още изглеждаше потресен от новия си пост, но си личеше, че е безкрайно щастлив.
Дойде и Катала и каза на мъжа си, че синът им е заспал с Фантус, уморени от игрите, след което се обърна към Кълган:
— Надявам се, че любимецът ти ще изтърпи тези безкрайни изтезания.
— Фантус обича да му обръщат внимание — засмя се Кълган.
— При всички тези награди и почести, които се раздадоха, Кълган, изненадан съм, че нищо не се спомена за теб — подхвърли Пъг. — Ти служеше вярно на кралската фамилия не по-зле от всеки друг, както Тъли и Фанън.
— Тримата с Тъли и Фанън се срещнахме с Луам вчера, преди да разберем, че се кани да признае Мартин и да хвърли двора в смут — изсумтя Кълган. — Той започна да мънка едно-друго за разни служби, награди и така нататък, но ние го помолихме да не го прави. Когато започна да възразява, му казах, че не ме интересува как ще постъпи с Тъли и Фанън, но ако се опита да ме накара да коленича пред всички тези хора, тутакси ще го превърна в жаба.
Анита чу разговора и се разсмя.
— Значи е вярно!
Пъг си спомни за разговора си с Анита преди толкова години в Крондор и също се разсмя. Спомените го отнесоха в миналото, към всичко, което му се беше случило през годините, откакто за пръв път бе попаднал в колибата на Кълган в гората. След толкова рискове и опасности ето че сега бе тук, жив и здрав, със семейство и приятели, а тепърва го чакаше най-великото приключение — основаването на академията. Съжали само, че още неколцина — Хочопепа, Шимоне, Камацу, Хокану, както и Алморела и Нетоха — не са сега с него да споделят радостта му. И също така съжали, че Ичиндар и владетелите във Върховния съвет така и нямаше да разберат истинската причина за вероломството в деня на примирието. А най-много съжали, че го няма Томас.
— Защо сме толкова замислени, съпруже?
Пъг се отърси от унеса и се усмихна.
— Скъпа, просто си помислих, че въпреки всички тези изпитания съм един безкрайно щастлив човек.
Жена му го хвана за ръката и му се усмихна. Тъли се наведе през масата и кимна към другия й край, където седеше Лаури, загледан омаяно в Карлайн, която се смееше на някаква негова шега. Бе повече от очевидно, че го намира за очарователен, точно както бе предвидил Пъг. Направо изглеждаше пленена.
— Мисля, че това изражение на Карлайн ми е познато — каза Пъг. — Боя се, че Лаури скоро ще си има неприятности.
— Доколкото познавам приятеля ни, подобни „неприятности“ ще са добре дошли за него — обади се Касуми.
Тъли ги погледна замислено.
— Херцогството Батира ще има нужда от херцог, а този младеж ми се струва доста компетентен. Хмм.
— Я стига! — изръмжа Кълган. — Не ти ли дойдоха до гуша тия днешни помпозности? Нима трябва да ожениш сега и бедния момък за сестрата на краля, за да можеш отново да ми се правиш на важен из палата? Богове! Та те току-що се запознаха!
Тъли и Кълган бяха готови да се впуснат в поредния си непримирим спор, но Мартин отряза и двамата.
— Хайде да сменим темата. Главата ми се замая и вашите разпри ще ми дойдат много.
Тъли и Кълган се спогледаха изненадани, после и двамата се усмихнаха и му отвърнаха като един:
— Да, милорд.
Мартин изпъшка, а всички останали се разсмяха. Мартин поклати глава.
— Всичко това е толкова странно, след толкова страхове и тревоги, че… Че то аз за малко щях да тръгна с Амос… — Той се огледа. — Но къде е Амос?
Като чу името на морския вълк, Арута също вдигна глава, прекъсвайки разговора си с Анита.
— Вярно, къде е онзи пират?
— Спомена ми, че уреждал някакъв кораб — отвърна Мартин. — Помислих, че се шегува, но не съм го виждал след коронацията.
— Уреждал кораб ли? — възкликна Арута. — О, богове скръбни! — После се обърна към Луам. — Ваше величество, ако позволите.
— Иди и го доведи — каза Луам. — Според всичко, което ми разказа, и той заслужава някаква награда.
Мартин стана и заяви:
— Ще дойда с теб.
Арута се усмихна.
— С удоволствие.
Двамата братя бързо излязоха от залата и изхвърчаха на двора. Портиери и пажове извеждаха конете на рано подранили да си тръгват гости. Арута и Мартин грабнаха юздите на първите два и ги яхнаха, оставяйки безцеремонно двама дребни благородници без коне. Благородниците ги изгледаха зяпнали от яд и удивление.
— Моля за извинение, господа — извика им през рамо Арута и препусна в галоп през портите.
Докато минаваха по моста над река Риланон, Мартин извика:
— Каза ми, че ще отплава призори!
— Значи имаме още малко време! — подвикна в отговор Арута и двамата пришпориха конете по лъкатушещите към залива улици.
Градът гъмжеше от празнуващи хора и на няколко пъти се наложи да забавят, за да не стъпчат някого. Най-после стигнаха крайбрежната улица и спряха конете.
Пред входа на кралския пристан седеше само един страж, и то като че ли задрямал. Арута скочи от седлото и го сръга. Шлемът на стража падна от главата му, а след миг и самият той се килна на паважа. Арута го огледа и заяви:
— Жив е, но утре ще го цепи главата.
После отново скочи на седлото и двамата препуснаха покрай брега към последния кей, откъдето тъкмо отплуваше голям красив кораб. На кърмата му стоеше Амос Траск.
— Амос! — изрева Арута и дръпна юздите на коня си.
— Май всичко е наред, нали? — викна Амос от кораба, ухили се и посочи една от пристанищните сгради. — Пазачите са в ей оня склад. Малко са понатъртени, но ще оживеят.
— Амос! Това е кралски кораб! — пак ревна Арута.
Амос Траск се разсмя.
— Знам де. Обаче „Кралска лястовица“ е много хубаво име. Е, кажи на брат си, че някой ден ще му го върна.
Мартин започна да се смее. Арута също се разсмя и подвикна:
— Ей, пирате! Ще му кажа да ти го подари.
— Ах, Арута! Най-веселото на живота му отнемаш — отвърна Амос с отчаян стон.
Информация за текста
© 1982 Реймънд Фийст
© 2000 Валерий Русинов, превод от английски
Raymond E. Feist
Magician, 1982
Сканиране, разпознаване и редакция: Теодора, 2007
