— Така че най-после ще вдигнем сватба, след като на този млад тъпак — и той посочи Вандрос — най- после му увря главата да поиска ръката на дъщеря ми. Може би все пак ще доживея да видя и внуци. Виждаш ли какво става, когато чакаш толкова години, докато се ожениш. Остаряваш преди децата ти да се оженят… А, магьоснико. Ето те и теб.
Катала се усмихна на мъжа си.
— Приятна ли беше срещата ви с принцесата?
— Много.
Тя заби пръст в гърдите му и каза:
— И като останем насаме, ще ми повториш разговора ви дума по дума.
Пъг се смути, макар да разбираше, че Катала само се шегува. Другите се разсмяха, забелязали объркването му.
— Магьоснико, жена ти е толкова хубава, че чак съжалявам, че не съм отново на шейсет години — каза Брукал и намигна на Пъг. — Щях да ти я открадна и по дяволите скандала. — Той хвана Пъг под ръка и каза на Катала: — Ако позволите, милейди, но вместо това ще трябва да открадна малко от времето на съпруга ви.
Той отведе Пъг настрани от изненаданата група, така че да не го чуят, и прошепна:
— Имам лоши новини.
— Знам.
— Луам е глупак. Благороден глупак. — Очите на стария херцог се премрежиха от спомени. — Но е син на баща си и внук на дядо си също така, и също като тях двамата има силно чувство за чест. — Очите на стария мъж отново се съсредоточиха. — Все пак бих искал и чувството му за дълг да е толкова силно. — Той сниши глас още повече и каза: — Дръж жена си край себе си. Гвардейците в залата са облечени в пурпур и ще умрат, защитавайки краля, който и да се окаже той. Но може да стане бъркотия. Много от източните лордове са импулсивни мъже, твърде много са навикнали дребните им прищевки да се изпълняват моментално. Някои от тях може да си отворят устите и да стане беля. Чуй какво ще ти кажа. Хората ми, както и тези на Вандрос, са разположени из целия палат, а цураните на Касуми са отвън, по покана на Луам. На източните лордове това никак не им харесва, но Луам е наследникът и не могат да му откажат. Като прибавим и тези, които ще застанат на наша страна, можем да завладеем палата и да го задържим. След като Батира се крие и Ричард Саладорски е мъртъв, източните владетели са останали без водачи. Но много от тях са на острова, с достатъчно „почетна гвардия“ в града и наоколо, за да превърнат този остров в едно хубавичко бойно поле, ако избягат от двореца преди да бъде избран кралят. Така че ще задържим палата. Нито един вероломец от Изтока няма да излезе оттук, за да крои предателство с Черния Ги. Всички ще превият коляно пред краля — независимо кой брат вземе короната.
Пъг се изненада.
— Значи си готов да подкрепиш Мартин?
— Няма да позволя на никого да хвърли кралството ми в гражданска война, магьоснико — изръмжа Брукал. — Не и докато дишам. С Арута си поговорихме. На никой от двамата не му харесва изборът, но сме наясно с курса. Ако Мартин стане крал, всички ще се преклонят пред него. Ако Луам получи короната, Мартин или ще се закълне във вярност, или няма да напусне двореца жив. Ако короната бъде счупена, държим двореца и никой от лордовете няма да си излезе, докато не излъчим един от братята за крал, та дори цяла година да стоим в тази проклета зала. Защото дори ако шепа благородници успеят да се измъкнат от двореца, ще имаме гражданска война. — Той удари ръката си с юмрук. — Проклети традиции. Докато си говорим с теб, жреците вече са почти пред двореца и всяка стъпка ги приближава все повече до момента на избора. Само ако Луам бе действал по-рано, да ни даде малко повече време, или изобщо да не беше действал. Или ако бяхме натикали Ги в тъмницата. Ако можехме да поговорим поне с Мартин, но той е изчезнал…
— Аз говорих с Мартин.
Брукал присви очи.
— Какво му е настроението? Какви са му плановете?
— Угрижен е, както можеш да си представиш. Той винаги е знаел кой е баща му и се е примирил да отнесе тайната със себе си в гроба. Готов съм да се обзаложа за това, но сега изведнъж бе хвърлен в самата сърцевина на проблема. Не знам какво ще направи. Не мисля, че и той ще знае, докато жреците не поставят короната пред него.
Брукал поглади брадичката си.
— Това, че е знаел, а не е използвал това знание за своя изгода, говори добре за него. Но въпреки това не ни остава време. — Той посочи към залата. — Ти най-добре върви при жена си. И дръж сетивата си изострени, чародеецо, че днес можем да имаме нужда от уменията ти.
Върнаха се при останалите и Брукал поведе Вандрос и Касуми вътре, като тихо им шепнеше нещо.
— Какво става? — попита Лаури. — От един балкон към двора видях навсякъде цурани. За миг ми се стори, че Империята е спечелила войната. Нищо не можах да измъкна от Касуми.
— Брукал знае, че на тях може да се разчита, че ще изпълнят заповедите на Касуми безпрекословно — отвърна Пъг.
— Какво означава това, съпруже? — попита Катала. — Неприятност?
— Нямаме време за обяснения. Може да се появи повече от един кандидат за короната. Лаури, стой до Касуми и бъди готов да извадиш меча. Ако стане нещо, следвай заповедите на Арута.
Лаури кимна с мрачна решимост и влезе в залата, а Катала каза:
— Уилям?
— Той е в безопасност. Ако стане нещо неприятно, то ще е в голямата зала, не в пристройките за гости. Истинските неприятности ще започнат след това. — Лицето й му подсказа, че не го разбира съвсем, но прие спокойно думите му. — Хайде да заемем местата си.
Влязоха в голямата тронна зала и чуха бръмченето на възбудени гласове. Приближиха се до Кълган и дебелият магьосник им кимна за поздрав. Мийчъм чакаше на няколко крачки встрани, опрял гръб на стената, и очите му обхождаха помещението и отчитаха положението на всеки на един меч разстояние от Кълган.
— Какво става? — изсъска старият магьосник. — Всичко беше сцокойно допреди няколко минути. Сега цялата зала бръмчи.
Пъг наведе глава до ухото му и прошепна:
— Мартин може да поиска короната.
Очите на Кълган се разшириха.
— Богове и демони! Това ще обърне двора с краката нагоре. — Огледа се, забеляза, че повечето благородници са заели местата си, и въздъхна: — Твърде късно е за каквото и да било, освен да чакаме.
Амос нахлу през градината, сипейки люти проклятия.
— И на кого по дяволите са му притрябвали тези тъпи цветенца?
Мартин вдигна глава и едва успя да хване кристалния бокал, който Амос Траск му тикна в ръцете.
— Какво… — отрони той, докато Амос му наливаше от кристалната гарафа, която държеше.
— Рекох си, че може би имаш нужда от някоя здрава глътка и от един другар на кораба, с когото да я споделиш.
Мартин присви очи.
— Какво искаш да кажеш?
Амос напълни своя бокал и отпи.
— Вече се носи из целия палат, драги ми момко. Луам може да е добро момче, но явно е помъкнал камъни за баласт, ако си мисли, че цял екипаж каменоделци ще изсекат името ти на бащиния му саркофаг и после ще им запуши устите с някаква си кралска заповед. Всички слуги в залата са разбрали, че ти си първият, само час след като онези негодници са си свършили работата. Във въздуха се носи, повярвай ми.
Мартин отпи от виното и каза:
— Благодаря ти, Амос. — После заби поглед в тъмночервената течност в чашата. — Е, какво ще кажеш?
