тридесет хиляди империало в ценни книжа, така че лихварят се оказа желязно притиснат от липсата на пари в брой. Това бе избраният от Миламбер начин да се правя със страстта на цураните към бюрокрация. Всеки търговец и предприемач, на когото се заповядаше да извърши услуга на един Велик, бе принуден да търси обезщетение от имперската съкровищница. Това водеше до мудното доставяне на материали, до липса на всякакъв ентусиазъм в изпълняването на услугата и до негодувание. Миламбер просто заплати предварително и остави на лихваря — който можеше да изчисли загубите си по-добре от повечето търговци, поради естеството на счетоводството си — да ги възстанови от съкровищницата. Вторият факт беше стилът на украсата. Вместо да е покрита с пищни стенни рисунки, сградата бе останала предимно без рисунък, ако се изключеха няколкото стени, украсени с пейзажи в приглушени естествени цветове. Много изкусни млади художници бяха наети за този проект и когато той бе изпълнен, търсенето на услугите им беше забележително. Само за месец в Империята се възцари нов стил в изкуството.
Сега по околните полета работеха петдесетина роби, като всички можеха свободно да влизат и да си излизат, облечени в дрехите на родния си свят, Мидкемия. Всички те бяха иззети от робския пазар един ден, без заплащане, от Великия.
Мнозина пътешественици, дошли в Онтосет, заделяха по един следобед да се изкачат по околните хълмове и да погледат къщата. От почтително разстояние, разбира се. Колкото до Ксанотис, хорати често го разпитваха за странния Велик, обитателя на прословутата къща, но бившият воин не отвръщаше нищо, а само се усмихваше.
— Убеждението, че съществуващият сега разлом, или както го наричат някои, прорив до Мидкемия е контролируем, е вярно само отчасти. — Миламбер помълча, за да позволи на писаря си да довърши продиктуваното. — Може да се твърди, че разломите могат да се създават без освобождаването на разрушителни енергии, свързани със случайното им сътворяване, било заради зле приложени магически заклинания или от близостта на твърде много неустойчиви магически прибори.
Изследванията на Миламбер върху специалните аспекти на проривните енергии щяха да се приложат към архивите на Конгрегацията, след като ги довършеше. Подобно на други проекти, които бе изчел в архивите, изследването му отново му бе показало най-тежкия недостатък в работата на магьосническото братство. Като цяло проектите не бяха довеждани до пълнота, липсваше им дълбочина и проникновение. След като веднъж бе открит подходът за създаване на прориви, по-нататъшното изследване на тяхната природа бе изоставено.
Той продължи да диктува:
— Това, което липсва в понятието за контрол, е способността да се подбере подходящата цел на контакта, способността за „насочване“ на разлома. Доказано бе с появата на кораба, возещ Фаната, край бреговете на Крудий, в света на Мидкемия, че е възможно известно притегляне между нововъзникнал разлом и вече съществуващ такъв. Но както бе доказано в последвалите изпитания, това притегляне е ограничено и характерът на тези ограничения все още не е напълно проучен. Макар да съществува известна вероятност за появата на втори разлом в близост до предходния, то тази вероятност ни най-малко не е сигурна.
След като писарят довърши, Миламбер продължи:
— Също така, открит остава въпросът защо разломите проявяват известни признаци на неопределимост. Размерът им изглежда съотносим с енергията, вложена за създаването им, но други техни характеристики изглеждат непредвидими. Някои разломи са еднопосочни — Миламбер беше изгубил няколко ценни устройства, докато установи този факт — докато други позволяват придвижване в двете посоки. А освен това съществуват така наречените „свързани чифтове“, два еднопосочни разлома, които възникнат едновременно, като и двата позволяват еднопосочно движение между първоначалната точка и целта. Макар да могат да се появят на няколко мили разстояние един от друг, те са свързани…
Изложението на Миламбер бе прекъснато от звъна, възвестил пристигането на член на Конгрегацията. Той освободи писаря и се запъти към залата на Шарката. Крачеше, замислен над същинската причина да се потопи в това изследване през последните два месеца. Отбягваше решението, което скоро трябваше да вземе — дали да се върне в имението на Шинцаваи за Катала, или не.
