двамата роби, сръга здраво коня в хълбоците и животното препусна в галоп през полята.
Лаури го изгледа как профуча през ливадата и изпъшка:
— Или е роден ездач, или ще се убие.
Пъг кимна.
— Мисля, че има вроден усет. А и кураж не му липсва.
Лаури изскубна дълго стебло трева и го пъхна между зъбите си. Седна на тревата и зачеса кучката по ухото, колкото да я отвлече да не побегне след коня, толкова и да си поиграе с нея. Тя се изтъркули по гръб и закачливо захапа ръката му.
Лаури се обърна към Пъг.
— Чудя се що за игра е намислил младият ни господар.
Пъг сви рамене.
— Какво искаш да кажеш?
Помниш ли първия ден, когато пристигнахме? Чух, че Касуми се кани да заминава някъде с тримата си спътници чо-джа. Е, тримата бойци чо-джа заминаха тази заран — поради което Бетел е тук, а не в кучкарника — и освен това чух, че заповедите на по-големия син на Шинцаваи се били променили. Като събереш всичко това с тези уроци по езда и език, какво се получава?
— Откъде да знам?
— И аз не знам — отвърна ядосано Лаури. — Но тези работи ми се струват доста важни. — Той погледна към равнината и добави: — Всъщност единственото, което ми се искаше, бе да си пътувам по широкия свят, да си пея песните и един ден да си намеря някоя вдовица ханджийка.
Пъг се засмя.
— Мисля, че след толкова чудни приключения въртенето на някакъв хан ще ти се стори скучна работа.
— Чудни приключения, няма що. Тръгвам с една скапана пасмина опълченци и хоп — право на пътя на цяла цуранска армия. Оттогава ядох бой сто пъти, газих в блатната тиня, обиколих половината от този свят и…
— Но се возеше на кола, доколкото си спомням.
— Обаче обиколих половината от този свят, и за какво? Да давам уроци по езда на Касуми Шинцаваи. От всичко това не можеш да съчиниш кой знае каква балада.
Пъг се усмихна примирено.
— Да, но можеше да изкараш четири години в блатата. Смятай, че си късметлия. Поне можеш да си сигурен, че и утре ще се събудиш. Поне докато Септием не те спипа как се прокрадваш до кухнята по нощите.
Лаури го изгледа.
— Знам, че се шегуваш. За Септием де. Между другото, Пъг, защо никога не си ми разказвал за живота си преди да те пленят?
Пъг извърна разсеяно поглед настрани.
— Сигурно е навик, който съм придобил в лагера в блатото. Никак не помага, ако си припомняш какъв си бил преди. Виждал съм как умират храбри мъже, само защото не могат да забравят, че са били свободни.
Лаури подръпна ухото на кучето.
— Но тук нещата са други.
— Нима? Спомни си какво ми каза в Джамар за този, който иска нещо от теб. Мисля, че колкото по- добре се чувстваш тук, толкова по-лесно им е да получат от теб всичко, което си поискат. Този господар Шинцаваи съвсем не е глупав. — И привидно сменяйки темата, Пъг попита: — Как по-лесно се дресира куче или кон, с камшик или с доброта?
— Какво? Е, с доброта, разбира се, но трябва да си и строг.
Пъг кимна.
— С нас се държат по същия начин, както с Бетел и другите от нейната порода. Но все пак сме роби, не забравяй това.
Двамата потънаха в невесели мисли, но ги стресна викът на господарския син, който спря коня пред тях и скочи на земята.
— Той лети! — извика им възторжено Касуми на заваления си мидкемийски. Беше се оказал даровит ученик и бързо усвояваше езика на Кралството. При това включваше в уроците си непрестанен поток от въпроси за страните и народите на Мидкемия. Не съществуваше и една подробност от живота в Кралството, която да не го интересува. Караше ги да му описват най-дребни и ежедневни неща, например как се пазари човек с търговците и какви са подходящите обръщения, когато говориш с хора с различен сан.
Касуми поведе коня към специално построения за него навес и Пъг го загледа как върви — дали са му изтръпнали краката. С много опити и грешки бяха успели да му направят специални обувки, подобни на ботуши за езда, от дървесина и смоли, но като че ли държаха. Касуми подхвърли:
— Тъкмо се бях замислил за нещо. Не мога да разбера как управлява кралят ви след всичко, което ми разказахте за този Съвет на лордовете. Обяснете ми го пак.
Лаури изгледа Пъг подканящо, с вдигната вежда. Макар да не беше по-голям експерт от него по въпросите на политиката, Пъг като че ли по-добре можеше да обясни това, което знаеше.
— Съветът избира краля, макар че този избор в повечето случаи е само формален — каза Пъг.
— Формален ли?
— Просто традиция. Прекият наследник на трона винаги бива избран, освен ако в завещанието изрично не е посочен някой друг. Смята се, че това е най-добрият начин да се предотврати гражданска война, защото с този акт властта на Съвета е върховна. — Обясни как принцът на Крондор бе отстъпил пред своя племенник и как Съветът се бе съобразил с желанието му. — А как е в Империята?
Касуми се замисли, след което отвърна:
— Като че ли не е много по-различно. Всеки император е избраник на боговете, но според това, което ми разказахте, нашият император не е като вашия крал. Той управлява в Свещения град, но неговата власт е духовна. Той ни предпазва от гнева на боговете.
— Тогава кой управлява? — попита Лаури.
Стигнаха до навеса, Касуми разседла коня и започна да го изтрива.
— Тук е по-различно, отколкото във вашия свят. — Стана му трудно с езика и премина на цурански. — Владетелят на всеки род е абсолютен господар на именията си. Всеки род принадлежи към някой клан и най-влиятелният владетел в клана е Военен вожд. В рамките на клана всеки друг владетел на род притежава някаква власт, според влиянието си. Шинцаваи принадлежат към клана Канацаваи. Ние сме вторият по влияние род след Кеда. Баща ми на младини е командвал войските на клана, бил е Военен вожд, или пълководец по вашите понятия. Но положението на родовете се мени от поколение на поколение, така че аз едва ли ще стигна до толкова висок сан.
— Водещите повелители на всеки клан заседават във Върховния съвет — продължи Касуми. — Те съветват Властелина на войната. Той управлява от името на императора, въпреки че императорът може да наложи възбрана над управлението му.
— Императорът някога налагал ли е такава възбрана над Властелина на войната? — попита Лаури.
