останал на този свят, защото изпитвал необичайни за своя вид чувства.
— Томас?
Макрос се усмихна.
— Не се замисляй над всичко това, владетелко. От такива парадокси умът се замайва. Ашен-Шугар се почувствал задължен да защити този свят.
Агларана се взря в лицето на Макрос, озарено от мигащите светлини на Елвандар.
— Ти владееш древно познание много повече от всеки друг човек, чародеецо.
— Много ми е… дадено, владетелко. — Той зарея поглед над лесовете на елфите и заговори по-скоро на себе си: — Скоро ще дойде време за изпитанието на Томас. Не мога да съм сигурен какво ще се случи, но знам следното. По някакъв начин момчето от Крудий, в любовта си към теб и всичко твое, в простата си човешка обич, досега е успяло да издържи срещу най-могъщия член на най-могъщата смъртна раса, живяла някога на този свят. И деликатната намеса на вашите заклинатели много му е помогнала да устои на непоносимата болка от противоборството между две толкова различни естества.
Тя го изгледа твърдо.
— Знаеш и за това?
Той се засмя, искрено развеселен.
— Владетелко, суетата не е чужда и за мен. Засегнат съм, че можете да допуснете възможността да се изтъче толкова тънко заклинателство, че аз да не го усетя. Едва ли би се намерило вълшебство в този свят, което да ми убегне. Това, което сте сторили, е разумно и може да наклони везните в полза на Томас.
— Тъкмо за това се моля през цялото време — отвърна тихо Агларана. — Когато виждам у Томас повелител, сравним с краля от младините ми, съпруга, когото съдбата така рано ми отне. Дали е възможно?
— Ако той оцелее в изпитанието — да. Възможно е конфликтът да се окаже краят както на Томас, така и на Ашен-Шугар. Но ако Томас оцелее, той може да се превърне точно в онова, за което ти копнееш. А сега ще ти кажа нещо, което знаем само боговете и аз. Мога да преценя много неща, които предстоят да се случат, но повечето все още ми е неизвестно. Едно от нещата, които знам, е следното: ако остане край теб, Томас може да зацарува мъдро и добре, а след като поривите на младостта бъдат заменени с мъдрата зрялост — да се превърне във владетеля на твоите копнежи, стига могъществото му да бъде някак усмирено от човешкото му сърце. Но бъде ли отпратен, ужасна съдба може да сполети както Кралството, така и свободните народи на Запада.
Очите му зададоха въпрос и той продължи:
— В това тъмно бъдеще не мога да прозра, владетелко. Мога само да предполагам. Ако в неговата мощ надделее тъмната страна, той ще се превърне в ужасна сила, която ще трябва да бъде унищожена на всяка цена. Онези, които виждат обладаващата го в битката лудост, виждат едва сянка на същинския мрак, надигащ се в него. Дори да настъпи равновесие и човешката природа на Томас да оцелее, ако ти въпреки това го прогониш, може да надделее човешката склонност към гняв, болка и омраза. Питам те: ако Томас бъде прогонен и един ден вдигне знамето на дракона на север, какво ще стане?
— Тогава моредел ще се съберат! — уплашено каза кралицата.
— Точно така, владетелко. И не като досадни шайки разбойници, а в единна чет. Двадесет хиляди Тъмни братя и с тях сто хиляди таласъма, и още пълчища човеци, чийто мрачен нрав би потърсил изгода в дивашките опустошения, които ще последват. Могъща армия под стоманената ръкавица на един роден воин, на пълководец, когото дори твоят народ следва, без да пита.
— Съветваш ме да го задържа тук?
— Мога само да посоча възможностите. Ти трябва да решиш.
Кралицата на елфите отметна глава — златисточервените й кичури се разпиляха — и огледа Елвандар. Бледорозови лъчи пронизаха короните на дърветата откъм изток и мятаха тъмносини сенки. Птиците пееха утринните си песни. Тя се обърна към Макрос, за да му благодари за съвета, и видя, че си е отишъл.
Цураните настъпиха точно както бе предрекъл Макрос. Чо-джа щурмуваха през реката след първите две човешки вълни по фланговете. Томас бе разположил малки отреди стрелци, които да отбият атаките, с по няколко щитоносци, които отстъпваха и обстрелваха настъпващата армия, давайки вид, че оказват съпротива.
