време. Не отивам никъде.
Две сини очи го погледнаха с тревога изпод дългите мигли.
— Но ти скоро ще тръгнеш с баща ми.
— Като се върна, искам да кажа. Ще стоя тук с години. — Целуна я леко по бузата и добави с пресилено лековат тон: — Не мога да наследя дарението още три години, според закона. А се съмнявам, че и баща ти би се раздедил е теб преди да минат. — Усмихна се иронично и продължи: — След три години сигурно няма да можеш да ме понасяш.
Тя се отпусна в прегръдката му, притисна се в него и опря лице на рамото му.
— Никога, Пъг. Никога не бих обикнала друг. — Той се замая от допира й. Тялото й потръпна и тя каза: — Нямам думи, Пъг. Ти си единственият, който се опита да… ме разбере. Ти разбираш повече от всеки друг.
Той нежно се отдръпна и хвана лицето й. Целуна я, вкусвайки солените сълзи по устните й. Тя внезапно се отзова, притисна се по-плътно до него и го зацелува със страст. Той усети зноя на тялото й през тъканта на нощницата, чу тихата й въздишка в ухото си и усети как сам се потапя в безумната страст и как собственото му тяло се отзовава. Вкочани се, изпълнен с решимост, и нежно се освободи от прегръдката на Карлайн. Отдръпна се бавно от нея и с нотка на съжаление промълви:
— Мисля, че трябва да се върнеш в покоите си, Карлайн.
Карлайн вдигна очи към него, зачервена и с леко разтворени устни. Дишаше задъхано. Пъг трябваше да положи мъчително усилие, за да овладее и себе си, и положението. Каза, този път малко по- решително:
— Трябва да се върнеш в покоите си. Веднага.
Надигнаха се бавно от постелята, всеки — с непреодолимото усещане за близостта на другия. Той задържа ръката й още малко и я пусна. Наведе се, вдигна наметалото й и й помогна да се загърне. Отведе я до вратата, открехна я и надникна надолу по стълбището. Не забеляза да се навърта някой и я отвори широко. Карлайн пристъпи навън, след което се обърна и тихо промълви:
— Знам, че понякога си мислиш, че съм глупаво и суетно момиче. Е, понякога наистина съм такава, Пъг. Но те обичам.
И преди той да изрече и дума, изчезна надолу по стълбите и лекото шумолене на плаща й заглъхна в тъмнината. Пъг тихо притвори вратата и загаси фенера. Излегна се на постелята и впери поглед в мрака. Все още можеше да усети свежия й мирис във въздуха, а после споменът за докосването на мекото й тяло под ръцете му го накара да трепне. Сега, след като си беше отишла и необходимостта да се владее си беше отишла с нея, той се остави на пронизващия го копнеж. Още виждаше лицето й, живо и изпълнено с желание към него. Покри очите си с ръка, простена тихо и каза на глас:
— Утре ще се мразя.
Събуди се от силно тропане по вратата. Първата му мисъл, докато се влачеше към вратата, бе, че херцогът е разбрал за посещението на Карлайн. „Дошъл е да ме обеси!“ — бе първото, което му хрумна. Навън все още беше тъмно и Пъг отвори вратата в очакване на най-лошото. Вместо разгневения баща на момичето, повел отделение стражи, отвън стоеше един от викачите на замъка.
— Извинете, че ви събудих, скуайър, но майстор Кълган иска веднага да се явите при него — съобщи той. — Веднага — повтори мъжът, взел облекчената физиономия на Пъг за сънливо объркване. Пъг кимна и затръшна вратата.
Беше облечен, защото бе заспал с дрехите си. Стоеше насред стаята и сърцето му биеше лудо. Очите му сякаш бяха поръсени с пясък, а стомахът му се бунтуваше, в устата му имаше гаден вкус. Пристъпи до масичката, плисна лицето си със студена вода и измърмори, че никога вече няма да пипне чаша.
