— Този стар мошеник е Тревър Хъл, Кожата, капитан Бяло око, тарторът на „Червения гарван“.
Хъл тъжно поклати глава.
— Отдавна не съм, Амос. Подпалиха я старата кранта край Елариал преди три години кешийските катери. Приятелят ми Кук, Готвача и неколцина от момчетата се добраха на брега с мен, но повечето загинаха с „Червения гарван“. Тръгнахме обратно за Дърбин, но нещата се променят при тия войни и всичко останало. Дойдох в Крондор преди година и оттогава работя тук.
— Работиш? Ти ли, Тревър?
Мъжът се усмихна и белегът му се нащърби.
— Е, контрабанда всъщност. Това ни свърза с Шегаджиите. Малко неща могат да станат по тази линия тук в Крондор без благословията на Върлината. Откакто обаче вицекралят се появи в Крондор, се пръснахме, подгонени от Джоко Радбърн и тайната му полиция. От самото начало е като трън в задника ни. Тая работа — стражи да душат почтените хора, преоблечени като прости граждани, да ти кажа, изобщо не е честна.
— Знаех си, че трябваше да му клъцна гърлото още докато можех — промърмори Амос. — Другия път няма да съм толкова цивилизован.
— Ще задържиш ли малко, Амос? Та преди една седмица ни се обади Върлината, че имал ценен товар, който трябва да изкара от града. Трябваше да поизчакаме, докато намерим подходящ кораб. Радбърн много държи да намери този товар преди той да напусне Крондор. Така че, както разбирате, положението е много деликатно, щото не можем да го извозим преди да вдигнат блокадата или да подкупим някой от капитаните от блокадата. Когато чухме, че вие тримата разпитвате наляво-надясно, си помислихме, че може да сте част от някаква хитрина на Джоко да намери този товар. Е, сега, след като изчистихме недоразуменията, бих искал да чуя отговора на въпросите на Кук. Защо един пратеник на Крудий трябва да се бои да не го открият хората на вицекраля?
— Подслушвал си значи? — Амос се извърна към Арута и той му кимна. — Не е обикновен пратеник, Тревър. Нашият млад приятел е принц Арута, синът на херцог Боррик.
Очите на Аарон Кук се разшириха, а мъжът, който бе ударил Арута, пребледня. Тревър Хъл кимна разбиращо.
— Вицекралят би платил щедро, за да сложи ръка на сина на стария си враг, особено когато е дошло време да наложи претенциите си в Съвета на лордовете.
— Какви претенции? — попита Арута.
Хъл се приведе и опря лакти на коленете си.
— Няма как да го знаете, разбира се. Ние самите го научихме едва преди няколко дни, а и не се е разчуло много. Но не мога да ви го кажа без разрешение.
Той стана и излезе от стаята. Арута и Амос се спогледаха озадачени, след което Арута се обърна към Мартин.
— Ти добре ли си?
Мартин опипа предпазливо главата си.
— Ще се оправя, макар че, изглежда, са ме халосали с някое здраво дърво.
Хъл се върна с едно младо момиче и мъжете в стаята бързо станаха. Арута, Амос и Мартин бавно ги последваха. Девойката бе не повече от шестнадесетгодишна, но Арута бе поразен от загатнатата женска красота в чертите й: големи морскозелени очи, прав нежен нос и сочни устни. Малки лунички покриваха светлата кожа на лицето й. Тя прекоси стаята до Арута, повдигна се на пръсти и леко го целуна по бузата. Арута се изненада от неочаквания жест и я изгледа смаяно, щом тя отстъпи назад с усмивка на устните. Носеше обикновена тъмносиня рокля и червеникавокафявата й коса падаше свободно до раменете й.
— Разбира се, колко съм глупава — каза тя. — Вие не ме познавате.
Видях ви, когато бяхте в Крондор последния път, но не сме се запознавали. Аз съм вашата братовчедка Анита, дъщерята на Ерланд.
Арута стоеше като ударен от гръм. Освен че девойката въздействаше смущаващо на самообладанието му с покоряващата си усмивка и ясния си поглед, той беше двойно по-изненадан, че я вижда в компанията на отявлени разбойници. Тя седна и той също си взе стол. Беше привикнал с липсата на официалности в бащиния си двор и затова донякъде се изненада, когато тя разреши и на останалите да седнат.
