Мартин подхвана Гарет за лакътя и леко поведе онемелия следотърсач към двора на кралицата. Изкачи се до съветническия кръг, влезе и поздрави владетелката.
Щом го видя, Агларана се усмихна.
— Добре дошъл, Мартин Дълголъки. Много време мина, откак за последен път беше при нас.
Мартин представи Гарет, който се сведе в непохватен поклон пред кралицата. После от сенките излезе още една фигура и пристъпи напред.
Мартин бе израснал с децата на елфите и умееше повече от всеки друг човек да крие чувствата си, когато трябва, но появата на Томас така го изуми, че за малко да извика. Преглътна думите си и се постара да не зяпне изумен. Чу как Гарет ахна. И двамата бяха чули за промените, настъпили в Томас, но нищо не бе подготвило нито Мартин, нито Гарет за чак толкова голяма промяна. Изгледаха ги някак чужди очи. Почти нищо не бе останало от някогашното весело ухилено момче, което гонеше Мартин из гората и го молеше да му разказва приказки за елфи или си играеше с обръчи от бъчви с Гарет. Без капка сърдечност Томас пристъпи към тях и запита:
— Какви са вестите от Крудий?
Мартин се подпря на лъка си.
— Принц Арута ви изпраща поздрави — каза той на кралицата — и най-добрите си чувства, наред с надеждата си, че сте в добро здраве. — След това се обърна към Томас, който явно бе спечелил власт в съвета на кралицата, и каза: — Арута ви изпраща следните вести: Черния Ги, херцогът на Батира, сега управлява в Крондор, така че за Далечния бряг няма да пристигне никаква помощ. В същото време принцът има всички основания да вярва, че чуждоземците подготвят скорошно решително настъпление, но дали срещу Крудий, срещу Елвандар или срещу армията на херцога — не може да каже. Южните им постове обаче не са подсилвани през мините на дребосъците, въпреки че са здраво укрепени. Моите съгледвачи забелязаха признаци за придвижвания на север, но нищо по-мащабно. Предположението на Арута е, че най-вероятно офанзивата ще бъде срещу армията на неговия баща и на Брукал. — После добави: — И освен това ви нося вестта, че скуайърът на Арута е бил посечен. — С това той спази обичая на елфите да не се споменава името на мъртвия.
Очите на Томас издадоха за миг чувство при споменаването за смъртта на Роланд, но той отвърна само:
— Във война мъжете загиват.
Калин долови, че разговорът между Дълголъкия и Томас съдържа нещо лично. Никой друг в двора не бе познавал Роланд добре, въпреки че Калин го помнеше от вечерния пир онази нощ, преди толкова години в Крудий. Мартин бе притеснен от реакцията на Томас при новината за смъртта на приятеля му от детинство. Връщайки се към военните дела, принцът на елфите каза:
— Това е съвсем логично. Ако кралската армия на запад бъде съкрушена, чуждоземците ще могат да насочат цялото си внимание към другите фронтове и бързо да завладеят Свободните градове и Крудий. След година, най-много след две, всичко от някогашната кешийска Босания ще бъде под техните знамена. Тогава лесно ще могат да тръгнат в поход срещу Ябон. А след време биха могли да стигнат до вратите на Крондор.
Томас се обърна към Калин, сякаш се канеше да каже нещо, и присви очи, но погледна кралицата и се оттегли на мястото си в съветническия кръг. Калин продължи:
— Ако чуждоземците не предприемат нещо по западните склонове на планините, тогава скоро ще се съединим с джуджетата. Тук имаше набези през реката от страна на противника, но няма признаци за предстоящо голямо настъпление. Смятам, че Арута е прав в предположенията си, и ако херцозите ни призоват, би трябвало да се опитаме да им помогнем.
Томас се обърна към принца на елфите.
— И да оставим Елвандар беззащитен! — На лицето му се изписа гняв. Мартин се смая от едва сдържаната му ярост. — Без да оголим елфските лесове от бранители, не бихме могли да изпратим достатъчно сила, за да е решаваща в такава битка.
