Арута погледна момчето.
— Джими Ръчицата ли?
Момчето изпълни доста прилично подражание на дворцов поклон, а Готвача поясни:
— Най-добрият джебчия в Крондор и на път да стане и най-великият крадец, стига човек да е склонен да повярва на хвалбите му. А сега по същество. Кой си ти?
Арута разказа историята за търговските си дела с Амос, като се представи с името Артур. Готвача го изслуша търпеливо, после въздъхна и кимна на един от мълчаливите мъже, който пристъпи и зашлеви принца през устата.
— Приятелю Артур — каза кротко Аарон Готвача и поклати глава. — Този разпит може да го продължим и два дни, ако потрябва. Съветвам те да не избираш по-трудния път. Ще се увериш, че никак не е приятно, а ние така или иначе ще разберем накрая каквото искаме. Така че, моля те, обмисляй отговорите си грижливо. — Той се изправи и заобиколи масата. — Кой си ти?
Арута пак подхвана версията си, а мъжът, който го беше ударил, отново пристъпи напред и така го зашлеви, че звезди му излязоха от очите. Мъжът, който се нарече Готвача, се приведе така, че лицето му да се изравни с това на Арута. Арута примигна да махне сълзите си и Готвача каза:
— Приятелю, отговори ни каквото те питаме. Значи, за да не губим излишно време — той посочи Амос, — че този е капитан на кораба ти, ще приемем, но че сте делови съдружници… едва ли. Другият ти приятел се правеше на ловец от планините в няколко кръчми и смятам, че не е маскарад: прилича на човек, който познава планините повече от градските улици, и е с толкова корав поглед, че желязо може да кове с него. — Той изгледа Арута. — Но ти… ти най-малкото си войник, а богаташките ти ботуши и изящното оръжие те издават, че си благородник. Но ми се струва, че има нещо повече. — Вгледа се в очите на Арута и каза: — Е, защо Джоко Радбърн толкова държи да те спипа?
Арута изгледа Аарон Готвача право в очите.
— Не знам.
Мъжът, който го беше ударил, пристъпи напред, но Готвача вдигна ръка.
— Това може да е вярно. Ти се държа доста глупаво, като надничаше тук-там, висеше покрай портите на двореца и се правеше на невинен. Или сте лоши шпиони, или нещастни глупаци, по няма съмнение, че сте събудили интереса на хората на вицекраля и оттам — нашия.
— А вие кои сте?
Готвача не обърна внимание на въпроса.
— Джоко Радбърн е старшият на тайната полиция на вицекраля. Въпреки откритото си честно лице, Радбърн е един от най-хладнокръвните и безмилостни негодници, с каквито боговете някога са удостоявали този свят. Той с радост би прерязал гърлото на собствената си баба, ако помисли, че е издала някоя държавна тайна. Фактът, че е тръгнал след вас лично, само показва, че най-малкото ви смята за важен случай. Разбрахме, че трима души си пъхат носа из града, ден-два след като пристигнахте, и след като нашите чуха, че хората на Радбърн ви държат под око, решихме и ние да направим същото. Когато започнаха да предлагат малки подкупи за сведения за вас тримата, се заинтересувахме особено. Но се задоволявахме само с това да ви следим и да чакаме.
— Когато обаче Джоко с хората си се появи при „Моряшко безгрижие“, бяхме принудени да действаме — продължи Готвача. — Отмъкнахме тези двамата изпод носа на Джоко, но той и биячите му излязоха на алеята между теб и нас и се наложи да се посчепкаме. Това, че Джими те намери, си беше чист късмет, защото той не знаеше, че сме готови да те приберем. — Той кимна одобрително към момчето. — Добре направи, че го доведе тук.
Джими се засмя.
— Бях по покривите и гледах всичко. Разбрах, че го искате, още когато спипахте другите двама.
Единият от мъжете изруга.
— Ти по-добре не си навирай носа, без да ти е наредил Тартора на нощта, момче.
Готвача вдигна ръка и мъжът замълча.
