решат тук и сега. Повечето са радостни, но най-напред имаме един тъжен дълг, който трябва да решим. Има един, който липсваше днес в тази зала. Един, опитал се да обсеби трона, на който съм удостоен да седя. Че Ги дьо Батира кроеше измяна, не може да се отрече. Че той извърши скверно убийство, е неоспоримо. Но желанието на покойния крал бе да проявим милост в това отношение. И тъй като това бе последната молба на Родрик, ще я уважим, въпреки че бих предпочел да видя Ги дьо Батира наказан справедливо за делата си.
— Нека да се възвести — продължи Луам по-високо, — че от този ден Ги дьо Батира е обявен извън закона и е прогонен от нашето кралство, че неговите титли и владения се изземват от короната. Нека името и гербът му бъдат заличени от регистъра на владетелите на Кралството. Нека никой поданик на Кралството не му предлага подслон, огън, храна и вода. — Той огледа събралите се благородници и добави: — Някои тук присъстващи бяха съюзници на бившия херцог, така че аз не храня съмнение, че той ще чуе присъдата ми. Предайте му да избяга, да замине в Кеш, в Квег или в Ролдем. Кажете му да се скрие в Северните земи, ако никой друг не го приеме, но че ако бъде намерен в границите ни след срок от една седмица, ще загуби живота си.
Никой в залата не проговори и Луам продължи:
— Беше време на голяма скръб и страдание в нашите владения. Нека сега навлезем в нова ера, ера на мир и благоденствие. — Той даде знак на двамата си братя да дойдат при него и когато те се приближиха, Арута погледна Мартин, после изведнъж се ухили и в изблик на неудържимо чувство прегърна и Мартин, и Луам. За миг залата потъна в тишина, докато тримата братя стояха прегърнати, после възгласите отново я изпълниха.
Докато врявата продължаваше, Луам каза нещо на братята си. Мартин първо се усмихна широко, но после изражението му се промени. Арута и Луам закимаха енергично, но лицето на Мартин пребледня. Той понечи да възрази нещо, но Луам го прекъсна и вдигна ръка за тишина.
— Има нова подредба на нещата в нашето кралство. Нека да се знае, че от днес нашият възлюблен брат Арута е принц на Крондор, дотогава, докато в нашия дом се роди син, Наследник на трона. — От последното Арута като че ли не остана доволен. Луам продължи: — Освен това желанието ми е херцогството на Крудий, домът на нашия баща, да остане в нашата фамилия, докато е живо родословието му. За тази цел провъзгласявам Мартин, нашия възлюблен брат, за херцог на Крудий, с всичките принадлежащи титли, земи и права.
Тълпата в залата отново надигна възгласи. Мартин и Арута се отдръпнаха от Луам и новият крал обяви:
— Нека граф Ламът и рицар-капитан Касуми Ламътски се приближат до трона.
Касуми и Вандрос се сепнаха. Касуми беше нервен през целия ден, тъй като Вандрос му бе оказал голямо доверие, но сега пристъпи след Вандрос към трона с присъщото на цураните безстрастие.
Двамата мъже коленичиха.
— Милорд Брукал ме помоли да известя едно радостно събитие. Неговият васал граф Вандрос сключва брак с дъщеря му лейди Фелина.
Откъм тълпата ясно се чу хрипливият глас на Брукал:
— Крайно време беше.
Неколцина от по-старите придворни в двора на Родрик пребледняха, но Луам се присъедини към общия смях.
— Също така желанието на херцога е да му се позволи да се оттегли в именията си, където да се наслади от плодовете на дългата си и полезна служба на Кралството. Ние дадохме съгласието си. И понеже той няма син, също така негово желание е титлата да се прехвърли на оногова, който може да продължи да служи на Кралството, на онзи, който прояви необичайно дарование в командването на Ламътския гарнизон на армиите на Запада по време на отминалата война. Заради неговите многобройни подвизи и вярната му служба, с настоящето изразяваме нашето одобрение на този брак и имаме удоволствието да провъзглаим Вандрос за херцог на Ябон, с всичките произтичащи от това титли, земи и права. Станете, лорд Вандрос.
