— О! — отвърна Пъг все още слисан. — Беше… приятно.
Тя скочи и го изгледа с очи, разширени от смесица на гняв и смут. Скръсти ръце пред гърдите си и затупка с краче по пода като летен порой, чукащ по кепенците на прозорците. Гласът й стана нисък и дрезгав.
— Приятно!? Това ли е всичко, което имаш да ми кажеш?
Пъг я загледа. В гърдите му бушуваше невероятна гмеж от най-противоречиви чувства. Паниката му се бореше с почти болезненото осъзнаване колко мила изглежда Карлайн на бледата светлина — живо и одухотворено лице, тъмна коса, спусната свободно около лицето й; тънката нощница бе впита на гърдите й над скръстените ръце. Собственото му смущение неволно му придаваше небрежен вид, което още повече възпламени раздразнението й.
— Ти си първият мъж — без да се смята татко и братята ми, — когото съм целувала, и единственото, което имаш да кажеш, е „приятно“!?
Пъг, все още понесен от бурните чувства, изломоти:
— Много приятно.
Тя сложи ръце на кръста си — което раздвижи нощницата й в нови смущаващи посоки — и го загледа отгоре с израз на открито неверие. После с много сдържан тон му каза:
— Значи аз идвам тук и се хвърлям в ръцете ти. Рискувам да ме изпратят в някой метох за цял живот! — Пъг забеляза, че не се сети да спомене какво чака него. — Всички други момчета — и немалко от по- възрастните благородници на Запада — ще си счупят краката, за да спечелят вниманието ми. А ти се държиш с мен като с някоя кухненска слугиня, мимолетна забава за младия лорд.
Умът на Пъг най-после си дойде на мястото, повече от само себе си, отколкото от осъзнаването, че Карлайн малко преувеличава с описанието на окаяното си положение. Поразен от внезапната догадка, че в това има доста прекален драматизъм, примесен с искреното й раздразнение, той каза:
— Карлайн, почакай. Дай ми малко време.
— Време! Аз ти дадох седмици! Мислех, че… е, мислех, че между нас има разбирателство.
Пъг я изгледа с насилено съчувствие. Умът му препускаше.
— Седни, моля ти се. Ще се опитам да ти обясня.
Тя се поколеба, но приседна до него. Някак непохватно той взе ръцете й в шепите си. Мигом го порази близостта й, топлината й, мириса на косата и кожата й. Страстните желания, които бе изпитал в онзи ден до скалите, се върнаха с шеметна сила и се наложи да стисне зъби, за да се пребори с тях и да задържи ума си върху това, което искаше да й каже.
И задържайки мислите си настрана от порива на сърцето си, той заговори:
— Карлайн, аз наистина те обичам. При това много. Понякога дори ми се струва, че съм влюбен в теб не по-малко от Роланд, но в повечето случаи само се обърквам, когато си наблизо. В това е проблемът: твърде голямо е объркването в мен. Самият аз в повечето случаи не разбирам какво изпитвам.
Очите й се присвиха, защото това явно не беше отговорът, който очакваше. Отвърна му рязко:
— Не разбирам какво искаш да кажеш. Но пък никога не съм познавала момче, толкова отдадено като теб на разбирането на нещата.
Пъг се усмихна насила.
— Магьосниците се обучават да търсят обяснения. Разбирането на нещата е много важно за нас. — Долови проблясък на разбиране в очите й и продължи. — Сега си имам две длъжности, и двете нови за мен. Може и да не стана магьосник, въпреки усилията на Кълган да ме направи такъв, защото срещам големи трудности в работата си.
Забелязал, че обяснението му не печели голямо съчувствие, той смени тактиката.
— Така или иначе, остава ми малко време да помисля за другата длъжност. Може накрая да се окажа поредният благородник в бащиния ти двор, да гледам именията си — колкото и да са малки, да се грижа за поданиците си, да се отзовавам на призиви за събиране на войска и прочие. Но за това не мога дори да помисля, преди да реша другия въпрос, за обучението ми в магията. Трябва да упорствам, докато не се примиря, че съм направил грешния избор. Или докато Кълган не ме освободи — добави той тихо.
Млъкна и я погледна в лицето. Големите й сини очи го гледаха напрегнато.