— Няма да ти навреди да узнаеш, че тук някои са Шегаджии, други не, но всички сме обединени от едно много важно дело. Чуй ме добре, Артур. Единственият ви шанс да излезете оттук живи е в това да се убедим, че не заплашвате делото, за което споменах. Възможно е интересът на Радбърн към вас случайно да съвпада с интереса му към някои други неща. Или може да има някакво заплитане на нишките тук, някаква схема, която още не ни е известна. Така или иначе ще разберем истината, и когато останем доволни от това, което ни кажеш, ще ви пуснем на свобода — може би дори ще помогнем на теб и приятелите ти — или ще ви убием. Сега да започнем отначало. Защо дойдохте в Крондор?
Арута се замисли. От лъжи явно нищо нямаше да спечели, освен болка, но не му се искаше да им каже цялата истина. Не беше доказано, че тези хора не работят с хората на Ги. Можеше да се окаже някаква уловка и Радбърн да подслушва от съседната стая всяка дума. Реши коя част от истината да сподели.
— Аз съм агент на Крудий. Дойдох да говоря с принц Ерланд и лорд Дуланик лично, да ги помоля за помощ срещу предстоящото настъпление на цураните. Когато разбрахме, че Ги дьо Батира владее града, решихме да позадържим нещата, преди да решим как е най-добре да постъпим.
Готвача го изслуша внимателно, след което каза:
— Защо трябва един пратеник на Крудий да се промъква крадешком в града? Защо не дойдохте с развети знамена и да бъдете посрещнати официално?
— Щото Черния Ги по-скоро ще го хвърли в килията, отколкото да помогне, тъпак такъв!
Главата на Готвача рязко се извърна. Амос седеше опрял гръб на стената и клатеше глава с болезнена гримаса.
— Май си ми пукнал черепа, Готвачо.
Аарон Готвача го изгледа свирепо.
— Познаваш ме?
— Че как не, тъп морски плъх, знам те, и още как. Толкова добре те знам, че повече една дума няма да кажем, докато не доведете Тревър Кожата.
На пъпчивото лице на Готвача се изписа смут и той се надигна от масата и махна с ръка на един от мъжете до вратата, който също изглеждаше притеснен от думите на Амос. Мъжът му кимна в отговор и излезе. Върна се след няколко минути, следван от друг мъж висок, със смайващо побеляла коса, но все още як на вид. От челото през дясното му око минаваше широк белег, млечен на цвят, и стигаше до брадичката. Той изгледа Амос продължително, после се разсмя и посочи пленниците.
— Развържете ги.
Двама от мъжете надигнаха Амос и отвързаха ръцете му. Когато въжетата се отхлабиха, Амос каза:
— тобелег, млечен на цвят, и сти йната полиция на вицекраля. Мислех, че са те обесили преди години, Кожа.
Мъжът го потупа по рамото.
— И аз така — за теб, Амос.
Готвача изгледа питащо новодошлия, а той изсумтя:
— Къде ти е умът бе, човек? Пуснал си е брада и си е отрязал прословутата волна коса — оплешивял е малко по темето и е понаддал, — но все още си е Амос Траск.
Готвача изгледа Амос продължително, след което очите му се разшириха.
— Капитан Амос Тренчард, Дръзкия?
Амос кимна, а Арута го изгледа слисано. Чак в далечен Крудий бяха чували за пирата Тренчард, Камата на моретата. Имал бе кратка, но славна кариера. Говореха, че дори бойните галери на Квеган обръщали и бягали, щом видят флага на Камата, и нямаше град по бреговете на Горчиво море, където да не се боят от неговите мародери.
Аарон Готвача протегни ръка.
— Извинявай, капитане. Толкова години минаха от последната ни среща. Нямаше как да сме сигурни, че не сте част от някоя уловка на Радбърн, за да ни излови.
— Вие кои сте?
— Всичко с времето си — отвърна Тревър Кожата. — Елате.
Един от мъжете помогна на все още зашеметения Мартин да се изправи и Аарон и Тревър ги отведоха в по-удобна стая, с достатъчно столове за всички. След като всички насядаха, Амос каза:
