— Имаше много разгорещен двубой между синовете на Ороналмар и на Кеда. По-хубаво зрелище не бях виждал от години.
Докато Шимоне описваше двубоя, погледът на Миламбер обходи стадиона. Различи малките флагове на Кеда, на Минванаби, Оаксатукан, Ксакатекас, Анасати и други могъщи фамилии на Империята. Забеляза, че знамето на Щинцаваи липсва, и се зачуди. Хочопепа подхвърли:
— Доста угрижен изглеждаш, Миламбер.
Миламбер кимна в съгласие.
— Преди да тръгна за празника, получих съобщение, че вчера във Върховния съвет е внесен проект за реформа в поземлените данъци и премахване на робството за неплатен данък. Съобщи ми го владетелят на Тукламекла и жив да съм, ако можах да разбера защо ми е изпратил писмото, докато не прочетох в края, че той ми благодари за предложените от мен идеи за обществена реформа, каквито този проект цели да осъществи. Този ход ме уплаши.
Шимоне се засмя.
— Ако беше толкова задръстен като ученик, още щеше да носиш белия халат.
Миламбер го погледна неразбиращо и Хочопепа каза:
— Обикаляш насам-натам, държиш речи пред Конгрегацията, непрекъснато опяваш за социалните ни злини, а после седиш като ударен с чук по главата, защото някой взел, че те послушал?
— Това, което казах пред братята ни в Конгрегацията, не беше предназначено да се обсъжда извън нейните зали.
— Колко неразумно — поклати глава Хочопепа. — Някой в Конгрегацията е проговорил пред свой приятел, който не е магьосник!
— Това, което бих искал да разбера аз — каза Шимоне, — е как към тази каша с реформи, поднесена пред Върховния съвет от клана Хунзан, се е добавило и твоето име?
Миламбер се смути, за удоволствие на двамата му приятели.
— Един от младите художници, които работеха по стенописите в имението ми, е син на Тукламекла. Наистина обсъждахме с него различията в културите и социалните стойности между цураните и мидкемийците, но само по повод беседата ни за разликите в стила на изкуството.
Хочопепа вдигна очи към небесата, сякаш да го настави божествената мъдрост.
— Когато чух, че Партията на прогреса — която се води от клана Хунзан, който пък е доминиран от фамилията Тукламекла — е цитирала теб като вдъхновител, едва повярвах на ушите си, но сега кече разбирам, че си се забъркал във всеки проблем, терзаещ Империята. — Той погледна приятеля си с насмешлива сериозност. — Кажи ми, вярно ли е, че Партията на прогреса се кани да се преименува в Партията на Миламбер?
Шимоне се засмя при убийствения поглед, който Миламбер хвърли на Хочопепа.
— Катала намира за много забавно, че се ядосвам от такива неща, Хочо. Ти също може би смяташ, че е смешно, но искам публично да се разбере, че не желая това да става. Просто споделих някои свои наблюдения и мнения, а какво прави с тях кланът Хунзан и Партията на прогреса — не е моя работа.
— Боя се, че ако толкова прочута особа като теб не желае да стават подобни неща, въпросната особа би трябвало да си зашие устата — отвърна му Хочопепа.
Шимоне се разсмя отново и Миламбер усети, че настроението му се оправя.
— Е, добре, Хочо. Ще поема вината. Но не знам дали Империята вече е готова за промените, които смятам, че са й нужни.
— Чували сме вече аргументите ти, Миламбер, но днес не е времето, нито тук е мястото за обществени дебати — каза Шимоне. — Нека всичко си върви по реда. Запомни обаче, че мнозина в Конгрегацията са оскърбени, че се намесваш в неща, които те смятат за политически. И макар аз самият да съм склонен да подкрепя твоите възгледи като свежи и напредничави, имай предвид, че си създаваш врагове.
