Да ставам ли крал?
Амос се засмя от сърце.
— Две неща имам да ти кажа за това, Мартин. Първо, винаги е по-добре да си капитан, отколкото юнга, поради което впрочем аз съм капитан, а не юнга. Второ, има известна разлика между кораб и кралство.
Мартин се засмя.
— Пирате, ти изобщо не ми помогна.
Амос го изгледа като ужилен.
— Мътните да ме вземат дано, накарах те да се разсмееш, нали? — Облегна се на каменното перило и си наля още вино. — Погледни ей там онази хубава тримачтова шхуна в залива. Нямах много време, но ако кралят рече да обяви прошка, ще се намерят куп добри момци, които ще подскочат пред възможността да заплават с капитан Тренчард. Защо не вземем да вдигнем платната и да се махаме?
Мартин поклати глава.
— Звучи чудесно. Качвал съм се на кораб три пъти в живота си, а с теб едва не ме убиха три пъти.
Амос го погледна уязвен.
— Първите два пъти беше по вина на Арута, а третият път не беше по моя вина. Не аз изпратих ония керестийски пирати да ни гонят от Саладор до Риланон. Освен това, с твоя герб на борда и с моя милост, ние ще гоним. Кралското море само чака Тренчард. Какво ще кажеш?
Гласът на Мартин прозвуча трезво.
— Не, Амос, въпреки че по-скоро бих отплавал с теб, отколкото да се върна в леса. Но от това, което трябва да реша, не може да се бяга. За добро или за лошо, аз съм най-големият син и аз имам първото право над короната. — Мартин изгледа твърдо Амос. — Смяташ ли, че Луам може да бъде крал?
Амос поклати глава.
— Разбира се, но не това е въпросът, нали? Това, което искаш да разбереш, е дали Луам може да бъде добър крал. Не знам, Мартин. Но ще ти кажа едно. Виждал съм много моряци да пребледняват от страх пред битката, но въпреки това да се бият без колебание. Понякога не можеш да разбереш на какво е способен човек, преди да дойде моментът да действа. — Амос замълча, премисляйки думите си. — Луам е много добро момче, както вече казах. Само дето се е уплашил глупаво от това, че ще стане крал, и не го обвинявам. Но седне ли веднъж на трона… Струва ми се, че ще бъде съвсем добър крал.
— Де да можех да съм сигурен, че си прав.
Отекна звън, след което големите камбани закънтяха.
— Е — каза Амос, — не ти остава много време да решаваш. Жреците на Ишап се пред външните порти и когато стигнат в тронната зала, край с опъването на платната. Курсът ти ще е определен.
— Благодаря за компанията, Амос, и за виното — каза Мартин. — Ще отидем ли да променим съдбата на Кралството?
Амос допи последните глътки вино от кристалната гарафа, хвърли я настрана и през трясъка на счупеното стъкло отвърна:
— Ти върви да решаваш съдбата на Кралството, Мартин. Аз ще прескоча по-късно, може би, стига да уредя работата с това корабче, за което ти говорих. Може би отново ще заплаваме заедно някой ден. Ако случайно се откажеш да ставаш крал или пък решиш, че ти трябва бърз превоз от Риланон, довлечи си задника долу на кея преди залез слънце. Аз ще съм там някъде и винаги ще бъдеш добре дошъл в моя екипаж.
Мартин стисна здраво ръката му.
— Желая ти винаги попътен вятър, пирате.
Амос си отиде, а Мартин постоя още малко сам, след което закрачи към тронната зала.
Пъг изви врат, за да може да види онези, които влизаха в залата. Херцог Калдрик придружаваше вдовицата на Ерланд, принцеса Алисия, по дългия проход към трона. Следваха ги Анита и Карлайн. Кълган тихо подхвърли:
— Каквито са мрачни и пребледнели, обзалагам се, че Арута им е казал какво може да стане.
Пъг забеляза как Анита стисна здраво ръката на Карлайн, когато заеха полагащите им се места.
