на чест и на традиция. Докоснат от тоягата, никой не можеше да изрече лъжлива претенция.
Същата процедура се повтори и същият отговор излезе от устата на Луам и Арута.
Тоягата отново се опря на рамото на Мартин и жрецът каза:
— Изречи името си и правото си.
— Аз съм Мартин, най-големият син на Боррик, най-старият от кралската кръв — прокънтя гласът на Мартин.
Вдигна се шум, усмирен от удара на жреческата тояга по пода. После тоягата легна на рамото на Луам, който отвърна:
— Аз съм Луам, син на Боррик, от кралската кръв.
Няколко гласа възкликнаха:
— Наследникът!
Жрецът се поколеба, след което повтори въпроса към Арута и той отговори:
— Аз съм Арута, син на Боррик, от кралската кръв.
Жрецът огледа тримата мъже и се обърна към Луам.
— Ти ли си признатият Наследник?
Луам отговори с тоягата, опряна на рамото му.
— Правото на наследство ми беше дадено, без да се знае за Мартин. Завещанието е лъжливо, защото Родрик ме смяташе за най-възрастния мъж от рода Кондуин.
Жрецът спря церемонията и започна да обсъжда с другите жреци непредвидения обрат на събитията. Залата притихна. Времето течеше мъчително бавно. Най-накрая главният жрец пак се обърна с лице към тримата, остави дървената тояга и взе златния венец — короната на Кралството.
— Ишап, поведи всинца ни във вярна посока в този миг и дай ни мъдрост. Дано посоченият постъпи както подобава — помоли се жрецът и после каза високо: — Че наследството е с недостатък, това е ясно. — Той вдигна короната пред Мартин. — Мартин, като най-големия син от кралската кръв, ти имаш първо право на претендент. Ти, Мартин, ще поемеш ли това бреме и ще бъдеш ли нашият крал?
Мартин погледна короната. Очите на всички бяха приковани в него. Тълпата бе затаила дъх в очакване на отговора.
Мартин бавно взе короната от възглавничката и всички погледи в залата я проследиха; короната улови лъч светлина, падащ от един висок прозорец, и засия.
Той я вдигна над главата си и изрече:
— Аз, Мартин, тук и сега, се отричам от своето право над короната на Островното кралство, сега и завинаги, от свое име и за цялото си потомство, отсега насетне и до последното поколение. — После изведнъж се обърна и постави короната на главата на Луам. Гласът му прокънтя отново, изпълнен с властно предизвикателство: — Всички, слава на Луам! Истинският и неоспорим крал!
Арута се извърна към слисаната тълпа и също викна:
— Слава на Луам! Истинският и неоспорим крал!
Луам стоеше между братята си. Цялата зала заехтя от възгласи:
— Слава на Луам! Слава на краля!
Главният жрец остави възгласите да продължат известно време, после взе тоягата си и удари по пода, за да въведе тишина. Погледна Луам и каза:
— Ти, Луам, ще поемеш ли това бреме и ще бъдеш ли нашият крал?
Луам погледна жреца в очите и отвърна:
— Ще бъда вашият крал.
Залата отново се изпълни с възгласи и този път главният жрец остави врявата да се излее на воля. Пъг се огледа и видя облекчението по лицата на мнозина — Брукал, Калдрик, Фанън, Вандрос и Гардан, които бяха стояли готови да посрещнат бурята.
Главният жрец отново усмири залата с ударите на дървения жезъл.
— Тъли, от ордена на Асталон — извика той и старият семеен жрец пристъпи напред.
Други жреци свалиха червеното наметало на Луам и го замениха с тъмнопурпурна мантия. Жреците отстъпиха и Тъли застана пред братята и каза на Мартин и Арута:
— Всички в Кралството са благодарни за вашето мъжество и мъдрост. — Братята оставиха Луам и отидоха да застанат на първия ред с Анита и Карлайн.
Карлайн се усмихна на Мартин, хвана го за ръката и промълви:
— Благодаря ти, Мартин.
Тъли се извърна с лице към тълпата и изрече напевно:
— Сега е часът, и тук е мястото. Тук сме, за да засвидетелстваме коронацията на негово величество Луам, първият с това име, като наш законен крал. Има ли някой тук, който оспорва правото му?
Неколцина от източните лордове изглеждаха недоволни, но никой не се обади. Тъли отново се обърна към Луам, който коленичи пред него. Жрецът положи ръка на главата му и каза високо:
— Сега е часът, и тук е мястото. На теб се падна това бреме, Луам, първият с това име, сине на Боррик, от кралския род Кондуин. Ще поемеш ли това бреме и ще бъдеш ли нашият крал?
— Ще бъда вашият крал — отговори Луам.
Тъли свали ръката си от главата на Луам и хвана десницата му с кралския пръстен с печата на нея.
— Сега е часът, и тук е мястото. Ти, Луам Кондуин, сине на Боррик, от рода на кралете, заклеваш ли се да защитаваш и закриляш Островното кралство, да служиш вярно на своя народ и да допринесеш за неговото благополучие и благоденствие?
— Аз, Луам, се кълна и се заклевам.
Тъли поде дълга молитва и когато всичко свърши, Луам се изправи. Тъли свали ритуалната митра от главата си и я връчи на главния жрец на Ишап, който на свой ред я подаде на друг от ордена на Тъли. Тъли коленичи пред Луам и целуна кралския печат. После стана и придружи Луам до трона, докато жрецът на Ишап припяваше:
— Ишап благославя краля!
Луам седна. Донесоха древния меч, носен някога от Данис, първия крал от рода Кондуин, и той го положи на коленете си — в знак, че ще защитава Кралството с живота си.
Тъли се обърна и кимна на главния жрец на Ишап, който удари с дървения жезъл по пода.
— Свърши часът на нашия избор. Тук и сега, провъзгласявам Луам Първи за наш законен и неоспорим крал!
Тълпата откликна с рев:
— Слава на Луам! Да живее кралят!
Жреците на Ишап тихо запяха и главният жрец ги поведе към вратата. Удари восъчния печат с тоягата си и той се пръсна с пукот. Удари още три пъти по вратата и стражите отвън я отвориха. Преди да пристъпи навън, той припя последната фраза от ритуала на коронацията и после обяви на множеството в коридора:
— И нека да се разнесе вестта надлъж и шир. Луам е нашият крал!
Вестта се понесе по коридорите, из целия палат и из града по-бързо от птица. Хората наизлязоха по улиците, вдигаха наздравици за новия монарх — и не повече от един на хиляда разбраха колко близо до бедствието се бе оказало Кралството този ден.
Жреците на Ишап излязоха от залата и очите на всички се извърнаха към новия владетел.
Тъли даде знак на членовете на кралската фамилия и Арута, Мартин и Карлайн пристъпиха пред брат си. Луам протегна ръката си и Мартин коленичи и целуна пръстена с печата. Арута го последва, след него и Карлайн.
Алисия поведе Анита към трона — те двете бяха първите от дългата редица знатни особи — и започна заклеването във вярност от страна на благородниците. Лорд Калдрик подгъна разтреперан коляно пред своя крал и когато се изправи, на лицето му имаше сълзи на облекчение. Следваше Брукал, който също изрече клетвата си за вярност, а после промълви нещо на краля и Луам кимна.
Така продължи, докато и последният от пограничните барони, пазещи Северните тресавища, не се закле пред краля.
Луам връчи меча на Данис на един от пажовете, изправи се и обяви:
— Желанието ми е час по-скоро да започнат тържествата. Но има държавни дела, които трябва да се
