Изведнъж Пъг усети как земята под него се накланя, после се издигна и го удари отзад. Пред очите му засвяткаха звезди и в ушите му звъннаха камбани. Мина доста време, докато осъзнае, че Роланд го е ударил. Пъг разтърси глава и взорът му се проясни. Видя, че Роланд стои над него, стиснал юмруци.
— Ако още веднъж кажеш нещо лошо за нея, ще те пребия — изсъска по-високото момче.
Гневът, надигащ се в душата на Пъг, лумна още по-силно. Той предпазливо се изправи, без да откъсва очи от Роланд, застанал готов да се бие. Усетил горчивия вкус на яростта в устата си, Пъг каза:
— Имаше над две години, за да я спечелиш, Роланд. Откажи се.
Лицето на Роланд стана смъртнобледо и той пак замахна, повали Пъг на земята, хвърли се върху него и го заудря където свари. Пъг успя да се отскубне и двамата се изправиха и закръжиха един срещу друг. Сляпата ярост на физиономията на Роланд се замени от студен, пресметлив гняв — той пресмяташе разстоянието, което ги делеше. Запристъпва предпазливо с протегната напред лява ръка, десният юмрук бе прибран пред лицето му. Пъг нямаше никакъв опит с този начин на биене, наричан „юмручен бой“ и разиграван за пари от пътуващи циркаджии. Роланд обаче на няколко пъти беше показвал, че е доста добре запознат с този нов спорт.
Пъг се опита да получи предимство и дивашки замахна към главата на Роланд. Роланд се дръпна и Пъг се завъртя около оста си; после скуайърът скочи напред с изпъната лява ръка, удари Пъг в скулата и главата на младежа се люшна назад. Пъг се олюля и десният юмрук на Роланд пропусна брадичката му на косъм.
Пъг вдигна ръце да се предпази от нов удар, разтърси глава да я прочисти от полуделите искри пред очите си и едва успя да избегне новото замахване на Роланд. После се хвърли напред под присвитите ръце на Роланд, удари го с рамо в корема и го събори. Падна отгоре му и се опита да притисне ръцете на по- едрото момче до хълбоците му. Роланд замахна нагоре, улучи Пъг по слепоочието с лакът и зашеметеният чирак на магьосника рухна безсилен.
Всичко се взриви от болка и светът се преобърна. Объркан и неспособен да се защити, Пъг продължи да усеща ударите на Роланд някак далечни и приглушени. В ума му прокънтя тънка нотка на тревога. Без предупреждение под повърхността на заглушения му от болката мозък забушува нещо. Завладяха го първични инстинкти и внезапно в него набъбна някаква нова сила. Също както щри сблъсъка му с тролите, пред умствения му взор изпъкнаха ослепителни букви от светлина и пламък и той ги изрече безмълвно.
Пъг се превърна в нещо съвсем примитивно. С жалките остатъци на съзнанието си той се видя като диво същество, борещо се за оцеляването си с убийствена решимост. Единственото, което можеше да си представи, бе да изтръгне живота на своя противник.
Изведнъж тревога прониза съзнанието му. Порази го дълбоко чувство за грях и зло. Месеците на прилежно обучение бяха наложили своето и той сякаш чу пронизителния вик на Кълган: „Силата не може да се използва така!“ Пъг разкъса черния саван, покрил съзнанието му, и отвори очи.
Роланд бе коленичил едва на разкрач от него, с изцъклени очи, и напразно се бореше с пръстите си, стиснали гърлото му. Пъг не усети никаква връзка между себе си и това, което виждаха очите му, и с възвръщащата се яснота на мисълта си проумя какво е станало. Скочи и сграбчи Роланд за китките.
— Стига, Роланд! Спри! Това не е истинско. Ти се душиш сам! — Роланд, заслепен от паниката, изглежда, не чу виковете на Пъг. Напрегнал сетните си сили, Пъг издърпа ръцете му и силно го зашлеви през лицето. Очите на Роланд се насълзиха и той изведнъж вдиша накъсано.
Все още задъхан, Пъг му каза:
— Беше илюзия. Сам се душеше.
Роланд ахна и рязко се дръпна от Пъг. На лицето му се изписа ужас. Посегна немощно да измъкне меча си от ножницата, но Пъг здраво го стисна за китката и останал почти без дъх, поклати глава и промълви:
— Недей. Няма нужда.