Миламбер съзнаваше, че е възможно тя да е станала жена на друг, защото раздялата им бе продължила близо пет години и тя не бе имала никакво основание да мисли, че той изобщо ще се върне. Но времето и обучението с нищо не бяха притъпили чувствата му към нея. Когато стигна до залата за прехвърляне с мозаичната шарка, бе взел решението си: още утре ще отиде да я види.
Щом влезе в залата, видя Хочопепа, пристъпващ извън шарката от разноцветни плочици на пода.
— А — махна му небрежно с ръка дебелият чародей. — Ето те и теб. Не съм те виждал близо две седмици и реших да те навестя.
— Радвам се, че те виждам. Бях се увлякъл в изследването си, но мога да си позволя малко отдих.
Излязоха от залата в една от няколкото околни градини и Хочочепа каза:
— Исках да те запитам: какво е значението на избраната от теб шарка? Не я разпознавам.
— Много е просто — отвърна Миламбер. — Стилизирано въплъщение на фигура, която някога видях в един фонтан. Три делфина.
— Делфини?
Миламбер му описа морските бозайници на Мидкемия, докато присядаха на пъстрите възглавнички под две ниски плодни дръвчета.
— Но защо точно делфините от онзи фонтан?
— Не знам. Неосъзнат подтик, навярно. Освен това, когато преминавах последното изпитание на кулата, видях нещо, което осмислих едва след месец.
— И какво общо има едното с другото?
— В представянето на последната заплаха на Странстващата може би си спомняш появата на един чародей в кафяв халат, който наклони процепа, за да предпази Келеуан от навлизането й във вселената на Врага.
Хочопепа го изгледа замислен.
— Не мога да кажа със сигурност, че имам такъв спомен, Миламбер. Но пък заклинанието предизвиква видение, което въздейства на всеки различно. Ако сравниш виденията с тези на други, ще откриеш много различия. Но по времето на Странстващата всички сме били с черни халати. Кой ли може да е бил този магьосник в кафява роба?
— Човек, когото срещнах преди години — отвърна Миламбер.
— Невъзможно. Тази сцена се е разиграла преди столетия.
Миламбер се усмихна и отговори:
— И въпреки това съм го срещал. Направих шарката си с трите делфина като възпоминание за срещата ни.
— Колко странно. Съществуват някои теории за пътуване във времето, което може да се окаже отговорът в този случай, освен ако варварският ти ум не те е подвел на кулата. — Последното го изрече с усмивка.
Миламбер плесна с ръце и влезе слуга с поднос със сладкиши, плодове и напитки. Слугата, Нетоха, бе някогашният хадонра на живялата тук фамилия. Миламбер се бе натъкнал на него, докато търсеше някой, който да засади всевъзможните растения, които искаше да има в градините си. Мъжът прояви достатъчно смелост да се предложи сам, което го отличи от боязливите цурани. Не бе успял да си намери работа като при предишния си работодател и бе живял в мизерия доста години. Миламбер го беше взел по-скоро от съчувствие, отколкото от същинска нужда, но той бързо се бе оказал полезен в стотици неща, за които младият магьосник не бе и подозирал, и отношенията им задоволяваха еднакво и двамата.
Хочопепа си взе от поднесените сладки и си избра напитка. После каза:
— Дойдох, за да ти донеса някои новини. След два месеца ще има Имперско празненство, с игри. Ще дойдеш ли?
Миламбер го изгледа с любопитство и махна с ръка да освободи Нетоха. После попита:
— И с какво това празненство е толкова специално? Не помня да си бил някога толкова оживен от подобен повод.
— Празникът се организира от Властелина на войната в чест на неговия племенник, императора. Той
