Роланд го погледна изненадано, след което се изсмя.
— Не търси съвет от мен, Пъг. Аз танцувам по свирката й повече от всеки друг. Но „момичешкото сърце е изменчиво като приумиците на вятъра“, както казва поговорката. Няма да те виня заради действията на Карлайн. — Той намигна заговорнически на Пъг. — Все пак нали нямаш нищо против да поглеждам с едно око дали вятърът няма да смени посоката си?
Въпреки умората си, Пъг се засмя.
— Аз пък помислих, че си твърде щедър с отстъпките си. — На лицето му премина сянка на угриженост. — Знаеш ли, би било по-просто — не по-хубаво, но по-просто — ако тя ме отхвърли завинаги, Роланд. Не знам какво да мисля за всичко това. Трябва да изкарам чирачеството си. Някой ден ще имам имения, за които ще трябва да се грижа. А и тази история с цураните… Всичко се струпа толкова набързо, че не знам какво да правя.
Роланд го изгледа с известно съчувствие. После сложи ръката си на рамото му и каза:
— Все забравям, че да си чирак и в същото време благородник е все още твърде ново за теб. Не мога да кажа, че съм се отдавал на толкова дълбоки размисли, въпреки че жребият ми е решен още преди да се родя. Тези тревоги за бъдещето са ми доста суховати. Защо не вземем да ги поосвежим с някоя халба хубав ейл?
Пъг кимна.
— Защо пък не. Но се боя, че Мегар ще е на друго мнение.
Роланд се почеса по носа.
— Тогава просто няма да позволим на майстор готвача да ни надуши. Хайде, знам едно място, където талпите на бараката с ейл са разхлабени. Ще му ударим чашка-две насаме.
Роланд тръгна, но Пъг го спря с думите:
— Роланд, съжалявам, че стигнахме до бой.
Роланд спря, изгледа го за миг и се ухили.
— И аз. — Протегна ръка. — Мир.
Пъг я стисна.
— Мир.
Завиха на ъгъла и спряха. Пред очите им се разкри скръбна гледка. Томас крачеше по дължината на двора от войнишките общежития до страничната порта в пълно снаряжение — стара плетена ризница над камизолата, цял шлем и метални наколенници над високите до коленете ботуши. В едната си ръка мъкнеше чугунен капак от печка вместо щит, а с другата стискаше тежко копие, дълго дванадесет стъпки и с железен наконечник, което се клатушкаше жестоко на дясното му рамо. На всичко отгоре копието му придаваше комичен вид, защото го караше да залита малко надясно и да се олюлява, докато се мъчеше да пази равновесие, без да спира да марширува.
Един сержант от гвардията на херцога стоеше и отброяваше ритъма на стъпките му. Пъг го познаваше — висок дружелюбен мъж на име Гардан. Беше потомствен кешиец, което си личеше по тъмната му кожа. Два реда бели зъби раздвоиха мъхестата му брада в усмивка, щом видя Пъг и Роланд. Широк в раменете почти колкото Мийчъм, той стоеше леко разкрачен с отпуснатата небрежност на ловец или воин. Въпреки че къдравата му черна коса беше леко прошарена, лицето му все още беше младолико и без бръчки, напук на тридесетгодишната му служба във войската. Сержантът намигна на Пъг и Роланд, изрева „Стой!“ и Томас закова на място.
Когато Пъг и Роланд се приближаваха, Гардан отсече:
— Надяс… но! — Томас се подчини. — За среща на членовете на двора, за по… чест! — Томас изпъна дясната си ръка и копието му се килна напред за поздрав. Само че наконечникът се сниши малко повече и от „мирно“ младият боец за малко да се катурне.
Пъг и Роланд застанаха до Гардан, а снажният войн им отдаде небрежно чест и ги посрещна с топла усмивка.
— Добър ви ден, скуайъри. — Обърна се за миг към Томас. — На ра… мо! Към поста, ходом… марш! — Томас замарширува към определения му „пост“ в другия край на двора пред войнишката казарма.
