освен това принцесата се съгласи да заплати двадесет и пет хиляди златни суверена на моя господар, ако гилдията я изведе от Крондор, за да бъде върната, когато баща й си възвърне властта или някаква друга съдба я постави на трона.
Арута хвана ръката на Анита и каза:
— Е, братовчедке, нищо друго не може да се направи. Трябва при първа възможност да ви отведем в Крудий.
Анита се усмихна и Арута усети, че неволно отвръща на усмивката й.
— Както вече поясних, изчакваме удобна възможност да я измъкнем тайно от града — каза Тревър Хъл и се обърна към Амос. — Ти си подходящият човек за това, Амос. Няма по-добър пробивач на блокади в Горчивото море… освен мен, разбира се, но мен тук ме чака друга работа.
— Не можем да тръгнем преди да минат поне две седмици — отвърна Траск. — Дори блокадата да се вдигне, корабът ми е в окаяно състояние и има нужда от здрав ремонт. А ако тръгнем сега, ще трябва да плаваме на дрейф, докато зимните бури в проливите не секнат. Като се имат предвид морските засади на флотата на Юсуп, това ще е рисковано. Бих предпочел да се покрием тук още малко, после едно бързо бягство на запад, през проливите, и без бавене — към Далечния бряг.
Хъл го плесна по рамото.
— Добре. Това ще ни осигури време. Чух за кораба ти. Момчетата разправят, че бил някаква скапана баржа. Ще ти намерим друг. Ще се обадя на хората ти, когато дойде моментът. Радбърн най-вероятно няма да закача екипажа ти, с надеждата, че ще се покажете. Ще ги прехвърлим на борда на новия кораб по двама-трима нощем и ще ги подменим с мои момчета, тъй че хората на Радбърн да не забележат, че на борда става нещо необичайно.
Той се обърна към Арута.
— Тук ще сте в достатъчна безопасност, ваше височество. Тази сграда е един от многото имоти на Шегаджиите и никой няма да се приближи, без да сме предупредени навреме. Когато му дойде времето, ще измъкнем всички ви от града. А сега ще ви заведем в стаята ви, за да отдъхнете.
Отиодоха Арута, Мартин и Амос в една стая в дъното на коридора. Беше простичко обзаведена, но чиста. И тримата бяха уморени. Мартин се срина тежко на една от постелите и бързо заспа. Амос се смъкна бавно на своята, а Арута го изгледа и му каза с лека усмивка:
— Още когато се появи в Крудий, си помислих, че си пират.
Амос отвърна с пъшкане, докато сваляше ботуша си:
— Всъщност опитвах се да се откажа, ваше височество. — После се засмя. — Може би боговете решиха да ми отмъстят, но знаеш ли, от петнадесет години, от момче та до зрял мъж, бях корсар и пиратски капитан, а после, когато се опитах за пръв път да завъртя почтена търговия, корабът ми бе пленен и подпален, екипажът ми — изклан, а аз самият се оказах на брега, в най-далечната точка на Кралството.
Арута се изтегна на постелята си.
— Ти беше добър съветник, Амос, и храбър спътник. Помощта ти през тези години ти донесе много опрощение за предишните ти дела, но… — той поклати глава — Тренчард пиратът! Богове! Човече, толкова много неща има да ти се опрощават.
Амос се протегна с прозявка.
— Като се върнем в Крудий, можеш да ме обесиш, Арута, но сега имай милостта да млъкнеш и да угасиш лампата. Твърде съм остарял вече за глупости. Имам нужда да поспя.
Арута се пресегна и покри фитила на лампата с глиненото капаче. Отпусна се по гръб в тъмното и скоро в ума му загъмжаха образи и мисли. Помисли за баща си и как би постъпил той. После се зачуди как ли са сега брат му и сестра му. Мисълта за Карлайн го подсети за Роланд и че укрепването на Джонрил сигурно е в ход. Постара се да изтласка от главата си напиращия въртоп от мисли. После, преди сънят да го обземе, си спомни за Анита — как се бе надигнала на пръсти и го беше целунала по бузата, и отново изпита смущаващо вълнение. Лека усмивка се плъзна на устните му и той заспа.