Вандрос се изправи, малко развълнуван, и застана до бъдещия си тъст. Брукал го плесна дружески по гърба с лапата си и стисна ръката му.
Луам извърна очи към Касуми и се усмихна.
— При нас има един, когото доскоро смятахме за свой противник. Сега той е наш верен поданик. Касуми от Шинцаваи, за твоите усилия да донесеш мир на два враждуващи свята, за проявената от теб мъдрост и кураж в защитата на нашите земи от Братството на Тъмната пътека, ти поверяваме командването на гарнизона в Ламът и те провъзгласяваме за граф на Ламът, с всички произтичащи от това титли, земи и права. Станете, граф Касуми.
Касуми бе онемял. Наведе се бавно над кралската десница, както бе видял да правят другите благородници, и целуна кралския пръстен с печата. После погледна краля в очите и каза:
— Кралю и повелителю мой, обричам ви живота и честта си.
— Милорд Вандрос, приемате ли граф Касуми за свой васал? — попита Луам.
Вандрос се ухили.
— С радост, ваше величество.
Касуми се оттегли при Вандрос, с блеснали от гордост очи. Брукал удостои и него с един здрав удар по гърба.
Раздадени бяха още няколко служби, освободени поради интригите в двора на Родрик и поради жертвите във войната. Когато вече изглеждаше, че всичко е свършило, Луам каза:
— Нека до трона се приближи скуайър Пъг Крудийски.
Пъг се озърна към Катала и Кълган, изненадан, че са го повикали.
— Какво…
Кълган го подбутна напред.
— Иди и разбери.
Пъг пристъпи пред Луам и се поклони. Кралят обяви:
— Това, което е сторено, е нещо лично, между нашия баща и този човек. Сега нашето желание е всички във владенията ми да знаят, че името на този човек, наричан някога Пъг, сирак от Крудий, е вписано в регистрите на нашата фамилия. — Той протегна десницата си и Пъг коленичи пред него. Луам му поднесе пръстена, след което хвана Пъг за раменете и го накара да се изправи. — Нека бъде според волята на моя баща, и нашата. От днес нека всички в нашето кралство знаят, че този мъж е Пъг Кондуин, член на кралската фамилия.
Мнозина в залата се изненадаха от осиновяването на Пъг и издигането му, но онези, които бяха чували за делата му, завикаха възторжено.
Забравила за всякакво приличие, Катала се затича и прегърна съпруга си. Неколцина от източните лордове се намръщиха, но Луам се засмя и я целуна по бузата.
— Хайде! — извика Луам. — Време е вече за празненство. Да дойдат танцьорите, музикантите и акробатите. Да се донесат маси, да има храна и вино за всички! Да се веселим!
Празненствата продължаваха. Почестите се нижеха нескончаемо през целия следобед. Един херолд до масата на краля четеше посланията на онези, които не бяха успели да дойдат — поздрави изпращаха много знатни особи, както и самият крал на Квег и други монарси от по-малките кралства по източните брегове. Влиятелни търговци и майстори на гилдии от Свободните градове също изразяваха почитанието си. Дойдоха също така и послания от Агларана и Томас, както и от джуджетата на Запада, при Камен връх и Сивите кули. Старият крал Халфдан, владетелят на джуджетата източно от Дорджин, изпращаше най-добри пожелания и имаше поздрави дори от Велики Кеш, с пожелание за повече взаимни срещи, за да се реши мирно граничният спор в Долината на сънищата. Писмото беше подписано лично от императрицата.
Като чу последното послание, Луам каза на Арута:
— След като Кеш е изпратил поздравление толкова бързо, значи императрицата разполага с най- надарените шпиони в Мидкемия. Отваряй си очите за това в Крондор.
Арута въздъхна, не особено щастлив от перспективата. Пъг, Лаури, Мийчъм, Гардан, Кълган, Фанън и Касуми — всички седяха на кралската маса — Луам беше настоял да бъдат там. Новият граф на Ламът все