Роланд се засмя и попита:
— Това какво е? Допълнителна подготовка?
Гардан опря ръка на меча си, а с другата посочи Томас.
— Мечемайстор Фанън прецени, че за младия ни боец ще е от полза, ако някой се погрижи занятието му да не се разводни поради преумора или други незначителни пречки. — Сниши леко глас и добави: — Момъкът е упорит, но ще се оправи. Само е малко спънат в краката.
— Защо е допълнителната подготовка? — запита Роланд. Гардан им обясни, а Пъг поклати глава.
— Младият ни герой изгуби два меча. Първата загуба е разбираема, защото въпросът с кораба се оказа важен и небрежността в подобен момент може да се извини. Но вторият бе намерен край навеса на мократа земя следобеда, когато кралицата на елфите и свитата й си заминаха, а младия Томас го нямаше никъде. — Пъг знаеше, че Томас бе забравил напълно за занятието си, когато бе дошъл Гардел с железния свод за мангала му.
Томас стигна до края на отсечката си, направи кръгом и замарширува обратно. Гардан огледа двете натъртени и оцапани момчета и каза:
— А вие, млади ми благородия, каква сте я забъркали?
Роланд се окашля престорено и отвърна:
— Ами… давах на Пъг уроци по юмручен бой.
Гардан посегна, хвана брадичката на Пъг, вдигна лицето му да го огледа, прецени пораженията и каза:
— Роланд, напомни ми да не те каня да учиш хората ми как да боравят с меча — няма да издържим на броя на жертвите. — Пусна бладичката на Пъг и му каза: — Добре ви е разкрасено окото, скуайър.
За да смени темата, Пъг рече:
— Как са ти синовете, Гардан?
— Добре са, Пъг. Учат си занаята и си мечтаят как ще забогатеят, освен най-малкия, Факсън, който още се надява да стане войник на следващия Подбор. Останалите стават опитни колари под грижите на брат ми Джейел. — Той се усмихна тъжно. — Остана само Факсън и къщата ни опустя, макар че на жена ми, изглежда, спокойствието й харесва. — После им се ухили със заразителната си усмивка, накоято човек трудно можеше да устои. — Но скоро големите момчета ще се оженят и внуците пак ще вдигат врява у дома, поне от време на време.
Когато Томас ги приближи, Пъг попита:
— Мога ли да поговоря с наказания?
Гардан се засмя и поглади късата си брада.
— Мисля, че ще мога да си извърна очите за малко, но бъдете кратък, скуайър.
Пъг остави Гардан да си приказва с Роланд и настигна Томас, докато той отминаваше към другия край на двора.
— Как е? — попита го Пъг.
Томас му отвърна с половин уста:
— О, идеално. Още два часа и съм готов за погребение.
— Не можеш ли да починеш?
— На всеки половин час ми отпускат по пет минути да стоя „мирно“. — Той стигна до края на „поста“ си и отново закрачи към Гардан и Роланд. — Когато свършихме с покриването, на мангала, се върнах при навеса и видях, че меча го няма. Помислих, че сърцето ми ще спре. Претърсих навсякъде. За малко щях да пребия Рулф — реших, че той ми го е скрил. Когато се върнах в общежитието, Фанън седеше на нара ми и смазваше оръжието. Чак се уплаших другите войници да не се пръснат от смях, когато ми каза: „Щом смяташ, че достатъчно си усвоил меча, защо не вземеш да си поупражняваш малко постовата стъпка в пълно снаряжение“. Цял ден маршируване за наказание — добави той печално. — Ше умра.
Подминаха Роланд и Гардан и Пъг се помъчи да изпита малко състрадание. Също като на другите обаче, ситуацията му се струваше комична. Едва сдържайки смеха си, той заговорнически сниши глас и промълви:
— Аз трябва да си вървя. Ако дойде й мечемайсторът, току-виж ти наложил още един ден
