да ги проучите на спокойствие. Ще изчакам вашето благоволение, за да върна отговора ви.
Родрик продължи да мълчи и струпаните наоколо придворни се спогледаха изнервено. Накрая кралят рече:
— Винаги ме досмешава, като гледам оттук дребните си поданици, забързани из града като мравки. Винаги съм се чудел какво ли си мислят, докато живеят дребния си животец там долу. — Той се обгьрна и изгледа двамата пратеници. — Знаете ли, мога по всяко време да заповядам да се отнеме животът на някой от тях. Ей така, просто си избирам някого от тази тераса и казвам на стражите си: „Виждате ли ей онзи, със синята шапка? Хванете го и му отсечете главата.“ И те ще го направят. Щото съм крал.
Лаури усети студени тръпки по гърба си. Беше по-лошо от всичко, което си бе представял. Кралят все едно не бе чул нищо от онова, което му бе съобщено.
— Ако се провалим, един от нас трябва да съобщи на баща ми — тихо каза Касуми на цурански.
Кралят рязко вдигна глава, очите му се разшириха и той заговори с треперещ глас:
— Какво каза? — Гласът му се извиси. — Никой не може да шепне тук! — Лицето му се сгърчи в налудничава гримаса. — Все си шепнат нещо тези изменници. Но аз ги знам кои са и всички ще ми паднат на колене! Оня предател Керъс падна ли ми на колене преди да го обеся? Падна. И семейството му щях да избеся, ако не бяха избягали в Кеш. — След което изгледа Касуми. — А вие не ме подвеждайте с тези глупости и така наречените ви „писма“. И последният глупак ще ви познае под маските. Вие сте шпиони!
Пребледнял, херцог Калдрик се опита да успокои краля. Неколцината стражи, които стояха наблизо, запристъпваха от крак на крак, притеснени от това, което чуваха.
Кралят блъсна херцога настрани. Гласът му стана почти истеричен.
— Вие сте долни агенти на онзи предател Боррик. Той и чичо ми заговорничат да ми отнемат трона. Но аз сложих край на това. Чичо ми Ерланд е мъртъв… — Замълча за миг, като че ли объркан. — Не, исках да кажа, болен. Ето защо верният ми херцог Ги бе изпратен да управлява в Крондор, докато възлюбленият ми чичо се оправи… — Погледът му сякаш се проясни за миг, след което той каза: — Не се чувствам добре. Моля да ме извините. Ще поговоря отново с вас утре. — Стана от креслото си, направи една крачка, след което се обърна и изгледа Лаури и Касуми. — Та за какво искахте да се срещнете с мен? Ах, да, мирът. Да, това е добре. Тази война е нещо ужасно. Трябва да й сложим край, за да мога да се върна към строителството.
Един от пажовете хвана краля под ръка и го изведе, а кралският канцлер се обърна към Касуми и Лаури и каза:
— Последвайте ме и не казвайте нищо.
Поведе ги бързо през двореца и спря пред една стая с двама стражи пред вратата. Единият им отвори и те влязоха. Озоваха се в спалня с две широки легла и маса със столове в ъгъла.
— Идвате в много лош момент — каза канцлерът. — Нашият крал е, както несъмнено сте разбрали, болен човек и се боя, че няма да се оправи. Надявам се, че утре ще може да разбере посланието ви по- добре. Моля, останете тук, докато ви извикат. Храна ще ви донесат.
Пристъпи до вратата и преди да излезе им каза:
— До утре.
През нощта ги разбуди вик. Лаури бързо стана и отиде до прозореца. Надникна през завесите и видя някаква фигура на терасата долу. По нощен халат, крал Родрик стоеше с меч в ръката и сочеше към храстите. Лаури отвори прозореца, а Касуми застана до него. Чуха отдолу виковете на краля:
— Убийци! Дойдоха най-сетне!
Разтичаха се стражи и затърсиха из храстите, неколцина пажове отведоха врещящия крал в спалнята му.
— Всъщност боговете са го докоснали — каза Касуми. — Изглежда, наистина са намразили страната ви.