— Как… — успя само да промълви Арута, но Амос го прекъсна.
— Ценният товар на Върлината?
Хъл кимна и принцесата заговори. Хубавичкото й лице помръкна.
— Когато херцог Батира дойде със заповеди от краля, татко го посрещна топло и без никаква съпротива. Отначало баща ми правеше всичко по силите си, за да му помогне да постави армията под своя команда, но когато чу какво върши Ги с тайната си полиция и с насилственото рекрутиране, възрази. Тогава, след като лорд Бари умря и Ги наложи лорд Исуп да командва флотата въпреки възраженията на татко, а лорд Дуланик изчезна толкова загадъчно, татко изпрати писмо до краля, в което настоя за отзоваването на Ги. Ги прихвана писмото и заповяда да ни задържат под стража в едно от крилата на двореца. После Ги влезе в стаята ми една нощ…
Тя потръпна, а Арута изръмжа:
— Не трябва да говориш за такива неща. — Внезапният му гняв изненада момичето.
— Не — отвърна тя, — нямаше нищо такова. Държеше се прилично, почти официално. Само ме уведоми, че трябва да се оженим и че крал Родрик щял да го направи наследник на трона на Крондор. Впрочем, той изглеждаше подразнен, че му се налага да предприема такъв ход.
Арута удари с юмрук стената зад себе си.
— Това обяснява всичко! Ги е решил да вземе короната на Ерланд и след това на Родрик. Решил е да стане крал.
Анита го погледна плахо.
— Така изглежда. Татко не е добре и не можа да му се противопостави, въпреки че отказа да подпише прокламацията за годежа. Ги го затвори в тъмницата, докато подпише. — Очите й се насълзиха и тя добави: — Татко няма да може да преживее дълго сред студените влажни стени. Боя се, че ще издъхне, но няма да се съгласи с желанията на Ги… А после една от дамите ми сподели, че слугинята й познавала едни хора в града, които може да пожелаят да ни помогнат.
Намеси се Тревър Хъл.
— С ваше позволение, ваше височество. Едно от момичетата в палата е сестра на Шегаджия. След като мълвата се разнесе, Върлината реши, че може би ще е в негова полза да се намеси. Уреди да измъкнем принцесата от двореца в нощта на заминаването на Ги оттгава тя е при нас.
— В такъв случай слухът, който чухме преди да напуснем „Моряшко безгрижие“, че преследват „родината на краля“, се отнася за Анита, а не за Арута — каза Амос.
Хъл се обърна към принца.
— Възможно е Радбърн и хората му все още да не знаят кой сте.
Най-вероятно са ви проследили, надявайки се, че ще се окажете съучастник в бягството на принцесата. Почти сме сигурни, че вицекралят не знае за изчезването й от палата, защото тя избяга след като той замина. Предполагам, че Радбърн отчаяно се мъчи да я намери преди господарят му да се е върнал от войната с Кеш.
Арута се вгледа в принцесата, изпълнен с непреодолимо желание да направи нещо за нея, желание по-силно от намерението му да осуети плановете на Ги. Бързо се постара да потисне странния прилив на чувства и запита Тревър Хъл:
— Защо Върлината иска да се противопоставя на Ги? Защо не е предпочел да я върне срещу голямо възнаграждение?
Тревър Хъл погледна Джими Ръчицата, който отвърна вместо него широко ухилен:
— Моят господар, който е много пресметлив човек, веднага разбра, че в негов най-голям интерес е да помогне на принцесата. Откакто Ерланд е принц на Крондор, работите в града вървят гладко, има добра среда за успеха на всички начинания на господаря ми. Нали разбирате, стабилността е в изгода за всички ни. Откакто Ги е тук, се появи проклетата му тайна полиция, която смущава нормалната дейност на гилдията ни. А и каквито и да сме, ние все пак сме лоялни поданици на негово височество принца на Крондор. Щом той не желае дъщеря му да се ожени за вицекраля, ние също не желаем. — Джими се засмя и добави: — А