— Магьосниците не се радват на особена почит в Кралството. Искам да кажа, ако един ден стана майстор магьосник… Е, как се виждаш като женена за един магьосник, независимо от ранга му?
Тя изглеждаше леко притеснена. Наведе се и бързо го целуна отново, разбивайки и без това поразклатеното му самообладание.
— Бедничкият Пъг — промълви тя и се отдръпна. Мекият й глас сладко иззвъня в ушите му. — Не е нужно да си. Магьосник, искам да кажа. Ти имаш земя и титла и знам, че татко може да ти дари и други, когато дойде подходящото време.
— Не е въпросът какво искам аз, разбираш ли? Въпросът е какво съм. Част от проблема е може би, че не съм се отдал истински на работата си. Кълган ме взе за това чирачество повече от съжаление, отколкото от нужда, знаеш го. И въпреки това, което твърдят той и Тъли, още не съм убеден, че наистина имам талант. Но може би трябва да се посветя, да се отдам напълно на това да стана магьосник. — Той вдиша дълбоко. — Как бих могъл да го направя, ако се грижа за именията и длъжностите си? Или да получа още? — Той замълча. — Или за теб?
Карлайн леко прехапа долната си устна, а Пъг едва потисна порива си да я прегърне и да я увери, че всичко ще се оправи. Не се съмняваше, че ако го направи, нещата бързо ще излязат извън контрола му. Никое момиче в бедния му опит — дори най-хубавичките долу в града — не бе събуждало у него толкова силни чувства.
Тя притвори очи, сведе поглед и промълви:
— Ще направя каквото кажеш, Пъг.
За миг Пъг изпита облекчение, но смисълът на думите й го порази. „О, богове!“ — помисли си той. Никаква магическа хитрина не можеше да опази съсредоточеността му пред лицето на младежката му страст. В паника, той затърси трескаво някакъв начин да потуши желанието в себе си и си помисли за баща й. Образът на навъсения херцог на Крудий се изправи пред него, а клупът в ръцете на палача помете и последните останки от страстта.
Пъг вдиша дълбоко и отрони:
— По своему аз наистина те обичам, Карлайн. — Лицето й засия и предусещайки провала си, той се гмурна с главата надолу. — Но мисля, че трябва най-напред да разбера самия себе си, преди да се опитам да настроя ума си за всичко останало. — Съсредоточеността му бе подложена на сериозно изпитание от момичето, което сякаш пренебрегна думите му и бурно го зацелува по лицето.
После изведнъж спря да го целува и остана да седи неподвижно до него. Щастливото и изражение помръкна, след като вродената й разумност надделя над детинския порив да получи всичко, което й се иска.
— Ако направя избора ей сега, Карлайн, може цял живот след това да се съмнявам в него. Ти би ли понесла възможността да те укорявам за избора си?
Дълго време тя не му отговори нищо, след което промълви тихо:
— Не. Не мисля, че ще мога да го понеса, Пъг.
Той въздъхна облекчено и усети, че напрежението го отпуска. Изведнъж в стаичката сякаш стана студено и двамата потръпнаха. Карлайн хвана ръцете му и ги стисна с удивителна сила. Усмихна се тъжно и промълви с насилено спокойствие:
— Разбирам, Пъг. — Пое си дълбоко дъх и тихо добави: — Ето защо мисля, че те обичам. Ти никога не можеш да излъжеш. Най-малко себе си.
— Нито ти, Карлайн. — Очите й се бяха навлажнили, но тя запази усмивката си. — Никак не е лесно — каза Пъг, сломен от чувствата си към момичето. — Моля те, повярвай ми, никак не е лесно.
Изведнъж напрежението секна и Карлайн тихо се засмя: сладка музика за ушите на Пъг.
— Бедничкият ми Пъг. Аз те разстроих.
На лицето на Пъг се изписа облекчение, че го е разбрала. Почувства се окрилен от обичта си към нея. Бавно поклати глава с усмивка на човек, освободил се от непосилна тежест, което му придаде малко глуповат израз, и каза:
— Нямаш си представа, Карлайн. Представа си нямаш. — Посегна и докосна нежно лицето й. — Имаме