— Боя се, приятелю Касуми, че боговете нямат нищо общо с тази работа — отвърна Лаури. — Най- добре ще е да се опитаме да се измъкнем оттук. Имам лошото чувство, че Негово кралско величество не е в подходяща форма за тънкостите на мирните преговори. Мисля, че е най-добре да се отправим на юг и да поговорим с херцог Боррик.
— А той ще може ли да прекрати войната, този херцог?
Лаури отиде до стола, на който беше сложил дрехите си, вдигна туниката си и каза:
— Надявам се. Щом лордовете тук могат да гледат какви ги върши кралят, без нищо да предприемат, гражданската война ще дойде скоро. По-добре да прекратим една война, преди да е започнала друга. Дано само бързо намерим кораб. Ако кралят заповяда да затворят пристанището, сме в капана. Плаването е дълго.
Докато събираха вещите си, вратата се отвори и влезе кралският канцлер, който изобщо не се изненада, като ги видя станали и съвсем облечени.
— Добре — каза възрастният мъж и побърза да затвори вратата. — Има разум в главите ви, както се надявах. Кралят е заповядал да ви убият.
Лаури го изгледа невярващо.
— Той ни смята за шпиони?
Херцог Калдрик седна на един от столовете до масата. Лицето му беше посърнало.
— Знае ли човек какво си мисли Негово величество напоследък? Малцина сме тези, които все още се опитваме да удържаме все по-налудничавите му импулси, но от ден на ден става все по-трудно. Тази негова болест е ужасна. Преди години беше необуздан човек, вярно, но имаше и някакво проникновение в замислите му, някаква налудничава гениалност, която можеше да превърне тази страна в най-великата държава на Мидкемия. Напоследък обаче мнозина в двора просто се възползват от него, като използват страховете му, за да осъществят собствените си планове. Боя се, че скоро и аз ще бъда дамгосан като предател и ще бъда убит като другите.
Касуми закопча колана на меча си.
— Но защо стоите тук, ваша светлост? Ако това е вярно, защо не дойдете с нас при херцог Боррик?
Херцогът погледна големия син на Шинцаваи.
— Аз съм благородник на Кралството и той е моят крал. Длъжен съм да направя каквото мога, за да го предпазя да не навреди на Кралството, дори с цената на живота си, но не мога да вдигна ръка срещу него, нито да подкрепя онези, които ще го направят. Не знам как са нещата на твоя свят, цуранино, но аз трябва да остана тук. Той е моят крал.
Касуми кимна.
— Разбирам. На ваше място щях да направя същото. Вие сте смел човек, херцог Калдрик.
Херцогът се изправи.
— Аз съм само един уморен човек. Кралят изпи силна напитка от ръката ми. От друг не пие, бои се да не го отровят. Поръчах на дворцовия лекар да сложи нещо приспивателно. Не знам дали ще си спомня за посещението ви, но бъдете сигурни, че все някой ще му го припомни, ако не утре, то вдругиден. Така че не се помайвайте. Идете право при лорд Боррик и му кажете какво се случи.
— Принц Ерланд наистина ли е мъртъв? — попита Лаури.
— Да. Новината дойде преди седмица. Разклатеното му здраве не е издържало на студа в тъмницата. Сега наследник на трона е Боррик. Родрик така и не се ожени. Страхът му от другите е твърде дълбок. Съдбата на Кралството е в ръцете на Боррик. Кажете му го.
Преди да отвори вратата, херцогът каза:
— Предайте му също, че най-вероятно ще съм мъртъв, ако реши да дойде в Риланон. И по-добре, защото иначе ще трябва да застана срещу всеки, който посегне към кралското знаме.
Преди Лаури и Касуми да успеят да отвърнат нещо, той отвори вратата. Двамата стражи стояха отвън и той им заповяда да придружат пратениците до пристанището.
— „Кралска лястовица“ е на котва в залива. Предайте това на капитана. — Той връчи на Лаури къс хартия. — Кралско пълномощие, което му нарежда да ви закара до Саладор. — Извади втори документ. — И още едно, с което се нарежда на армиите на Кралството да ви съдействат по пътя.
Стиснаха си ръцете за сбогом и двамата пратеници тръгнаха след стражите по коридора. Докато се отдалечаваха, Лаури погледна през рамо към Калдрик. Старият херцог стоеше със смъкнати рамене, уморен,