— Какво нещо. Да разбереш, че имаш по-голям брат, при тези обстоятелства.
— Всички като че ли се справят достатъчно добре — прошепна Кълган.
Ек на гонгове възвести, че жреците на Ишап са влезли в пред дверието, и Арута се появи на прага на залата с Луам. И двамата бяха облечени в пурпурни мантии. Очите на Арута зашариха, сякаш се опитваше да прецени настроенията на струпалото се множество. Луам изглеждаше спокоен, като че ли примирен и готов да приеме всичко, което можеше да се случи.
Пъг забеляза как Арута прошепна нещо на Фанън и мечемайсторът на свой ред заговори на сержант Гардан. И двамата се заоглеждаха напрегнато, с ръце близо до дръжките на мечовете, без да изпускат от очи хората наоколо.
Мартин не се виждаше и Пъг прошепна на Кълган:
— Може би Мартин е решил да избегне това изпитание.
Кълган се огледа.
— Не, ето го там.
Пъг се обърна натам, накъдето му кимна Кълган. При отсрещната стена, до ъгъла се издигаше гигантска колона. Дълбоко в сянката й беше застанал Мартин. Лицето му беше скрито, но стойката му не можеше да се сбърка.
Закънтяха камбани и в тронната зала влязоха жреците на Ишап. Всички крачеха с широка отмерена стъпка. От страничните врати се чуха звуци на хлопващи резета — по традиция залата се затваряше от началото на церемонията до нейния край.
Последният жрец запечата вратата с огромен восъчен печат. Пъг видя на него седмоъгълния знак на Ишап и усети незримото присъствие на вложената в него магия. Знаеше, че вратите няма да може да се отворят от никой друг, освен от онзи, който е поставил печата, или от някой, владеещ магиката във висша степен, и то с голям риск.
Един от жреците носеше новата корона, поставена върху възглавничка от пурпурно кадифе. Короната на Родрик беше унищожена от удара, отнел живота му, но дори да беше оцеляла, според обичая той щеше да бъде погребан с нея. Ако днес не изберяха нов крал, новата корона щеше да бъде счупена в каменните плочи на пода и нямаше да се направи друга, докато Съветът на лордовете не уведоми жреците, че са избрали новия крал. Пъг се зачуди колко важност придава традицията на едно най-обикновено златно венче.
Жреците застанаха пред трона, където други жреци от по-незначителни ордени вече ги чакаха. Според обичая бяха попитали Луам дали желае фамилните му жреци да участват в коронацията и той бе потвърдил. Отец Тъли стоеше в челото на пратеничеството от храма на Асталон. Пъг знаеше, че той ще приеме бързо и без въпроси нещата в ръцете си, все едно кой от синовете на Боррик ще вземе короната, и сметна, че решението му е мъдро.
Главният жрец на Ишап удари с дебелата си тояга по каменния под — шестнадесет еднакви, отмерени удара. Те отекнаха през залата и когато заглъхнаха, настъпи тишина.
— Идем да короноваме краля! — извика главният жрец.
— Ишап да благослови краля! — отзоваха се другите жреци.
— В името на Ишап, богът който е над всички, и в името на четирите велики и дванадесетте низши божества, нека всички, които имат претенция за короната, да пристъпят напред.
Луам и Арута пристъпиха и застанаха пред жреците. Миг след това Мартин излезе от сенките и тръгна напред. Пъг затаи дъх.
В залата се разнесе приглушен шепот — мнозина или не бяха чули мълвата, или не бяха повярвали.
След като тримата застанаха пред жреца, той пак удари с тежката тояга по пода.
— Сега е часът, и тук е мястото. — После докосна Мартин по рамото с тоягата и изрече: — С какво право заставаш пред нас?
Мартин отговори с ясен и силен глас:
— С рожденото си право.
Пъг усети присъствието на магията. Жреците не оставяха претенциите за трона да бъдат предмет само
