— Ясно. Но провалът щеше да е не по-малко ужасен и за принцесата, Пъг. Една отрасла в голям град благородничка в източния двор би могла да си позволи да си има колкото си иска любовници с какъвто и да е ранг, стига да запази дискретност, но на единствената дъщеря на пограничен херцог, при това толкова близък родственик на краля, не е позволен подобен разкош. Тя трябва да бъде извън всякакви подозрения. Дори подозрението може да навреди на Карлайн. И този, който я обича и е загрижен за нея, трябва да го има предвид. Разбра ли ме?
Пъг кимна, вече напълно успокоен, че е успял да устои на снощното изкушение.
— Добре, зная, че в бъдеще ще внимаваш. — Кълган се усмихна. — И не обръщай внимание на стария Тъли. Той просто е бесен, защото херцогът му нареди да остане. Все още си въобразява, че е млад като послушниците си. А сега тичай да се приготвиш. Ще съмне след по-малко от час.
Пъг кимна и се забърза, а Кълган остана да оглежда куповете книги пред себе си. Със съжаление старецът взе най-горната и я постави на близкия рафт. След малко награби друг том и го напъха в един чувал.
— Само една няма да навреди — промълви той на невидимия образ на Тъли, който поклащаше неодобрително глава. Подреди останалите книги на рафта, с изключение на последната, която също напъха в чувала. — Е, добре — натърти той с упорство. — Две да са!
Глава 8
Пътуване
Валеше мокър сняг.
Пъг тръпнеше под дебелия плащ. Чакаше на седлото вече десетина минути, докато останалите от свитата на херцога се приготвят за тръгване.
Дворът на замъка беше изпълнен с припрени подвикващи мъже, които пристягаха чувалите с продоволствия на самарите на мулетата от обоза. Зората придаваше на двора смътен цвят наместо черните и сиви петна, посрещнали Пъг на излизане от кулата. Носачите вече бяха изнесли багажа му и го товареха заедно с другите приготвени за пътя вещи.
Нечие паникьосано подвикване отекна зад гърба му, Пъг се обърна и видя Томас — подръпваше нервно юздите на буен дорест кон, който бе вирнал глава. Също като стройната и лека, обучена за бойна езда кобила на Пъг, животното нямаше нищо общо със старата проскубана кранта, която двамата бяха яздили на път към разбития кораб.
— Не дърпай толкова силно! — подвикна Пъг. — Ще го раздразниш и ще побеснее. Тегли леко и от време на време отпускай.
Томас го послуша и конят се успокои и спря до кобилата на Пъг. Томас седеше така, сякаш седлото му беше набито с пирони. Лицето му беше изопнато от напрежение, сякаш се чудеше какво още ще му хрумне на коня.
— Ако я нямаше тая маршировка вчера, можеше да пояздиш малко, да се понаучиш. Сега ще трябва да те уча в движение.
Томас го погледна благодарен за обещаната помощ. Пъг се усмихна.
— Докато стигнем Бордон, ще яздиш като кралски кавалерист.
— И после ще вървя като грохнала бабичка — измърмори Томас и се помръдна на седлото. — Вече имам чувството, че съм седял на камък поне няколко часа. И то само от конюшнята дотук.
Пъг скочи от коня си да огледа седлото му и накара Томас да си дръпне крака, за да погледне отдолу, после го попита:
— Кой ти е оседлал коня?
— Рулф. Защо?
— Така си помислих. Връща си ти го за това, че го заплаши с меча си, или защото сме приятели. Мен вече не смее да ме заплашва, след като станах скуайър, но е решил, че ще е дреболия, ако ти навърже на възли ремъците на стремената. Ако пояздиш още някой час така, няма да можеш да седнеш цял месец, ако преди това не паднеш и не се убиеш. Хайде, слизай да ти покажа.
Томас слезе със скок и за малко да падне. Пъг му показа възлите.
— До довечера щяха да ти ожулят слабините. А и стремената не са достатъчно дълги. — Развърза възлите и нагласи ремъците до подходящата дължина. — Известно време ще ти е неудобно, но трябва да държиш петите си надолу. Ще ти го напомням, докато ти омръзне, но така ще си спестиш неприятностите и ще започнеш да го правиш, без да мислиш. И не се опитвай да стискаш с колене; това е погрешно — ще ти отекат краката и утре няма да можеш да вървиш. — Той продължи с основните указания и провери колана под корема на коня, който се оказа хлабав. Понечи да го затегне и конят всмука въздух. Пъг плесна дорестия по хълбока и животното издиша силно. Пъг бързо придърпа ремъка на колана и каза: — Днес по някое време сигурно щеше да се кандилкаш насам-натам, което е много неудобно.
— Ох, този Рулф! — Томас се извърна към конюшнята. — Само да ми падне в ръцете, ще го пребия!
Пъг дръпна приятеля си за ръката.
— Почакай. Нямаме време сега за кавги.
Томас остана със стиснати юмруци, после се отпусна и въздъхна.
— Все едно, днес не съм във форма за бой. — Извърна се към Пъг, който продължаваше да оглежда сбруята на коня.
Пъг поклати глава и се намръщи.
— И аз. — Приключи с огледа на седлото и сбруята и конят се дръпна нервно. Пъг го потупа нежно по корема. — Рулф освен това ти е дал доста буйно животно. Това приятелче сигурно щеше да те изхвърли още преди пладне и да се върне в конюшнята преди да си успял да паднеш на земята. С отекли крака и скъсени ремъци на стремената нямаше да имаш никакъв шанс. Дай да си ги разменим. — Томас с облекчение се покатери на седлото на кобилата. Пъг нагласи отново стремената според ръста на двамата. — Можем да си сменим багажа следобед. — После Пъг погали неспокойния боен кон по муцуната и пъргаво се метна на седлото. Усетил по-уверени ръце на юздите и здраво стегнати крака на хълбоците си, дорестият се укроти.
— Ей! Мартин — подвикна Томас на появилия се майстор на лова на херцогството. — И ти ли идваш с нас?
На лицето на ловеца се изписа насмешлива усмивка. Беше се наметнал с тежък зелен плащ над кожените си ловджийски дрехи.
— Само за малко, Томас. Ще водя неколцина следотърсачи до границите на Крудий. После, щом стигнем южния ръкав на реката, ще потегля на изток. Двама от следотърсачите ми вече тръгнаха преди час да проучат пътя за херцога.
— Какво мислиш за тази история с цураните, Мартин? — попита Пъг.
Физиономията на майстор-ловеца помръкна.
— Щом й елфите са разтревожени, значи си е за тревога. — Той се извърна към подреждащата се колона. — Извинете ме, трябва да дам указания на хората си. — Мартин кимна и остави двете момчета сами.
Пъг попита Томас:
— Как ти е главата тази заран?
Томас направи кисела физиономия.
— Около два пъти по-малка, отколкото на събуждане. — Лицето му леко просветна. — Все пак престана да ми хлопа отвътре. Вече почти се оправих.
Пъг се загледа към цитаделата. Споменът за снощната среща не спираше да притегля ума му и той изведнъж съжали, че се налага да тръгне с херцога.
Томас забеляза угриженото изражение на приятеля си и попита:
— Защо си толкова мрачен? Не се ли радваш, че тръгваме?
— Просто си мислех за нещо.
Томас го изгледа за миг.
— Струва ми се, че разбирам. — Въздъхна дълбоко и се отпусна, а конят му тропна с копито и изцвили. — Аз поне се радвам, че ще замина. Боя се, че Неала е разбрала за онази дреболия, за която говорихме вчера.