Самият Томас стоеше в челото на събраната войска на Елвандар и на джуджетата на Сивите кули, едва хиляда и петстотин бойци, подредени срещу шестте хиляди нашественици с техните магьосници. Изчакваха мълчаливо. С приближаването на врага откъм дърветата започнаха да се чуват бойните викове на цураните, смесени с писъците на онези, които падаха пронизани от елфските стрели. Томас вдигна очи към кралицата, застанала на тераса над полето на предстоящата битка, редом до чародея.
Изведнъж към тях се затичаха елфи и зад дърветата започнаха да се мяркат първите отблясъци от яркоцветните брони на цураните. Когато стрелковите отделения се прибраха зад живата стена на бойците, Томас вдигна меча си.
— Чакай — чу се вик отгоре и чародеят посочи отсрещния край на просторната поляна, където от дърветата започнаха да се изсипват първите вражески части.
Озовал се лице в лице с чакащата елфска войска, авангардът спря и зачака основните сили. Офицерите им заповядаха да се престроят в редици, защото предстоеше битка, каквато им бе позната, сблъсък на две армии на открито пространство, и предимството беше на тяхна страна.
Чо-джа също се подредиха в стройни редици, подчинявайки се на виковете на командирите. Томас ги загледа смаян, тъй като все още почти не познаваше тези същества и ги смяташе по-скоро за животни, отколкото за разумни съюзници на цураните.
Макрос отново извика:
— Чакай! — И размаха тоягата над главата си, описвайки широки кръгове във въздуха. Над поляната се възцари тишина.
Изведнъж над главата на Томас прелетя бухал и се понесе към бойните редици на цураните. Птицата закръжи за миг над пришълците, после се спусна надолу и удари един войник в лицето. Ноктите й се впиха в очите му и войникът закрещя от болка.
Полетя сокол и повтори атаката на бухала. После от небето се спусна врана. Ято врабци изпърхаха откъм дърветата зад цураните и ги закълваха по лицата и незащитените им с броня ръце. От всички страни на леса полетяха птици и нападнаха нашествениците. Скоро въздухът се изпълни с плясък на криле и всякакви видове обитаващи лесовете птици се спуснаха върху цуранските редици. Хиляди и хиляди, от най- дребното врабче до най-могъщия орел, връхлитаха върху армията на чуждоземните пришълци. Мъжете закрещяха и част от тях напуснаха редиците и побягнаха, като се мъчеха да се предпазят от освирепелите клюнове и нокти, които се опитваха да издерат очите им, да свалят наметалата им и да разкъсат плътта им. Чо-джа заотстъпваха, защото макар козината им да бе неуязвима за кълването и дрането, големите им, искрящи като скъпоценни камъни очи се оказваха лека плячка за пернатите нападатели.
Томас изкомандва и стрелите на елфските лъконосци се включиха в битката. Цуранските бойци западаха сразени, без да могат да настъпят и да се счепкат с противника. Собствените им стрелци не можеха да отвърнат на стрелбата, притеснявани от атаките на крилатите си нападатели — избиваха безчет птици, но мястото на всяка паднала се заемаше от нови три.
Изведнъж сред врявата се чу разкъсващ ушите съсък. Последва миг тишина, в който всичко движещо се откъм цуранския фронт сякаш замря. После птичият облак отхвърча нагоре, придружен от съскането и пукота на невидима енергия, и Томас видя черните халати на цуранските магове, които крачеха сред войската, за да възстановят реда. По земята лежаха стотици ранени цурани, но настървените за бой пришълци бързо се престроиха, зарязвайки пострадалите си другари.
Огромното птиче ято отново се струпа над нашествениците и се спусна надолу. Миг след това ослепително ярък пурпурен щит енергия загърна цураните като купол. Връхлитащите отгоре птици западаха с опърлени криле и въздухът се изпълни с непоносимата воня на изгоряла плът. Елфските стрели се забиваха в преградата, спираха полета си, пламваха и падаха по тревата, без да достигнат целта си.
Томас даде команда да спрат стрелбата и се извърна да погледне към Макрос. Чародеят отново извика:
— Чакай!
