не просто управлява в Крондор като наместник на Ерланд, но държи града изцяло под властта си. Че не изпраща никаква помощ за Далечния бряг и че възнамерява да вземе трона?
Арута закима енергично.
— Прав си, Мартин. Добре познаваш баща ми. Това ще означава гражданска война. — На лицето му се изписа болка. — Ще изтегли половината войска от Запада и ще потегли по крайбрежието към Крондор, и няма да спре, докато не види главата на Ги забита на кол пред градските порти. След което ходът му вече ще е предопределен. Ще трябва да тръгне на изток, срещу Родрик. Никога няма да пожелае за себе си короната, но няма да може да спре преди окончателна победа или поражение. Междувременно ще изгубим Запада от цураните. Брукал не би могъл да ги задържи за дълго с половината армия.
— Тази работа с гражданската война изглежда много гадно нещо — подхвърли Джими.
Арута изтри челото си от потта и го погледна изпод влажните си кичури.
— Не сме имали гражданска война от двеста и петдесет години, когато първият Боррик съсякъл своя доведен брат, Джон Претендента. Но в сравнение с това, което може да се разрази сега, с целия Изток, вдигнат срещу Запада, онова е било дреболия.
Амос погледна Арута угрижено.
— Историята не е най-силният ми предмет, но изглежда, че най-доброто, което може да се направи, е да държиш баща си в неведение за хода на събитията тук, докато пролетната офанзива на цураните не приключи.
Арута въздъхна тежко.
— Нищо друго не може да се измисли. Знаем, че помощ за Крудий няма да дойде. Най-добре ще мога да реша как да постъпя, като се върна. Може би със съвета на Фанън и останалите ще измислим някаква добра защита, когато цураните тръгнат. — Продължи с почти примирителен тон: — Междувременно татко ще разбере за коварствата на Ги. Такива вести трудно се скриват. Най-доброто, на което можем да се надяваме, е да не го научи преди цуранската офанзива. Може би дотогава положението ще се е променило. — От тона му бе очевидно, че не го вярва много.
— Може би цураните ще предпочетат да тръгнат срещу Елвандар или да пренесат битката на фронта срещу баща ви — каза Мартин.
Арута се облегна на стената и усети как дланта на Анита леко докосва ръката му.
— Имаме ли избор изобщо — промълви той. — Да претърпим възможната загуба на Крудий и на Далечния бряг от цураните, или да хвърлим Кралството в гражданска война. Наистина боговете, изглежда, са намразили Кралството.
— Тревър каза, че имал кораб — обади се Амос. — Ако имаме късмет, проливите може да се разчистят, когато пристигнем.
Изгубен в мрака на личното си поражение, Арута не го чу. Беше дошъл в Крондор така уверен. Щеше да спечели Ерланд за каузатн си и Крудий щеше да е спасен от цураните. А сега се бе оказал в по-отчайващо положение, отколкото ако си беше останал у дома.
Към брега пристъпваха тъмни забулени фигури. Тревър Хъл водеше дузина мъже с Арута и спътниците му по смълчаните улици. Пристъпваха свити до стените и на всеки няколко крачки Арута се извръщаше да види как е Анита. Тя отвръщаше на тревожните му погледи с храбри усмивки, едва доловими в предутринната тъма.
Арута знаеше, че по съседните улици се движат стотина мъже и разчистват района от градската стража и агентите на Радбърн. Шегаджиите се бяха вдигнали на крак, за да могат Арута и останалите да се измъкнат в безопасност от града. Хъл им бе донесъл, че срещу прилична сума Върлината е уредил един от блокадните кораби да се „отнесе“ от стоянката си. След като бе научил същинското положение на нещата, включително за плана на Ги да стане принц на Крондор, Върлината бе вложил всичките си налични, при това впечатляващи ресурси, за да подпомогне бягството на принца и Анита. Анита се чудеше дали някой извън Гилдията на крадците някога ще разбере истинската самоличност на главатаря им. От случайно изпуснатите реплики, които Арута бе подочул, изглежда, едва неколцина души в кръга на Шегаджиите знаеха кой е той.
