едно момиче от кухнята? — Отпусна се назад и с нотка на престорена загриженост добави: — Страх е да мисля какво ще стане, ако Неала случайно разбере, че…
Томас зяпна.
— Ти няма да… не можеш да…
Роланд се облегна на дъсчената стена и скръсти ръце.
— Никога не бях виждал такова истинско въплъщение на риба на сухо! — Той се изправи, облещи очи и рязко отвори и затвори уста. Тримата отново избухнаха в неудържим кикот. Сипаха си още по едно и Роланд вдигна чашата си.
— Господа, тост!
Пъг и Томас също вдигнаха чашите си. Роланд заговори вече със съвсем сериозен тон:
— Каквито и спорове да сме имали досега, вие сте двама симпатяги, които с радост мога да нарека приятели. — Той вдигна още по-високо чашата си и обяви: — За приятелството!
Тримата отново пресушиха чашите и ги напълниха отново. Роланд каза:
— Да си стиснем ръцете.
Трите момчета събраха ръце и Роланд каза:
— Където и да отидем, колкото и години да минат, никога вече не ще сме без приятели.
Пъг, поразен от тези тържествени думи, извика:
— Вечни приятели!
Томас повтори думите и тримата си стиснаха ръцете да потвърдят клетвата.
Пъг се събуди грохнал и със замаяна глава. Смътната светлина от почти загасналия мангал изпълваше стаичката с полутонове от розово и черно. На вратата се почука тихо, но настоятелно. Той бавно се изправи и едва не падна — главата му все още се въртеше. Беше останал с Томас и Роланд в бараката цялата вечер и част от нощта — съвсем бяха забравили за вечерята и я бяха пропуснали, но пък бяха нанесли „сериозен удар“ на резервите на замъка с ейл, както се бе изразил Роланд. Не че бяха унищожили кой знае какво количество, но тъй като вместимостта им беше скромна, начинанието изглеждаше геройско.
Пъг нахлузи панталоните си и тръгна залитайки към вратата. Клепачите му бяха тежки, а устата — пресъхнала. Зачуден кой ли може така настойчиво да иска да влезе посред нощ, той дръпна вратата.
Нещо мъгляво профуча край него, той се обърна и видя Карлайн — стоеше насред стаята, загърната в тежко наметало.
— Затвори! — изсъска му тя. — Някой може да надникне отдолу и да види светлината на стълбището.
Пъг се подчини, все още объркан. Единствената мисъл, която проби през изтръпналия му мозък, беше, че едва ли бледата светлина от въглените ще освети кой знае колко дълбокото стълбище. Той разтърси глава да се освести и пристъпи към мангала. Подпали свещ от въглените и я поднесе към фитила на фенера. Стаята грейна с весела светлина.
Докато Карлайн оглеждаше разхвърляната купчина книги и свитъци край леглото му, мисълта на Пъг започна постепенно да се прояснява. Принцесата надникна във всяко ъгълче на стаята и накрая каза:
— Къде е онова драконско нещо, дето си го гледаш тук?
Очите на Пъг се фокусираха малко и напъвайки удебеления си език, той отвърна:
— Фантус ли? Отишъл е някъде да си върши огнедрейкските работи.
Тя свали наметалото си.
— Добре. Той ме плаши. — Седна на неоправената постеля на Пъг и го изгледа строго. — Искам да поговоря с теб.
Очите на Пъг се разшириха и той зяпна изумен, защото Карлайн, беше само по лека памучна нощница и макар да я покриваше от шията до глезените, тя беше тънка и обезпокоително прилепнала по тялото й. Пъг изведнъж осъзна, че той самият е само по панталони, бързо грабна туниката, лежаща захвърлена на пода, и я надяна. Докато се бореше с нея, последните утайки от алкохолната мъгла се изпариха.
— Богове! — прошепна той в паника. — Ако баща ти разбере, ще ми отреже главата.
— Няма, стига да ти дойде умът в главата да говориш по-тихо — отвърна му тя сприхаво.
Пъг седна на столчето край постелята и ужасът съвсем го отрезви. Забелязала окаяното му състояние, тя го изгледа неодобрително и каза:
— Ти пиеш. — И след като той не отрече, добави: — Двамата с Роланд не дойдохте за вечеря и аз се зачудих какво може да ви е задържало. Добре, че татко също пропусна вечерята с придворните, иначе щеше да прати някого да ви намери.
Притесненията на Пъг започнаха да растат с тревожна скорост. Той си спомни всички истории каква ужасна съдба очаква простосмъртните, любовници на благородни дами. Това, че Карлайн беше тук неканена и че между тях не беше станало нищо, му се струваше дребна подробност, която едва ли щеше да смекчи гнева на херцога. Преглъщайки паниката си, Пъг каза:
— Карлайн, не можеш да останеш тук. Ще донесеш и на двама ни такива неприятности, каквито не мога и да си представя.
Тя то погледна решително.
— Няма да си отида, докато не ти кажа това, заради което дойдох.
Пъг разбра, че е безсмислено да спори — твърде много пъти бе виждал този поглед, — и въздъхна примирено.
— Е, добре, и какво е то?
При този тон очите на Карлайн се разшириха.
— Ако ще се държиш така, няма да ти кажа!
Пъг едва потисна стона си, затвори очи, разтърси бавно глава и каза:
— Извинявай. Моля те, какво искаш да направя?
Тя потупа постелята до себе си.
— Ела седни тук.
Той се подчини, стараейки се да уталожи чувството, че съдбата му — внезапно секнал живот — е предрешена от това капризно момиче. По-скоро се срина, отколкото седна до нея. Тя се ухили на стона му.
— Ама ти си пиян! Как е?
— В този момент не е много приятно. Чувствам се като кухненски парцал.
Тя се опита да покаже състрадание, но сините й очи заискриха насмешливо. После се нацупи престорено и каза:
— На вас, момчетата, все се падат най-интересните неща, като да въртиш меч и да стреляш с лък. Да си възпитана дама е толкова досадно! Баща ми ще получи пристъп, ако някой път изпия повече от чашка разредено вино на вечеря.
С нарастващо отчаяние в гласа Пъг й отвърна:
— Това е нищо в сравнение с пристъпа, който ще получи, ако те намерят тук. Карлайн, защо си дошла?
Тя пренебрегна въпроса.
— Какво правехте двамата с Роланд следобед, биехте ли се? — Той кимна. — Заради мен? — попита тя с блясък в очите.
Пъг въздъхна.
— Да, заради теб. — Доволният й поглед го подразни и в гласа му се прокрадна възмущение. — Карлайн, ти злоупотребяваш с него.
— Той е безгръбначен тъпак! — сряза го тя. — Ако му кажа да скочи от стената, ще го направи.
— Карлайн! — едва не изхленчи Пъг. — Защо трябва…
Тя прекъсна въпроса, наведе се и покри устата му със своята. Целувката се получи едностранчива, защото Пъг беше твърде объркан, за да реагира. Тя бързо се изправи, оставяйки го зяпнал, и каза:
— Е?
— Какво? — изломоти вдървено Пъг.
Очите й лумнаха.
— Целувката, простак такъв!