Прозвучаха тръби и тромпети, възвестяващи влизането на Имперската партия, и разговорите секнаха. Цубарите и инсектоидите бяха изгонени от арената и десетки работници с гребла се разтичаха да подравнят пясъка. Отново отекнаха тръбни звуци и влезе челото на императорската процесия — херолди в имперско бяло. Носеха дълги извити тръби, изработени от роговете на някакъв голям звяр, които се виеха около раменете им и свършваха над главите им. Последва ги отряд барабанчици, които биеха в стегнат ритъм.
Когато се подредиха пред имперската ложа, влезе почетната гвардия на Властелина на войната. Всеки гвардеец беше в броня и щит, изработени от кожа на нийдра, ощавена до бяло. Около гърдите и на шлема на всеки блестеше на слънцето златен ширит. Миламбер чу мърморенето на Хочопепа колко ценен метал е похабен.
След като и те останаха на място, един херолд извика:
— Алмечо, Властелин на войната!
Тълпата стана и избухнаха неудържими възгласи. Придружаваше го личната му свита, която включваше и няколко Черни халата — магьосниците „галеници на Властелина“, както ги наричаха другите в Конгрегацията. Сред тях изпъкваха двамата братя Елгахар и Ергоран.
След това глашатаят извика:
— Ичиндар! Деветдесет и първият император!
Щом младият император влезе, тълпата зарева още по-силно. Придружаваха го жреци от всичките двадесет ордена. Тълпата стоеше права и въздухът гърмеше от възгласите й. Това продължи дълго и Миламбер се зачуди дали народът ще застане на страната на Светлината небесна, ако възникне противоречие между Властелина на войната и императора. Въпреки традиционното благоговение на цураните пред върховната титла, той не смяташе, че Властелинът би отстъпил покорно поста си — нещо нечувано досега в историята — ако императорът се разпоредеше.
Когато шумът взе да стихва, Шимоне каза:
— Изглежда, приятелю Миламбер, животът в усамотение не допада много на Светлината небесна. Не мога да кажа, че го виня — не е приятно да седиш по цял ден без никаква компания освен тълпи жреци и празноглави момичета, избрани само заради красотата им. Сигурно е ужасно досадно.
— Повечето мъже едва ли ще се съгласят с теб — засмя се Миламбер.
Шимоне сви рамене.
— Все забравям, че ти беше доста възрастен, когато се обучаваше, и че имаш жена.
При споменаването на жени Хочопепа направи гримаса и ги прекъсна.
— Властелинът на войната ще направи изявление.
Алмечо се надигна от мястото си и вдигна ръце. Когато стадионът притихна, гласът му прокънтя:
— Боговете се усмихват на Цурануани! Нося ви вест за велика победа над чуждоземните варвари! Разбили сме най-голямата им армия и нашите воини ликуват! Скоро земите, наречени Кралството, ще паднат под нозете на Светлината небесна! — Той се обърна и се поклони почтително на императора.
Новината жегна Миламбер и той понечи да се изправи, но Хочопепа го хвана за ръката и изсъска:
— Ти си цуранин!
Миламбер се отърси от неочаквания шок и се успокои.
— Благодаря ти, Хочо. За малко щях да се забравя.
Отново насочиха вниманието си към Властелина.
— … и като знак за нашето преклонение пред Светлината небесна посвещаваме тези игри на любимия ни император. — Радостен многохиляден възглас огласи стадиона и Властелинът на войната седна.
— Изглежда, императорът не изпитва голям възторг от новината — тихо каза Миламбер на приятелите си.
И наистина, лицето на Императора беше сериозно, дори строго. Хочопепа каза:
— Крие го добре, но мисля, че си прав, Миламбер. Нещо в цялата тази история го безпокои.
Миламбер не отвърна нищо, макар да знаеше достатъчно добре каква е причината: тази победа щеше да осуети мирната инициатива на Синьото колело и щеше да спечели за Властелина на войната повече власт, за сметка на императора.
Шимоне потупа Миламбер по рамото.
— Игрите започват.
Докато вратите на проходите се отваряха да пуснат гладиаторите на арената, Миламбер се загледа в императора. Беше млад, малко над двадесетгодишен, с одухотворено и интелигентно лице. Челото му беше
