планира решителна офанзива в седмиците преди игрите и се надява, че ще обяви края на кампанията. — Хочопепа сниши глас. — Не е тайна за онези, които имат достъп до дворцовите клюки, че той е подложен на силен натиск да оправдае продължаването на войната пред Върховния съвет. Според слуховете, бил е принуден да направи големи отстъпки пред Партията на Синьото колело, за да си възвърне поддръжката им във войната. Но това, което прави игрите необикновени, е, че Светлината небесна ще напусне своя Дворец на съзерцанието, прекъсвайки древната традиция. Това ще бъде подходящ повод за теб да понавлезеш в средите на дворцовото общество.
— Съжалявам, Хочо — отвърна Миламбер, — но не изпитвам особена страст да се включвам в каквито и да било празници. Присъствах на един тук в Онтосет преди месец, като част от изследванията ми. Танците са пълна досада, храната е отвратителна, а виното не струва. Самите игри са още по-безинтересни. Ако това е дворцовото общество, за което ми говориш, чудесно ще мина и без него.
— Миламбер, в образованието ти са останали много празноти. Придобиването на черния халат още не означава майсторство в занаята. Доста повече неща се включват в защитата на Империята от това да си седиш усамотен и да бленуваш за нови начини за мятане на енергия насам-натам или как да причиниш икономически хаос на тукашните лихвари. — Той си взе нов сладкиш и продължи с упреците си: — Има няколко причини, поради които трябва да дойдеш с мен да удостоим празненствата, Миламбер. Първо, ти се превърна в знаменитост сред благородниците, защото вестта за удивителната ти къща се е разнесла от единия край на Империята до другия, най-вече благодарение на онези млади разбойници, на които плати толкова щедро, за да изпълнят нежните стенописи, които толкова ти допадат. Напоследък да имаш в дома си такава творба се смята за белег на изтънченост.
— А и тази къща… — Ръката му описа дъга пред тях, а на лицето му се изписа насмешлива почуда. — Всеки, който се окаже толкова умен, че да замисли подобна сграда, със сигурност би привлякъл интерес. — Насмешливият му тон се изпари. — Между другото, цялата тази глупост ни най-малко не се смалява от загадъчното ти усамотяване тук, във вътрешността на владенията. Ако не друго, то само подсили репутацията ти… А сега да оставим светските неща и да се върнем на по-същественото. Както несъмнено знаеш, нараства безпокойството, че новините за хода на войната донякъде се подценяват. През всичките тези години придобивките от нея са нищожни и се говори, че императорът може да се обяви против политиката на Властелина на войната. В такъв случай… — Той остави мисълта си недовършена.
Миламбер помълча за миг.
— Хочо, мисля, че е време да ти кажа нещо и ако прецениш, че е достатъчно аргументирано, за да гарантира живота ми, можеш да се върнеш в Конгрегацията и да предявиш обвинения.
Хочопепа наостри уши, зарязвайки всякакви остроумия и сарказми.
— Ти, който ме обучи, си свършил работата си добре, защото сьм преизпълнен с потребността да направя това, което е най-добро за Империята. Съвсем слабо чувство изпитвам вече към родната си земя и ти никога няма да разбереш какво означава то. Но докато си създавал от мен това, което съм сега, не си могъл да вселиш в естеството ми онази любов към родния дом, каквато някога изпитвах към Крудий. Това, което си направил от мен, е мъж със силно чувство за дълг, неоцветено от никаква любов към онова, към което изпитва дълг.
Хочопепа помълча, за да осмисли думите му, после кимна и Миламбер продължи:
— Може да се окажа най-голямата заплаха за Империята от появата на Странстващата на небесата ви, защото ако се намеся в нейната политика, ще се превърна във въплъщение на безмилостната справедливост. Научих доста за фракциите сред вашите партии, за преходите на фамилиите от една партия към друга и за последствията от тези действия. Мислиш ли, че понеже си стоя тук, на върха на своя хълм в източните провинции, не съзнавам всички течения и въртопи, в които е забъркана политическата фауна в столицата? Не, разбира се. Щом Партията на Синьото колело се сгромоляса и нейните членове се пресъюзят с Военната партия или с Имперската, още на следващия ден всеки търговец по пазарищата започва да обсъжда политическите новини. Знам какво става не по-зле от всеки друг, макар да не съм пряко въвлечен. И в месеците, откакто се преместих да живея тук, стигнах до едно-единствено заключение: Империята бавно се самоубива.