Арута извъртя с леко движение върха на сабята на Джими и Анита одобрително плесна с ръце. Малкият крадец се изчерви, засрамен от непохватността си, но Арута каза:
— Това беше по-добре.
Двамата с Джими упражняваха основни хватки. Джими използваше сабята, която си бе купил с част от златото, дадено му от Арута. От близо месец прекарваха повечето си време по този начин, а Анита често идваше да ги гледа. В присъствието на принцесата обикновено напереният Джими ставаше хрисим и се изчервяваше свирепо, щом тя му заговореше. Арута разбираше, че момчето е жертва на най-неприятното детинско увлечение по принцесата, само с три години по-голяма от него, но оправдаваше смущението му, защото присъствието й отвличаше и самия него. Все още едва навлизаща в своята женственост, тя въпреки това се държеше с възпитаното от ранно детство в знатния двор изящество. Имаше бърз ум и добро образование и обещаваше да се превърне в красавица.
Мазето, където предпочитаха да се упражняват, бе влажно и лошо проветрено и вътре скоро стана задушно.
— Достатъчно за днес, Джими — каза Арута. — Все още бързаш да влезеш в близка схватка, а това може да се окаже фатално. Притежаваш бързина и е добре, че започваш да се учиш отрано, но ти липсва силата на ръката, за да отблъскваш, както правят повечето мъже, а това също може да се окаже фатално. И запомни: острието е за сеч…
— А върхът — за убийство — довърши Джими с усмивка. — Разбирам защо трябва да си предпазлив срещу мъж с меч. Може да ти счупи оръжието, ако се опиташ да блокираш вместо да парираш, но какво ще направиш, ако ти налети някой от онези чуждоземни воини с големите мечове, които ми описа?
Арута се засмя.
— Проверяваш кой от двама ви може да бяга по-бързо. — Смехът им се смеси с този на Анита. — Сериозно, в такъв случай трябва да парираш с опакото. С меч противникът ти прави едно извъртане, след което ти се разкрива…
Вратата се отвори и влязоха Амос, Мартин и Тревър Хъл.
— Най-гадният проклет късмет… — почна Амос. — Принцесо, моля за извинение. Арута, най-лошото се случи.
Арута изтри потта от челото си с кърпа и отвърна:
— Недейте да стоите така и да чакате сам да се сетя. Какво?
— Тази сутрин дойде вест — каза Хъл. — Ги се завръща в Крондор.
— Защо? — попита Анита.
— Изглежда, нашият лорд Батира е влязъл в Шамата и е развял знамето си над стените — каза Амос. — Кешийският пълководец благоволил да предприеме още една атака, просто от приличие, след което само дето не се изсипал, тичайки презглава към дома си. Оставил шепа дребни благородници с няколко офицери на Ги да поумуват над условията на примирието, преди да се подпише официален мир между краля и императрицата на Кеш. Има само една причина Ги толкова да бърза да се върне.
— Разбрал е, че съм избягала — промълви Анита.
— Да, ваше височество — каза Тревър Хъл. — Изглежда, си има шпионин сред хората на Радбърн. Изглежда, че не се доверява дори на тайната си полиция. За щастие, все още имаме хора в палата, верни на баща ви, иначе изобщо нямаше да научим за завръщането му.
Арута седна до принцесата.
— Е, в такъв случай трябва да се махаме. Тръгваме или за дома, или към Илит при баща ми.
— При такъв избор трудно може да се предпочете едната посока пред другата — каза Амос. — И двете крият и рискове, и предимства.
Мартин изгледа момичето и отбеляза:
— Макар че според мен военният лагер на херцога едва ли е подходящо място за млада жена.
— Присьствието ти в Крудий не е жизненонеобходимо, поне засега — обърна се Амос към Арута. — Фанън и Гардан са способни мъже и ако се наложи, смятам, че сестра ти също може да се окаже нелош пълководец.
— Но трябва да се запитате следното — каза Мартин. — Какво ще прави баща ви, когато разбере, че Ги