Завари магьосника застанал над купчина лични вещи и книги. На столчето до постелята на магьосника седеше отец Тъли. Жрецът гледаше мага, който трупаше още и още върху стремително нарастващия куп, и накрая каза:
— Кълган, не можеш да вземеш всички тези книги. Само за тях ще ти трябват две товарни мулета, а къде ще ги сложиш на кораба и каква работа ще ти свършат — изобщо не разбирам.
Кълган погледна двете книги в ръцете си като майка, пазеща близначетата си.
— Но аз трябва да ги взема, за да продължа обучението на момчето.
— Ба! По-скоро за да имаш какво да мъкнеш по лагерите и на борда на кораба. Не ми изтъквай оправдания. Ще трябва да яздите бьрзо, за да минете Южния проход, преди да се заснежи. А кой може да чете в кораб, който прекосява Горчиво море през зимата? Момчето ще прекрати заниманията си само за един-два месеца, а му остават още близо осем години да се учи. Дай му да отдъхне.
Пъг се смути от разговора и се опита да зададе въпрос, но двамата каращи се старци не му обърнаха внимание. След още няколко увещания от страна на Тъли Кълган се предаде.
— Май си прав — каза той и хвърли книгите върху постелята си. Забеляза чакащия на вратата Пъг и попита учуден: — Какво? Ти още ли си тук?
— Все още не си ми казал защо ме повика, Кълган.
— О? — възкликна Кълган и очите му замигаха на парцали, като на бухал, събуден от светлината. — Не съм ли? — Пъг кимна. — Е, добре. Херцогът нареди да тръгнем призори. Джуджетата не са отговорили, но той няма да чака повече. Северният проход почти със сигурност вече е затворен и той се бои, че и Южният вече е заснежен. — Кълган добави по-скоро на себе си. — И как не. Нюхът ми за времето надушва, че скоро ще падне и тук. Чака ни ранна и люта зима.
Тъли поклати глава и се изправи.
— И това от устата на човек, който предсказа суша преди седем години, когато ни сполетяха най- големите наводнения, откак се помним. Магьосници! Шарлатани сте вие, до един. — Той пристъпи бавно до вратата и се обърна към Кълган, а заядливото му изражение се замени с искрена загриженост. — Макар че този път си прав, Кълган. Костите ме болят отвътре. Зимата иде.
Тъли си излезе и Пъг попита:
— Значи тръгваме?
— Да! — раздразнено му отвърна Кълган. — Не ти ли го казах току-що? Събирай си нещата, и по-бързо. Ще съмне след по-малко от час.
Пъг се обърна да излезе и Кълган му подхвърли:
— А, чакай малко, Пъг.
Магьосникът пристъпи до вратата и надникна през нея да се увери, че Тъли вече е слязъл по стълбите и няма да го чуе. После се обърна към Пъг и каза:
— Не забелязах нищо грешно в поведението ти… но ако в бъдеще пак те споходи някой среднощен гост, съветвам те да не се подлагаш на подобно… изпитание. Не съм сигурен, че ще се справиш голкова добре втори път.
Пъг пребледня.
— Ти си чул?
Кълган посочи едно кътче, където подът се събираше със стената.
— Твоето изобретение с мангала излиза от стената на една стъпка отдолу и се оказа великолепен проводник на звука. — Той добави разсеяно: — Ще трябва да проверя дали ще предава звука толкова добре и като се върнем. — Обърна се към момчето и добави: — Тъй или иначе, снощи работих до късно и нямах намерение да подслушвам, но чух всяка дума. — Пъг се изчерви. Кълган продължи: — Не исках да те притеснявам, Пъг. Ти постъпи правилно и прояви забележителен разум. — Той сложи ръка на рамото на Пъг и добави: — Боя се, че не съм най-добрият съветник за такива неща, тъй като опитът ми с жените е оскъден, да не говорим за такива млади и вироглави същества. — Погледна Пъг в очите и каза: — Но поне доколкото знам, почти е невъзможно в разгара на мига човек да осъзнае дълготрайните последствия. Гордея се, че ти успя да го направиш.
Пъг се усмихна самоуверено.
— Не беше никак трудно, Кълган. Просто задържах ума си съсредоточен върху нещо.
— Какво по-точно?
— Екзекуцията.
Кълган се засмя хрипливо.
