нещо друго, далече встрани. Дребосъкът проследи погледа на елфа и видя изправения над един ранен цурански войн Томас. Пришълецът лежеше на земята, оплискан с кръв, стичаща се от раната на черепа му, и вдигнал умолително ръка за милост. А Томас стоеше над него с лице, изкривено в нечовешка маска на ярост. Със странен и смразяващ вик, с жесток и дрезгав глас, той замахна със златния меч и сложи край на живота на цуранина. После се озърна бързо, търсейки нови противници. След като не видя такива около себе си, като че ли се отпусна и погледът му се замъгли.
Галайн чу вика на джуджето:
— Идат.
Откъм другите лагери на цураните отекнаха викове. Бяха разбрали измамата и бързо се приближаваха към истинското полесражение.
Без команда малкият отряд на Томас бързо се понесе към реката. Стигнаха другия бряг тъкмо когато цураните замятаха към тях стрели, на които елфите от отсрещния бряг отвърнаха. Щурмуващата група се затича и бързо се скри в безопасния дълбок лес.
Елфите и джуджетата насядаха по тревата да си поемат дъх. Кръвта им все още кипеше от порива на битката. Галайн погледна Томас и каза:
— Добре се справихме. Без нито една жертва, само няколко леко ранени, и тридесет пришълци убити.
Томас не се усмихна, а само го изгледа замислено, сякаш се вслушваше в нещо. После, сякаш най-сетне осмислил думите му, каза:
— Да, добре се справихме, но трябва да ударим отново, утре и вдругиден, и след това, докато ги принудим да се раздвижат.
Нощ след нощ прехвърляха реката, нападаха някой стан, после нанасяха удар на няколко мили по- далече. Минаваше една нощ без набези, после един и същи стан биваше щурмуван няколко нощи наред. Понякога една-единствена стрела пронизваше страж на отсрещния бряг, а после — нищо, докато другарите му стояха нащрек, очаквайки набега, който така и не идваше. Веднъж удариха защитната им линия призори, след като бранителите бяха решили, че щурм няма да има. Унищожиха стан, намиращ се на мили навътре сред южния лес, нападнаха и обраха цял обоз и дори изклаха странните шесткраки зверове, които теглеха колите. Още пет битки последваха, докато се връщаха от набега, и в тях загинаха две джуджета и трима елфи.
Сега Томас и четата му, на брой над триста елфи и джуджета, седяха и чакаха вест от другите лагери. Вечеряха яхния от сърнешко, подправено с ароматни коренчета и грудки.
До Томас и Галайн дотърча бегач.
— Вест от кралската войска. — Зад него до огъня се приближи облечена в сиво фигура.
Томас и Галайн се изправиха.
— Слава, Дълги Леоне Наталски — поздрави елфът.
— Слава, Галайн — отвърна високият тъмнокож щурмовак.
Един от елфите донесе хляб и купи с димяща яхния и докато двамата новодошли сядаха, Томас попита:
— Какви са новините от херцога?
Докато похапваше лакомо, щурмовакът докладва.
— Лорд Боррик ви праща поздрави. Нещата вървят зле. Като мъх по дърво, цураните бавно напредват на изток. Завземат няколко разтега, после се спрат. Като че ли изобщо не бързат. Херцогът предполага, че се стремят да достигнат крайбрежието до следващата година и така да отрежат Свободните градове от север. После навярно ще последва щурм срещу Зюн или Ламът. Кой знае?
— А някакви вести от Крудий?
— Тъкмо преди да тръгна долетяха гълъби. Принц Арута държи здраво срещу цураните. Там никак не им върви, както тук. Но все пак се придвижват на юг през Зеленото лоно. — Той огледа с любопитство Томас и джуджетата. — Изненадан съм, че сте успели да се доберете до Елвандар.
Долган изпуфтя с лулата си.
— Дълъг преход беше. Но сега, след като врагът е разлютен, едва ли ще можем да се върнем в планините. Спрат ли, правят всичко възможно да удържат спечелената позиция.
Томас закрачи пред огъня.
— Как успя да минеш през постовете им?
— Вашите набези внесоха голям смут в редиците им. Хора от тези, които стояха на позиции срещу армиите на Запада, трябваше да се изтеглят от позициите, за да се прехвърлят при реката. Просто последвах една от тези групи. Изобщо не помислиха да се озъртат назад. Трябваше просто да се промъкна между позициите им и после да прехвърля реката.
— Колко души водят срещу нас? — попита Калин.
Леон сви рамене.
— Видях шест батальона, трябва да има и други.
Един цурански батальон имаше двадесет взвода, всеки от по тридесет души.
Томас плесна с ръце, облечени в тежки ръкавици.
— Щом прехвърлят над три хиляди души насам, значи се готвят отново да минат реката. Сигурно се канят да ни изтласкат пак дълбоко в леса, за да не нападаме позициите им. — Той застана пред вестоносеца. — Идва ли с тях някой от онези с черните халати?
— Имаше един с батальона, след който минах.
Томас отново плесна с ръце.
— Този път идат с голяма сила. Известете останалите биваци. След два дни цялата чет на Елвандар да се събере в двора на кралицата, освен съгледвачите и бегачите, които да наблюдават пришълците.
Вестовоите мълчешком наставаха от огъня и се затичаха да отнесат командата в останалите лагери на елфите, пръснати покрай речния бряг.
Ашен-Шугар седеше на трона си, зареял поглед пред себе си и забравил за танцьорките. Женските моредел бяха избрани по хубост и изящество, но тяхната изкусителност не го трогваше. Вътрешното му око се бе отнесло някъде надалеч и търсеше дирята на идещата битка. В душата му бе избуяло странно чувство за празнота.
„Нарича се тъга“ — изрече някакъв глас.
Ашен-Шугар си помисли: „Кой си ти, че нахлуваш така в самотата ми?“
„Аз съм това, в което се превръщаш. Това е сън, само спомен.“
Ашен-Шугар извади меча си, надигна се от трона и изрева гневно. Свирнята на музикантите секна мигновено. Танцьорки, слуги и музиканти паднаха ничком на пода, проснати пред повелителя си.
— Аз съм! Никакъв сън няма!
„Ти си само спомен за миналото — каза гласът. — Двамата с теб ставаме едно.“
Ашен-Шугар надигна меча си, замахна и главата на един от изплашените слуги се търкулна по пода. Ашен-Шугар коленичи, сложи ръка върху швирналата кръв, вдигна пръсти към устните си, вкуси соления й аромат и извика:
— Не е ли това вкусът на живота?
„Това е измама. Всичко е минало.“
— Изпитвам нещо странно. Безпокойство, което ме прави… прави ме… няма дума за това.
„То е страх.“
Ашен-Шугар замахна отново с меча си и съсече една от младите танцьорки.
— Тези неща познават страха. Какво общо има страхът с мен?
„Ти се боиш. Всички същества се боят от промяната, дори боговете.“
„Кой си ти?“ — попита безмълвно Ашен-Шугар.
„Аз съм самият ти. Аз съм това, в което ти ще се превъплътиш. Аз съм онова, което си бил. Аз съм Томас.“
Вик отдолу събуди Томас от унеса му. Той стана, излезе от малката стаичка и прекоси моста по трите
