светлината откъм пристанището. Погледът й бе прикован в гледката на брега и тя като че ли не усещаше, че се е разкрила. Арута бързо придърпа качулката около лицето й, но знаеше, че белята е станала. Отново се обърна назад и видя, че Радбърн нарежда на хората си да подгонят бягащите Шегаджии, които вече се оттегляха от пристана. После се обърна и се скри в тъмнината. Лодката вече се доближаваше до „Морска лястовица“.
Щом се озоваха на борда, екипажът на Амос сряза придържащите въжета, мъжете се закатериха по такелажа да опънат платната и „Морска лястовица“ скоро започна да се отдръпва от пристанището.
Обещаният пробой в блокадата на залива се появи и Амос пое курс към него. Премина го преди някой да се е опитал да им отреже пътя и скоро се озоваха извън залива, в открито море.
Арута изпита странна възбуда, поразен от мисълта, че най-после са извън Крондор. Миг след това чу ругатнята на Амос.
— Виж!
Арута извърна очи натам, където сочеше Амос, и различи в предутринната бледа светлина смътен силует. „Кралският грифон“, тримачтовият боен кораб, който бяха видели на идване в залива, стоеше на котва отвъд вълнолома, скрит от очите на всички в града.
— Мислех, че е заминал с флотата на Исуп — каза Амос. — Проклет да е този Радбърн, хитра свиня е. Добере ли се на борда му, ще тръгне по петите ни. — Изрева да опънат всички платна и се загледа в отдалечаващия се зад кърмата кораб. — Бих предложил да се помолим на Рутия, Арута. Ако спечелим достатъчно време преди „Грифонът“ да ни подгони, може и да се измъкнем. Но ще ни е нужен всичкият късмет, който Господарката благоволи да ни отпусне.
Утрото беше безоблачно и студено. Амос и Васку гледаха одобрително работата на екипажа. По- неопитните мъже бяха подменени с избраници на Тревър Хъл. Вършеха си работата бързо и добре и „Морска лястовица“ се носеше вихрено на запад.
Анита я бяха завели в една каюта долу, а Арута и Мартин стояха на палубата до Амос. Юнгата, наблюдаващ от върха на главната мачта, докладва, че хоризонтът е чист.
— Лоша работа — каза Амос. — Ако са се добрали бързо до оня звяр, имаме преднина само от час-два. Капитанът им може да избере грешен курс, но ако преценят, че ще се опитаме да избегнем засадата на корабите на Исуп, най-вероятно ще тръгнат покрай кешийското крайбрежие и ще рискуват да се натъкнат на кешийски боен кораб, но не и да ни изтърват. Няма да се успокоя преди да сме спечелили поне два дни преднина. И все пак, докато не разберем със сигурност дали сме се измъкнали, единственото, което можем да направим, е да отдъхнем малко. Слезте долу, а аз ще ви извикам, ако стане нещо.
Арута кимна и двамата с Мартин слязоха долу. Принцът пожела на Мартин лек сън и изчака майстор- ловеца да влезе в каютата, която делеше с Васку. После влезе в своята и спря, като видя Анита, седнала на койката му. Притвори бавно вратата и каза:
— Мислех, че спиш в своята каюта.
Тя поклати глава, а после изведнъж стана, прекоси малкото разстояние, което ги делеше, и зарови глава в гърдите му. Разтърси се от хлипове и промълви:
— Помъчих се да бъда смела, Арута, но толкова ме е страх…
Арута остана вкочанен за миг, после я прегърна нежно. Цялата й самоувереност се беше прекършила и чак сега Арута осъзна колко млада е тя. Дворцовото възпитание и маниери й бяха помогнали да поддържа външна самоувереност сред грубоватото обкръжение на Шегаджиите през последния месец, но тази маска не можеше повече да издържи на напрежението. Той погали косата й и каза:
— Всичко ще се оправи.
Продължи да я успокоява, без да съзнава какво говори и изпитвайки смут от близостта й. Беше достатъчно млада, за да оцени, че е още момиче, но и достатъчно голяма, за да се усъмни в преценката си. Никога досега не бе успявал да си бърбори лековато с дворцовите дами като Роланд — предпочиташе прямия разговор, което, изглежда, правеше дамите хладни. А и никога не беше привличал нинманието им като Луам, с ведрата му външност и веселото му поведение. Като цяло жените го караха да изпитва неловкост, а тази жена — или момиче, той така и не можеше да реши кое от двете — повече от обикновено.
Когато сълзите й секнаха, той я сложи на единствения стол в тясната каюта и седна на койката. Тя изтри очите си и каза:
— Съжалявам. Всичко това бе толкова непристойно…
Арута изведнъж се разсмя.
— Що за момиче си ти? — възкликна той нежно. — Ако аз бях на твое място, да се измъкна от палата, да се крия сред главорези и крадци, да се прокрадвам покрай невестулките на Радбърн и какво ли още не, отдавна щях да съм се разпаднал.
Тя извади от ръкава си кърпичка и деликатно си избърса нослето. После му се усмихна.
— Благодаря ти, че ми го казваш, но мисля, че ти се справяш по-добре. Мартин много ми разказа за теб през последните няколко седмици и според него ти си много смел.
Арута се почувства смутен от интереса й.
— Майстор-ловецът е склонен към преувеличения — отвърна той, макар да знаеше, че това не е вярно, и побърза да смени темата, — Според Амос, ако не видим онзи кораб следващите два дни, ще се измъкнем.
Тя сведе очи.
— Това е добре.
Той се наведе и изтри сълзата от бузата й, усети се и отдръпни ръката си.
— Ще бъдеш в пълна безопасност с нас в Крудий, далече от коварствата на Ги. Сестра ми ще те посрещне с радост като гост на дома ни.
Тя се усмихна бегло.
— Но все пак се боя за татко и мама.
Арута положи всички усилия да успокои страховете й.
— След като ти си избягала от Крондор, Ги няма да спечели нищо, ако навреди на родителите ти. Все още може да се опитва насила да накара баща ти да се съгласи на женитбата, но точно сега Ерланд не би могъл да го направи. След като теб те няма, годежът ще бъде празна дума. Преди всичко това да е свършило, ще си разчистим сметките със скъпия ни братовчед Ги.
Тя въздъхна и се усмихна, този път по-широко.
— Благодаря ти, Арута. Помогна ми да се почувствам по-добре.
Той се изправи.
— Постарай се да поспиш. Засега ще използвам твоята каюта. — И излезе. Изведнъж почувства, че няма нужда от сън, и се върна на палубата. Амос стоеше до кърмчията с поглед, вперен зад кърмата. Арута пристъпи и застана до него.
— Там, на хоризонта — каза Амос. — Виждаш ли го?
Арута присви очи и различи сред синевата смътно бяло петънце.
— Радбърн?
Амос се изплю през парапета.
— Предполагам. Каквато и преднина да сме набрали, малко по малко са я изяли. Но всичко е късмет, както казват. Ако успеем да се задържим достатъчно напред до довечера, може да им се измъкнем през нощта… стига да има достатъчно облаци, за да скрият луните.
Арута не отвърна нищо, загледан в бледото далечно петънце.
През целия ден гледаха как преследващият ги кораб бавно нараства. Отначало малкото петънце растеше влудяващо бавно, но после започна да се уголемява обезпокоително бързо. Арута вече можеше съвсем ясно да различи очертанията на платната и дори му се струваше, че съзира черно петънце горе на мачтата, където трябваше да се вее знамето на Ги.
Амос погледна към залязващото слънце, право пред носа на „Морска лястовица“, после отново се обърна към гонещия ги кораб и извика към наблюдателя горе:
— Какво виждаш?
