че с времето това ще се изглади. Имахме сблъсък с Братството седмица след като пристигнахме. Умеят да се бдят, но ги надвихме. Голяма веселба се вдигна по гарнизоните, както при цураните, така и при ламътците. За начало не е зле.
Беше много повече от сблъсък. Вестта за битката бе стигнала до Риланон. Тъмните братя и техните съюзници таласъми бяха нахлули на територията на Ябон и бяха съкрушили един от пограничните гарнизони, отслабени по време на войната. Цураните се бяха върнали от своя поход към Зюн, развърнали се бяха направо от марш и бяха освободили гарнизона. Бяха се сражавали като луди, за да спасят доскорошните си противници от пълчищата на таласъмите, и ги бяха изтласкали в планините северно от Ябон.
Лаури намигна на Пъг.
— Направо си станаха герои, нашите цурански приятели, и когато се върнаха в Риланон, ги посрещнаха радушно. — Останали далече от разгара на бойните действия, гражданите на столицата не изпитваха нито страх, нито омраза към бившите врагове и им бяха устроили посрещане, немислимо в Свободните градове, в Ябон или по Далечния бряг. — Мисля, че хората на Касуми доста се слисаха от това.
— Наистина — съгласи се Касуми. — Такова посрещане в родния ми свят би било невъзможно, но тук…
— Освен това — продължи Лаури — те като че ли, изглежда, много бързо развиха афинитет към кралското вино и бирата, дори успяха да преодолеят вродената си неприязън към височките жени.
Касуми извърна поглед настрани със смутена усмивка, а Лаури добави:
— Нашият храбър рицар-капитан беше поканен преди седмица в имението на една от по-богатите търговски фамилии, от тези, които се стремят да разширят търговията си със Запада. Оттогава често го забелязват в компанията на една определена особа, явяваща се щерка на търговец.
Катала се засмя, а Пъг се усмихна, забелязал смущението ка Касуми, и каза:
— Той винаги е бил схватлив ученик.
Касуми сведе глава. Беше се изчервил, но се усмихваше.
Изведнъж на лицето на Лаури се изписа нескрито възхищение. Магьосникът се обърна и очите му се спряха на красивата млада жена, която се приближаваше към тях по коридора с почетна свита от гвардейци. Очите на Пъг се разшириха — това бе Карлайн. Беше се превърнала в прекрасна жена, точно както обещаваше преди години момичешката й хубост. Тя спря до тях и махна с рька да освободи стражата си. Изглеждаше царствено с фината си зелена рокля и изящната перлена тиара, увенчала черната й коса.
— Велики магьоснико — рече тя, — нима няма поздравите една стара приятелка?
Пъг се поклони на принцесата, Касуми и Лаури последваха примера му. Катала приклекна в учтив резеранс, както я беше учила една от слугините.
— Принцесо, поласкан съм, че си спомняте за едно най-обикновено момче от цитаделата — каза Пъг.
Карлайн се усмихна и сините й очи блеснаха.
— О, Пъг… Ти никога не си бил нещо обикновено. — После погледна Катала. — Това жена ти ли е? — След като той кимна и ги представи една на друга, принцесата целуна Катала по бузата и каза: — Богове, чух, че сте красива, но описанието на брат ми бледнее пред истината.
— Много сте любезна, ваше височество — отвърна Катала.
Касуми отново запристъпва нервно от крак на крак, но Лаури стоеше изумен пред красотата на младата жена в зелено. Катала трябваше да стисне здраво ръката му, за да го измъкне от унеса.
— Лаури, би ли ни поразвел с Касуми из палата преди да са започнали церемониите?
Лаури се усмихна широко, поклони се на принцесата и тръгна с Касуми и Катала по коридора. Пъг и принцесата ги гледаха мълчаливо, докато се отдалечаваха.
— Съпругата ти е много съобразителна жена — отрони Карлайн.
Пъг се усмихна.
— Тя наистина е забележителна.
Карлайн изглеждаше искрено щастлива, че го вижда.
— Доколкото разбрах, имаш и син.
— Да. Уилям. Той е едно малко дяволче и същинско съкровище.
По лицето на Карлайн премина сянка на завист.
— Бих искала да го видя. — Замълча, след което добави: — Значи си много щастлив.
— Много щастлив, ваше височество.
Тя го хвана под ръка и двамата бавно тръгнаха по коридора.
— Защо са тези официалности, Пъг? Или трябва да те наричам Миламбер, под което име чувам, че си се подвизавал?
Той забеляза усмивката й и не остана длъжен.
— Чудя се понякога, но ми се струва, че тук Пъг е съвсем подходящо. — После се ухили. — Изглежда, доста си научила за мен.
Тя се нацупи престорено.
— Ти винаги си бил любимият ми магьосник.
Двамата се засмяха. После Пъг сниши глас и й каза:
— Много съжалявам за смъртта на баща ти, Карлайн.
Лицето й помръкна.
— Луам ми каза, че си бил там в последния му час. Радвам се, че те е видял жив и здрав преди да умре. Знаеш ли колко те обичаше?
Пъг усети буца в гърлото си.
— Той ми даде име. Не зная дали можеше да направи нещо повече, с което да ми покаже обичта си. Знаеш ли за това?
Лицето й светна.
— Да, Луам ми каза. Вече сме един вид братовчеди — добави тя със смях. Продължиха да вървят и тя заговори тихо. — Ти си първата ми любов, Пъг, но нещо повече — ти винаги си ми бил приятел. И съм много щастлива, че пак виждам своя приятел.
Той се спря и я целуна леко по бузата.
— И твоят приятел е много щастлив, че те вижда.
Леко изчервена, тя го отведе в една малка градина на някаква тераса. Седнаха на една каменна скамейка и Карлайн въздъхна.
— Жалко само, че татко и Роланд вече ги няма.
— Аз също се наскърбих от новината за смъртта на Роланд — отвърна Пъг.
Тя поклати глава.
— Този шут преживя в кратките си години толкова, колкото повечето хора не биха могли през целия си живот. Много от себе си скриваше зад разпуснатия си нрав, но знаеш ли, мисля си, че може би е бил един от най-мъдрите хора, които съм познавала. Улавяше всеки отминаващ миг и изстискваше от него всичкия живот, който можеше. — Пъг се взря в лицето й и видя, че очите й са грейнали от спомена. — Ако беше оживял, щях да се омъжа за него. Подозирам, че щяхме да сме на нож всеки ден, Пъг — о, как умееше да ме ядосва! Но също така умееше и да ме разсмива. Толкова много ме научи за живота. Винаги ще ценя спомена за него.
— Радвам се, че си в мир със загубите си, Карлайн. Толкова години като роб, после като магьосник, в друг свят — много съм се променил. Изглежда, и ти си се променила много.
— Не мисля, че си се променил чак толкова, Пъг. В теб все още има нещо от онова момче, което толкова се смущаваше от вниманието ми.
Пъг се засмя.
— Сигурно си права. А и ти донякъде също не си се променила, или поне все още умееш да смущаваш мъжете, ако мога да съдя по реакцията на приятеля ми Лаури.
Тя му се усмихна със сияещо лице и Пъг усети смътно привличане, бледо ехо от онова, което бе изпитвал като момче. Но вече без никакво неудобство, защото знаеше, че винаги ще обича Карлайн, макар и не по начина, който си беше предтавял като момче. Не като онази смущаваща страст преди години и много по-различно от дълбоката връзка, която изпитваше към Катала — просто с топлата привързаност на