Роланд го погледна в очите и страхът на лицето му започна да се стапя. Нещо в душата му сякаш се прекърши и той се отпусна на земята — само един изтощен, изцеден от сили и дух младеж. После, дишайки тежко, Роланд изправи гръб, изтри потеклите сълзи и попита:
— Защо?
Изтощен, Пъг съшо се отпусна назад и се подпря на ръце. Изгледа лицето на хубавия младеж пред себе си — то бе сгърчено от съмнение.
— Защото си обладан от магия, много по-властна от тази, която мога да правя аз. — Той се втренчи в очите на Роланд. — Ти наистина я обичаш, нали?
Последните капки от гнева на Роланд бавно се отцедиха. В очите му все още се четеше боязън, но Пъг долови също и дълбоката болка и мъка в сълзата, потекла по бузата му. Раменете му се смъкнаха и той кимна, а дъхът му излезе хриплив, когато отвори уста да заговори. За малко да се разплаче, но надмогна болката си и възвърна донякъде спокойствието си. Вдиша дълбоко, изтри сълзите си и вдиша отново. Погледна Пъг право в очите и предпазливо промълви:
— А ти?
Пъг се изтегна на земята. Усети, че силите му донякъде се възвръщат.
— Аз… Не съм сигурен. Тя ме кара да се съмнявам в себе си. Не знам. Понякога не мога да мисля за нищо друго, а друг път ми се иска да съм колкото може по-далече от нея.
Роланд кимна разбиращо и последните утайки на страха му се стопиха.
— Заради нея загубвам и ума и дума.
Пъг се изкикоти. Роланд го погледна, след което и той започна да се смее.
— Не знам защо — рече Пъг, — но това, което каза, ми се стори ужасно смешно. — Роланд кимна и също прихна. Скоро двамата седяха един срещу друг и лицата им вече се обливаха от сълзите на безгрижния смях, запълнил празнотата на душите им след отишлия си гняв.
Роланд вече се съвземаше, удържайки смеха си, когато Пъг го изгледа и каза: „И ума и дума!“, и двамата се запревиваха в нов пристъп на смях.
— Така значи!
Момчетата се обърнаха, видяха Карлайн и две от дамите придружителки, и моментално млъкнаха. Принцесата ги изгледа неодобрително.
— След като сте толкова заети един с друг, няма да ви се натрапвам.
Пъг и Роланд се спогледаха и изведнъж прихнаха в неудържим смях. Роланд се затъркаля по гръб, а Пъг седеше с изпружени напред крака и се смееше в шепи. Карлайн почервеня от яд и очите й се разшириха. С леден гняв в гласа си тя каза:
— Извинете! — И се обърна, като подбра двете си придружителки. Докато си отиваше, я чуха как изсумтя високо: — Тъпи момчета!
Пъг и Роланд останаха още малко на земята, докато истеричният им пристъп отмине. После Роланд се изправи и подаде ръка на Пъг. Пъг я пое и Роланд му помогна да стане.
— Извинявай, Пъг. Нямах никакво право да ти се сърдя. — Гласът му омекна. — По цели нощи не мога да заспя от мисли за нея. Чакам кратките мигове, в които можем да сме заедно. Но от както ти я спаси, чувам само твоето име. — Младежът опипа натъртеното си гърло и добави: — Толкова се ядосах, че за малко щях да те убия. И за малко да убия себе си, да му се не види.
Пъг хвърли поглед към ъгъла, зад който се беше скрила принцесата, и кимна в съгласие.
— И аз съжалявам, Роланд. Все още не съм много добър във властта си над магията и когато си изтърва нервите, стават ужасни неща. Както с тролите. — Искаше му се Роланд да разбере, че все още си е Пъг, макар да е чирак на мага. — Никога не бих направил такова нещо нарочно… особено на приятел.
Роланд изгледа за миг лицето на Пъг и се ухили, полунасмешливо, полуизвинително.
— Разбирам. Държах се лошо. Ти си прав: тя само ни настройва един против друг. Аз съм глупакът. Тя държи на теб.
Пъг сякаш посърна.
— Повярвай ми, Роланд, не съм сигурен дали съм за завиждане.
Роланд се ухили широко.
— Тя е момиче със силна воля, няма спор. — Раздвоен дали да разкрие самосъжалението си, или да си придаде насмешлива дързост, Роланд избра второто.
Пъг поклати глава.
— Какво да правим, Роланд?