Научили за завръщането на Ги, хората на Джоко Радбърн бяха усилили издирванията си до степен на трескаво усърдие. Наложен бе полицейски час и домовете се претърсваха посред нощ. Всички известни доносници в града, както и мнозина от просяците и търговците на слухове, бяха довлечени в тъмниците и разпитани, но каквото и да бяха постигнали хората на Радбърн, не можаха да разберат къде се крие принцесата. А колкото и да се бояха градските престъпници от Радбърн, много повече се бояха от Върлината.
Анита чу как Хъл прошепна на Амос:
— Става за пробив на блокади. Добра шхуна. Казва се „Морска лястовица“ и отговаря на името си. Няма по-бърз кораб, останал в пристанището, след като големите бойни съдове заминаха с флотата на Исуп. На запад ще плавате бързо. Преобладаващите ветрове са северни, така че през повечето време ще имате попътен вятър.
— Тревър, все пак съм плавал малко из Горчиво море — отвърна Амос. — Много добре знам как духат ветровете по това време на годината.
— Добре, както кажеш — изсумтя Хъл. — Твоите хора и златото на принца са качени успешно на борда, без копоите на Радбърн да надушат нещо. Продължават да следят „Вятъра на зората“ като мишелов дупка на плъхове, но „Морска лястовица“ е оставена на мири. Уредихме един търговски агент да разлепи фалшива обява, че корабът се предлага за продан, така че и да нямаше блокада, не биха могли да заподозрат, че скоро ще напусне пристанището.
Стигнаха кейовете и се забързаха към чакащата ги голяма лодка. Чу се приглушен шум и Арута се досети, че Шегаджиите и контрабандистите на Тревър разчистват постовете на Радбърн.
А после някъде отзад се разнесоха викове. Дрънчене на желязо наруши безмълвието на нощта и Арута чу вика на Хъл:
— Към лодката!
По дървените кейове затрополяха ботуши и от съседните улици се изсипаха Шегаджии да спрат всеки, който можеше да се опита да осуети бягството.
Стигнаха края на кея и бързо се спуснаха по стълбата към лодката. Арута изчака, докато Анита слезе безопасно долу, после се обърна. Докато стъпваше на най-горното стъпало, чу приближаващ се тропот на копита и видя конници, пробиващи през стената от Шегаджии, които падаха под напора на конете. Ездачи в черно и златно на Батира сечаха с мечовете си мъчещите се да ги задържат хора.
Мартин му викна от лодката и Арута се забърза надолу по стълбата. Когато се добра до лодката, чу над себе си тънък глас, който извика:
— Сбогом!
Арута погледна нагоре и видя Джими Ръчицата, застанал на ръба на кея. Лицето на хлапака се беше изкривило в нервна усмивка. Как бе успяло момчето да се озове при тях, след като всички смятаха, че си стои необезпокоявано в скривалището им, Арута не можа да си обясни. Принцът забеляза, че хлапакът е без оръжие, и се сепна. Откачи бързо меча си и го подхвърли високо нагоре.
— Дръж! И го използвай добре!
Бърз като нападаща змия, Джими улови оръжието и изчезна.
Моряците наблегнаха здраво на веслата и лодката бързо се отдалечи от пристана. Шумът от битката се усили и по кейовете светнаха фенери. В предутринната сивота се разнесоха викове „Какво става?“ и „Кои са тръгнали ей там?“ откъм пазачите на товари по палубите. Анита се надигаше, за да види какво става отзад. Светнаха още фенери и на пристанището лумна пожар. Огромни бали, пълни с бог знае какво и покрити с платнища, избухнаха в пламъци.
От лодката битката не се виждаше ясно. Много от крадците се измъкваха по градските улици или скачаха в ледените води на залива. Арута не можеше да различи никъде Тревър Хъл или дребничкия Джими. После изведнъж ясно видя Джоко Радбърн, облечен в обикновена туника, както преди. Радбърн се добра до края на пристана и се загледа към оттеглящата се лодка. Посочи със сабята си към нея и изрева нещо, което се изгуби сред шумотевицата.
Арута се обърна и видя Анита, седнала срещу него, с отметната качулка, и лице — ясно различимо на