Очите на Калин блеснаха, но думите заизлизаха от устата му спокойно:
— Аз съм Бойният водач на Елвандар. Няма да оставя лесовете ни незащитени. Но ако чуждоземците предприемат голямо настъпление срещу фронта на херцозите, няма да оставят достатъчно войници по реката, които да застрашават горите ни. Не са се вдигали срещу нас, откакто ги победихме с помощта на чародея и техните Черни халати бяха избити. Но ако предприемат битка срещу Боррик и Брукал и ако битката е равностойна, нашата чет може да наклони везните, особено ако можем да ударим по-слабия им фланг.
Томас за миг сякаш се вцепени, после каза с леден тон:
— Джуджетата следват Долган, а Долган следва моите заповеди. Те няма да дойдат, освен ако аз не ги призова на битка. — И без повече думи напусна съветническия кръг.
Мартин се загледа след Томас. Кожата му настръхна, като усети силата, таяща се в тази странна смесица от човек и онова незнайно какво нещо, обладало някогашното момче от Крудий. Видял бе едва частица от всичко, което сега представляваше Томас, но и това му беше достатъчно. Томас се бе превърнал в същество, вдъхващо страх.
Агларана стана и каза:
— Май трябва да поговоря с Томас. Напоследък е превъзбуден.
След като и тя излезе, Мартин бе поразен от откритието си. Ако не друго, той току-що се бе оказал свидетел на конфликт между сина на кралицата на елфите и нейния любовник, и в същото време — на нейния дълбок вътрешен конфликт. Лицето й бе придобило израза на същество, обладано от безнадеждност. След като кралицата напусна, Калин каза:
— Идваш в много труден момент, Мартин. Имаме нужда от мъдростта ти.
Мартин кимна, отпрати Гарет да се нахрани и огледа съсредоточено лицето на принца на елфите, после — и на останалите присъстващи. Татар стоеше на обичайното си място, вдясно от трона на кралицата. Познаваше и останалите — стари и доверени съветници на кралицата. Много от тях бяха древни Заклинатели.
Мартин седна и търпеливо зачака Калин да заговори. Принцът на елфите обаче мълчеше. Мартин го загледа съсредоточено, тъй като го познаваше добре и можеше да усети безпокойството му. Като момче, Мартин беше смятал елфския принц за най-съвършеното въплъщение на всички елфски добродетели и макар момчешкото му преклонение да бе отминало, почитта, която хранеше към Калин, си оставаше непокътната.
— Мартин, от всички тук ти си единственият, който е познавал Томас преди да настъпи тази промяна у него — каза най-сетне Калин. — Какво можеш да кажеш за превъплъщението, което виждаш сега?
Мартин бавно обмисли отговора си.
— Само съм зървал тези промени през годините, до този ден. Че са значителни, е очевидно. Но какво предвещават — не мога дори да предполагам. Той беше добро момче; неподдаващо се много на заблуди, макар да беше изпълнен с любопитство и лесно можеше да се подведе. Проявяваше нежност и трудно можеше да сдържа чувствата си. Нравът му беше кротък, макар че можеше да изтърве нервите си, когато някой негов приятел бъдеше заплашен или ударен. Като цяло, беше като останалите момчета: мечтател.
— А сега?
Мартин беше разтревожен и не направи усилие да го скрие.
— Сега е нещо, което не мога да проумея.
— Думите ти са ясни за нас, Мартин — заяви Татар. — И верни, защото и за нас е трудно да го проумеем.
Калин заговори кротко.
— Сред човеците ти познаваш нашата история по-добре от всеки друг. Знаеш за ненавистта, която изпитваме към вековете, когато сме били под игото на валхеру. Знаеш, че отхвърляме Тъмната пътека, по която те са закрачили. Боим се да се върнем към онази сила не по-малко, отколкото от това нашествие на чуждоземците и техните Черни халати. Ти видя Томас. Трябва да разбираш какво сме принудени да решим.
Мартин кимна.