Старият магьосник помълча малко, после попита:
— Чудил ли си се изобщо защо системата ни е такава, че ни тласка към самоубийство?
Миламбер стана и закрачи из стаята.
— Разбира се. Точно това проучвам и предпочетох да изчакам преди да започна да действам. Трябва ми още време, за да разбера и осмисля напълно историята, на която ти ме учи толкова добре. Но съм стигнал до някои изводи за това къде се коренят грешките и тези изводи ще ми дадат добро начало. — Той наклони глава в мълчалив въпрос дали да продължи и Хочопепа кимна. — Тук съществуват няколко проблема, проблеми, за които мога само да предположа, че влияят на състоянието на Империята.
— Първият е — той вдигна показалеца си, — че хората на власт се грижат повече за собственото си величие, отколкото за доброто на Империята. И тъй като в очите на обикновените хора тъкмо те са Империята, това не е трудно да се забележи.
— Какво имаш предвид?
— Когато си мислиш за Империята, какво ти идва наум? Истории за армии, завладяващи нови земи? Или издигането на Конгрегацията? Навярно си представяш хроника на владетели? Каквото и да е, най-вероятно пропускаш най-простата и очевидна истини. Империята — това са всички тези, които обитават в нейните граници, от благородника до най-простия слуга, дори робите, работещи в полетата. Човек трябва да си я представи в цялост, а не въплатена в една своя малка, но видима част, например Властелина на войната или Върховния съвет. Това разбираш ли?
Хочопепа изглеждаше притеснен.
— Не съм сигурен, но мисля, че… Продължавай.
— Ако това е вярно, да преценим по-нататък. Вторият проблем: никога нуждата от стабилност не бива да надмогна потребността от растеж.
— Но ние винаги сме растели! — възрази Хочопепа.
— Не е вярно — отвърна Миламбер. — Вие винаги сте се разширявали и това създава впечатлението за растеж, ако човек не разсъди в дълбочина. Докато армиите ви са прибавяли нови и нови земи и са разширявали границите ви, какво е станало с вашето изкуство, с музиката ви, с литературата и науката ви? Дори прехвалената Конгрегация не прави почти нищо повече, освен да усъвършенства онова, което вече е познато. Ти преди малко намекна, че съм си губел времето в търсене на нови начини за „мятане на енергии насам-натам“. Е, и какво лошо има в това? Нищо. Но има нещо порочно в типа общество, което гледа на новото с подозрение. Огледай се, Хочо. Художниците бяха поразени, защото им описах какво съм виждал по картини в младостта си, а неколцина млади творци се вдъхновиха. Музикантите ви прекарват целия си живот, усвоявайки старите мелодии до съвършенство, всяка нота, но никой не съчинява нови — само изкусни вариации по мелодии, стари с векове. Никой не съчинява нов епос, само преразказват старите. Хочо, народът ви е затлачен. Тази война е само поредният пример. Тя е неоправдана, води се по-скоро по навик, колкото да държи определени групи на власт, да увеличи богатството на вече богатите и те да играят Играта на Съвета. А цената! Всяка година се пропилява животът на хиляди души, животът на онези, които са Империята, собствените й граждани. Империята е човекоядец, поглъщащ собствените си граждани.
Старият магьосник беше силно смутен от чутото — в пълно противоречие с всичко, в което той самият вярваше, че вижда: жива, действена, кипяща от енергия цивилизация.
— Третият проблем — каза Миламбер. — След като моят дълг е да служа на Империята и след като общественият ред е виновен за нейния упадък, то тогава мой дълг е да променя този обществен ред дори ако се наложи да го унищожа.
Сега вече Хочопепа съвсем се слиса. Логиката на Миламбер изглеждаше безпогрешна, но той предлагаше решение, застрашаващо самите устои на всичко, което Хочопепа познаваше и зачиташе.
— Разбирам думите ти, Миламбер, но ми е много трудно да ги осмисля.
Гласът на Миламбер придоби успокоителни нотки.
— Не твърдя, че разрушаването на сегашния ред е единственото решение, Хочо. Използвах тази крайност само за да разтърся ума ти и да ти внуша същественото. Тъкмо в това се изразява по-голямата част от изследванията ми, не само видимото съвършенство в боравенето с енергии, но също така в проучването на природата на цуранския народ и на Империята. Повярвай ми, изпълнен съм с желание да
