Макрос се усмихна.
— Не ме ли помниш в съвета на твоя баща?
Татар отстъпи, очите му се разшириха.
— Ти…
— Аз съм, същият, макар името ми вече да е друго.
Татар го изгледа с тревога.
— Толкова отдавна! Не бих си и помислил, че е възможно.
— Много неща са възможни — каза Макрос и изгледа многозначително кралицата и Томас.
Агларана с усилие прикри безпокойството си.
— Ти си чародеят?
Макрос кимна.
— Така ме наричат, макар че историята е дълга. Е, ще имате ли нужда от мен?
Татар кимна на кралицата.
— Преди много, много време този човек ни дойде на помощ. Така и не разбирам как е възможно да е същият, но тогава той беше верен приятел на вашия баща, както и на моя. Може да му се вярва.
— Какъв е съветът ти? — попита кралицата.
— Магьосниците на цураните знаят къде са постовете ви. Призори ще връхлетят през реката на две вълни, като бичи рога. Докато ги пресрещате, вълна от същества, наричани от тях чо-джа, ще пробият в центъра, където силите ви ще са слаби. Все още не са ги хвърляли срещу вас, но джуджетата могат да ви кажат за бойните им умения.
Долган пристъпи напред.
— Прав е, владетелко. Страховити са и се сражават в тъмното не по-зле от моя народ. Но досега си мислех, че са ги ограничили само в рудниците.
— И беше така, до вашите набези — каза Макрос. — Довели са тук цели пълчища от тях, готови да прехвърлят реката. Ще връхлетят на огромна чет. На цураните им е писнало от набезите ви и са решили да сложат край на сраженията през реката. Магьосниците им са се потрудили здраво, за да изучат тайните на Елвандар, и вече знаят, че това е светая светих за елфските лесове. Падне ли Елвандар, ще паднат и лесовете и елфите няма повече да са заплаха за тях.
— Тогава ще се браним и ще държим твърдо срещу центъра — обади се Томас.
Макрос замълча за миг, сякаш си спомняше нещо.
— За начало е добро, но те водят магьосниците си, решени да сложат край на всичко. Магията им ще позволи на воините им да преминат през вашите лесове, без да пострадат от силата на вашите заклинатели, и те ще се озоват тук.
— Тогава ще ги срещнем тук и няма да отстъпим — каза Агларана.
Макрос кимна.
— Смело казано, владетелко. Но ще имате нужда от помощта ми.
Долган изгледа чародея.
— Че какво може да направи един човек?
Макрос се изправи.
— Много. Утре ще видите. Не се бой, дребосъко, битката ще е люта и мнозина ще отпътуват към Блажените острови, но с твърдост и решимост ще победим.
— Говориш като човек, който вече е видял всичко това — каза Томас.
Макрос се усмихна и очите му сякаш изрекоха хиляди неща.
— Така ли, Томас Крудийски? — Обърна се към останалите и размаха тоягата. — Пригответе се. Ще бъда с вас. — А на кралицата каза: — Уморен съм. Ще се намери ли място за мен?
Кралицата се обърна към елфа, довел Макрос, и нареди:
— Заведи го в някоя стая. Дай му всичко, което поиска.
Чародеят се поклони и последва водача си. Другите останаха смълчани, докато Томас не ги подкани:
— Да се подготвим.
Нощта отстъпваше на зората. Кралицата стоеше сама край трона си. През всичките си години на царуване никога не беше преживявала момент като този. Мислите й се надпреварваха със стотиците образи — от далечните времена на ранната й младост до случилото се предната вечер.
— Търсим отговорите в миналото ли?
Тя се обърна и видя застаналия зад нея чародей, подпрян на тоягата си. Той пристъпи няколко крачки и застана до нея.
— Можеш ли да четеш мислите ми, вълшебнико?
Макрос се усмихна, махна небрежно с ръка и каза:
— Не, господарке. Но има много неща, които наистина знам и мога да провидя. Сърцето ти е натежало и умът ти е обременен.
— Разбираш ли защо?
Макрос се засмя тихо.
— Без съмнение. И все пак искам да поговоря с теб за тези неща.
— Защо, чародею? Що за роля играеш?
Макрос извърна погледа си към светлините на Елвандар.
— Всички играят роли.
— Но своята си я знаеш много добре.
— Вярно. На някои е дадено да разбират онова, което е скрито за други. Такава е ориста ми.
— Защо дойде?
— Защото трябва. Без мен Елвандар може да падне, а това не бива да се случи. Тъй е отредено и аз мога само да изиграя ролята си.
— Ще останеш ли тук, ако битката бъде спечелена?
— Не. Имам други задачи. Но ще дойда още веднъж, когато нуждата отново стане голяма.
— Кога?
— Това не мога да ти кажа.
— Скоро ли ще е?
— Достатъчно скоро, макар и не съвсем.
— Говориш със загадки.
Макрос се усмихна — с крива, малко тъжна усмивка.
— Животът е загадка. Той е в ръцете на боговете. Тяхната воля ще се наложи и животът на мнозина смъртни ще се окаже променен.
— Томас ли? — Агларана се взря дълбоко в тъмните очи на чародея.
— Той — съвсем видимо, но и всички, които живеят в тези времена.
— Той какво е?
— А ти какво би искала да е?
Кралицата на елфите осъзна, че не знае отговора. Макрос леко я докосна с ръка по рамото. Тя усети топлия прилив на спокойствие, преминал през пръстите му, и се чу да отвръща:
— Не бих искала моят народ да пострада, но видя ли го, ме изпълва копнеж. Копнея за мъж… за мъж с неговата… мощ. Томас прилича повече на моя отишъл си повелител, отколкото сам би могъл да го разбере някога. И се боя от него, че отдам ли му се веднъж в обет, поставя ли го веднъж над себе си, губя властта да царувам. Мислиш ли, че стареите ще го позволят? Народът ми никога повече няма драговолно да надене хомота на валхеру на шиите си.
Чародеят помълча малко, после каза:
— При всичките изкуства, които владея, и за мен има скрити неща, но разбери следното: тук се крие вълшебство, далеч надрастващо всяко въображение. Не мога по-добре да го обясня инак, освен да кажа, че то се простира във времето много повече, отколкото е видимо. Защото както валхеру присъства сега в естеството на Томас, така и Томас присъства във валхеру в отминалите векове. Томас сега носи облеклото на Ашен-Шугар, последния от Владетелите на драконите. Когато бушували Войните на хаоса, той единствен
