— Вероятно твоят приятел Томас ще надрасне чувствата си към великата владетелка на елфите. Също както вашата принцеса ще промени чувствата си към теб, струва ми се.
Пъг се почувства неловко. Беше му любопитно какво си бяха говорили Карлайн и принцът на елфите по време на вечерята, но изпитваше неудобство да попита.
— Забелязах, че двамата с нея говорихте дълго.
— Аз очаквах да срещна някой герой седем стъпки висок и с мълнии, танцуващи по раменете. Изглежда, си избил орда троли с едно махване на ръката.
Пъг се изчерви.
— Бяха само два, при това всичко стана случайно.
Веждите на Калин се дръпнаха нагоре.
— Дори два е сериозен подвиг. Помислих си, че момичето си съчинява. Бих искал да чуя тази история.
Пъг му разказа за случката. Когато свърши, Калин каза:
— Това, което чух, е необичайно, Пъг. Малко знам за човешката магия, но достатъчно, за да преценя, че това, което си направил, е точно толкова странно, колкото твърдеше Кълган. Елфското вълшебство е доста различно от човешкото, но ние разбираме нашето по-добре, отколкото вие вашето. Никога не бях чувал за такъв случай, но ще ти споделя следното. Понякога, в моменти на силна нужда, може да се получи вътрешен зов, който да предизвика сили, дремещи дълбоко в нас.
— Дотолкова и сам съм се досещал, но щеше да е добре да разбере малко повече какво се случи — отвърна Пъг.
— Това може би ще дойде с времето.
Пъг погледна госта си и въздъхна дълбоко.
— Бих искал да разбера и Карлайн също.
Калин сви рамене и се усмихна.
— Кой може да разбере чуждия ум? Смятам, че за известно време ти ще си обектът на вниманието й. След това може би ще я отвлече друг, навярно младият скуайър Роланд. Той, изглежда, е покорен от нея.
— Роланд! Този… досадник — изсумтя Пъг.
Калин се усмихна разбиращо.
— Значи и ти обичаш принцесата?
Пъг вдигна очи нагоре, сякаш търсеше напътствие от някоя по-висша сила.
— Наистина я харесвам — призна той с тежка въздишка. — Но не знам дали точно по този начин. Понякога ми се струва, че я обичам — особено когато Роланд обикаля около нея, — но друг път — не. С нея мислите ми се замъгляват, а и винаги като че ли й казвам не каквото трябва.
— За разлика от скуайър Роланд — подхвърли Калин.
Пъг кимна.
— Той е отгледан и възпитан като благородник. Знае какво да каже и как. — Пъг въздъхна замислено. — Мисля, че изпитвам не приязън към него повече от завист, отколкото заради нещо друго. Кара ме да се чувствам като някой невъзпитан глупак с две каменни буци за ръце и три пъна за крака.
Калин кимна разбиращо.
— Не се смятам за голям специалист по човешките нрави, Пъг, но съм прекарал достатъчно време с хора, за да знам, че чувствата ви са избирателни. Роланд те кара да се чувстваш недодялан само защото ти му позволяваш. Бих рискувал да допусна, че младият Роланд може да се чувства точно като теб, ако ролите ви се разменят. Недостатъците, които виждаме у другите, никога не ни се струват толкова ужасни, колкото тези в самите нас. Роланд би могъл да ти завижда заради прямотата и честността. Така или иначе, това, което направиш ти или направи Роланд, няма да има никакво влияние върху принцесата, докато тя си държи на своето. Тя си те представя в романтична светлина също както твоят приятел нашата кралица. Дори да се окажеш безнадежден грубиян, тя няма да се отърси от това свое отношение, докато не се окаже готова. Допускам, че си мисли за теб като за своя бъдещ консорт.
Пъг зяпна за миг, след което отрони:
— Аз… Съпруг на владетелка?
Калин се усмихна.
— Младите често са твърде загрижени за неща, които ще се уредят след години. Подозирам, че нейната убеденост по този въпрос се дължи не по-малко на твоята неохота, отколкото на вярната й преценка за теб. Тя, като повечето деца, просто иска това, което не може да има. — С приятелски тон елфът добави: — Само времето ще реши този проблем.
Пъг наведе глава угрижен.
— Олеле, в каква каша съм се забъркал. Половината момчета в цитаделата си мислят, че са влюбени в принцесата. Само ако знаеха колко ужасно е, когато е истина. — Той стисна очи за миг. — Главата ме боли. Мислех си, че тя и Роланд…
— Той може да е просто инструмент, с който да предизвиква интереса ти — каза Калин. — Тъжното е, че това, изглежда, предизвиква неприязън между двама ви.
Пъг кимна умислено.
— Така изглежда. Като цяло Роланд не е лош. Повечето време бяхме приятели. Но откакто ме издигнаха в ранг, той не крие враждебността си. Опитвам се да преодолея това, но то като че ли се просмуква през кожата ми. Може би трябва да се опитам да поговоря с него.
— Това ще е разумно. Но не се изненадвай, ако не възприеме думите ти. Той със сигурност е омаян от чара й.
Пъг вече получаваше главоболие от темата и споменаването за „чарове“ му даде повод да попита:
— Би ли ми разказал повече за елфските вълшебства?
— Нашето вълшебство е древно. То е част от това, което сме и което създаваме. Елфските чизми правят дори човек безшумен, когато върви, а елфските лъкове по-точно улучват целта, защото такова е естеството на чаровете ни. То е вътрешно присъщо за самите нас, за лесовете ни, за творенията ни. Понякога може да му се въздейства от такива, които познават изтънко… тъкачите на чародейства, такива като Татар. Но това не е никак лесно, защото вълшебството ни се противи на въздействие. То е по-скоро като въздуха, който непрекъснато ни обгражда, но е невидим. Но също като въздуха, който може да се усети, щом задуха вятър, то е материално. Нашите гори се наричат омагьосани от хората, защото ние ги обитаваме от толкова дълго, че вълшебството ни е създало загадъчен ореол около Елвандар. Всички, които обитават там, живеят в мир и покой. Никой не може да пристъпи в Елвандар неканен, освен с могъщи средства, и дори далечните предели на елфските лесове причиняват болка на онези, които проникнат в тях със зъл умисъл. Не винаги е било така. Преди много векове сме делили земята си с расата на моредел, онези, които вие наричате „Братството на Тъмната пътека“. След Великия поврат, когато сме ги изтласкали от нашите гори, Елвандар е започнал да се променя и все повече да се превръща в нашето място, в наш дом и същност.
Пъг попита:
— Наистина ли Братята на Тъмната пътека са братовчеди на елфите?
Очите на Калин помръкнаха. Той замълча за миг, след което отвърна:
— Ние малко говорим за тези неща, защото бихме искали много от тях да не са верни. Мога да ти кажа следното: съществува връзка между моредел, онова, което вие наричате „Братството“, и моя на род, въпреки че тя е древна и твърде разтеглена. Съжаляваме, че е така, но те наистина са наши родственици. Понякога, през много дълги периоди, по някой от тях се връща при нас, което ние наричаме „завръщането“… — Тази тема сякаш го притесни много.
Пъг промълви:
— Съжалявам, ако…
Калин махна с ръка.
— Един ученик не трябва да се извинява за любопитството си, Пъг. Просто не ми се иска да говоря повече за това.
Двамата продължиха разговора си до късно през нощта. Пъг беше очарован от елфския принц и в същото време поласкан, че толкова много неща, които той спомена, интересуваха Калин.
Накрая Калин заяви:
