маршировка.
— Боговете да ме опазят дано — изпъшка Томас. — Разкарай се, Пъг.
— Като приключиш, намери ни в бараката с ейл — прошепна Пъг, остави Томас да продължи, върна се при Роланд и Гардан и каза на сержанта: — Благодаря ти, Гардан.
— Няма нищо, Пъг. Младият ни рицар новобранец ще се справи, макар че сега му е малко нанагорно. Яд го е и че си има публика.
Роланд кимна.
— Е, мисля, че скоро няма да губи меч.
Гардан се засмя.
— Много вярно. Майстор Фанън можа да му прости за първия, но не и за втория. Реши, че няма да е зле да се погрижи да не му стане навик. Приятелят ви е най-добрият ученик, който мечемайсторът е имал след принц Арута, но това не го казвайте на Томас. Фанън винаги е най-суров с тези, които са най-обещаващи. Е, лек ви ден и на двамата, скуайъри. А, момчета… — Те спряха. — На ваше място не бих споменавал за „урока по юмручен бой“.
Благодариха на сержанта за дискретността и се запътиха към бараката. Отмерените команди на Гардан изпълваха каменния двор зад гърбовете им.
Пъг вече довършваше втората си халба с ейл, а Роланд опразваше четвъртата, когато Томас се шмугна през хлабавите дъски. Беше мръсен и запотен, но се бе отървал от бронята и оръжията.
— Сигурно иде краят на света! — изпъшка той. — Фанън ме освободи от наказанието преждевременно.
— Защо? — попита Пъг.
Роланд мързеливо се пресегна към един от рафтовете до чувала, на който седеше — беше пълен със зърно за новия ейл, — и взе една чаша от купчината. Подхвърли я на Томас, който я улови и си наля от бурето, върху което Роланд беше изпружил краката си.
Томас отпи дълбоко, изтри устни с опакото на ръката си и каза:
— Става нещо. Фанън връхлетя, каза ми да зарязвам играчките и само дето не повлече Гардан със себе си — толкова бързаше.
— Може би херцогът се подготвя да тръгне на изток? — отвърна Пъг.
— Може би. — Томас изгледа двамата си приятели и забеляза синините по лицата им. — Така. Какво се е случило?
Пъг погледна Роланд, намеквайки, че той би трябвало да обясни причината за окаяния им вид. Роланд се ухили криво и каза:
— Поупражнявахме се малко за херцогския турнир по юмручен бой.
Пъг едва не се задави с ейла, а после се разсмя. Томас поклати глава.
— Ама и вие сте едни… Заради принцесата ли се бихте?
Пъг и Роланд се спогледаха, а после скочиха като един и събориха Томас. Роланд го прикова към пода и докато Пъг го удържаше, взе една халба с ейл, вдигна я високо и с насмешлива тържественост изрече:
— С това те помазвам, Томас, за пръв пророк на Крудий! — След което изля съдържанието на халбата върху лицето на дърпащия се младеж.
Пъг се оригна и каза:
— И аз.
И изля остатъка от чашата си върху приятеля си.
Томас изплю ейла, засмя се и каза:
— Познах! Прав съм! — Завъртя се да се измъкне изпод тежестта им и изпъшка: — Хайде разкарайте се! Или трябва да ти напомням, Роланд, кой ти разкървави носа последния път?
Роланд се отдръпна, но много бавно. Пиянската му гордост го караше да се движи с ледена точност.
— Така е. — Обърна се към Пъг, който също се смъкна от гърдите на Томас, и поясни: — Но все пак трябва да е ясно, че единствената причина Томас да ми разкървави носа в онзи случай бе в това, че по време на боя ни той имаше нечестно предимство.
Пъг погледна Роланд със замъглените си очи и попита:
— Какво нечестно предимство?
Роланд допря тайнствено пръст до устните си и отвърна:
— Той печелеше.
Роланд се прекатури от чувала със зърното и Пъг и Томас избухнаха в смях. На Пъг забележката му се стори толкова смешна, че не можеше да се спре, а смехът на Томас само удвои неговия.
Щом успя да си поеме дъх, Пъг каза:
— Тая свада я изтървах. Бях някъде, но не помня къде.
— Беше в селото да се учиш да кърпиш рибарски мрежи, доколкото си спомням. Роланд тъкмо бе дошъл от Тулан.
С хитра усмивка Роланд поясни:
— Бях се скарал с един… помниш ли кой беше? — Томас поклати глава. — Все едно, скарах се, а Томас дойде и се опита да ни разтърве. Не можех да повярвам, че това кльощаво момче… — Томас понечи да възрази, но Роланд го прекъсна с размахан пръст. — Да, такъв беше. Много кльощав. Не можех да повярвам, че на едно кльощаво момче — кльощаво и при това от простолюдието — ще му хрумне да ми говори — на мен, наскоро приетия за член на херцогската дворцова свита и благородник, длъжен съм да добавя — как трябва да се държа. Така че постъпих по единствения подобаващ за благородник начин в подобно положение.
— Как? — попита Пъг.
— Ударих го през устата.
Тримата се разсмяха отново.
Томас поклати глава при този спомен, а Роланд продължи:
— След което той ми удари такъв бой, какъвто не помнех от последния път, когато баща ми ме спипа за нещо. Точно тогава се захванах сериозно с юмручния бой.
А Томас въздъхна с насмешлива тъга:
— Еех, млади бяхме тогава…
Пъг напълни големите чаши, размърда схванатата си челюст и измърмори:
— Хм, точно сега се чувствам на около сто години.
Томас ги изгледа и попита:
— Сериозно, за какво все пак се бихте?
Роланд му отвърна със смесица от хумор и съжаление:
— Дъщерята на нашия лорд благодетел, момиче с неизречим чар.
— Какво е „неизречим“? — попита Томас.
Роланд го изгледа с пиянско пренебрежение.
— Неописуем, тъпак!
Томас поклати глава.
— Не мисля, че принцесата е неописуем тъпак. — Сниши се и чашата на Роланд профуча през мястото, където допреди миг беше главата му, а Пъг отново се затъркаля от смях.
Томас се ухили, а Роланд важно се пресегна и си свали нова таша от рафта.
— Та както казвах — почна той, докато пълнеше чашата от бурето — на нашата дама, момиче с неизречими чарове — макар и с малко спорни преценки, — й е хрумнало в главицата — по причини, които само боговете биха могли напълно да разберат — да удостоява нашия тук присъстващ млад магьосник с вниманието си. Защо — след като може да си прекарва времето с мен — не мога да си представя. — Той се оригна. — Тъй или иначе, обсъдихме подходящия начин, по който трябва да се приеме такава щедрост.
Томас погледна Пъг и се усмихна широко.
— Моите съчувствия, Пъг. Със сигурност не си останал с празни ръце.
Пъг усети, че се изчервява. После се ухили злобно и отвърна:
— Така ли? А какво да кажем за един присъстващ тук новобранец, забелязан да се натиска в килера с
