мангала, не помниш ли?
— Аха — отвърна Кълган. — Сетих се. — Пристигна един слуга да разбере какво е причинило шумотевицата и Кълган го помоли да доведе работници от двора да отнесат камъка. Човекът тръгна и Кълган каза на момчетата: — Е, хайде да го видим това чудо.
Качиха се по стълбите до стаята на момчето и завариха Гардел да намества последната тръба. Когато влязоха, ковачът се обърна и рече:
— Е, какво ще кажете?
Мангалът беше изместен по-близо до стената и сводът стоеше закрепен над него на четири метални пръчки с еднаква дължина. Целият пушек се улавяше от него и се отнасяше през металната тръба. За съжаление дупката на мястото на измъкнатия камък беше доста по-голяма от тръбата, така че повечето пушек се навяваше обратно в стаята от вятъра.
— Какво мислиш, Кълган? — попита Пъг.
— Какво да ти кажа, момче. Изглежда доста впечатляващо, но не забелязвам въздухът да е много по- чист.
Гардел шибна здраво металната качулка с ръка и тя изкънтя с калаен звън. Дебелите мазоли по ръката му го предпазиха да не се опари от нажежения метал.
— Ще стане тя, само да запълня тази дупка, чародеецо. Ще взема малко бича кожа, дето я използвам за щитове за конниците, ще изрежа дупка в нея, ще я напъхам около тръбата и ще я закова за стената. Ще я намажа с малко катран, а топлината ще я изсуши и ще я втвърди. Така ще задържа топлината и няма да пропуска дъжда и вятъра вътре, както и пушека. — Ковачът изглеждаше доволен от произведението си. — Е, отивам да взема кожата. Ей сега ще се върна.
Пъг изглеждаше готов да се пръсне от гордост и Томас споделяше гордостта му. Кълган леко се изкиска. Пъг се обърна към него и като си спомни къде учителят му е прекарал деня, попита:
— Какви са новините от съвета?
— Херцогът изпраща писма до всички благородници на Запада с подробни обяснения за случилото се и с призив да вдигнат в готовност армиите на Запада. Опасявам се, че на писарите на Тъли тепърва ще им се отвори много работа, защото херцогът иска да привършат час по-скоро. Тъли е на разположение, защото му наредиха да остане тук като съветник на Луам, заедно с Фанън и Алгон, докато херцогът отсъства.
— Съветник на Луам? Докато херцогът отсъства? — повтори Пъг неразбиращо.
— Да, херцогът, Арута и аз ще пътуваме до Свободните градове и после до Крондор, да говорим с принц Ерланд. Аз ще изпратя тази нощ съновно послание на един свой колега, стига да успея. Белган живее северно от Бордон. Той ще съобщи на Мийчъм, който би трябвало вече да е там, да ни намери кораб. Херцогът смята, че ще е най-добре да отнесе новините лично.
Пъг и Томас се спогледаха възбудено. Кълган знаеше, че и на двамата им се иска да тръгнат с тях. Да посетят Крондор щеше да е най-голямото приключение в младежкия им живот. Кълган поглади сивата си брада.
— Трудно ще ти бъде да продължиш с уроците си, но Тъли може да ти помогне да доогладиш някой и друг фокус.
Пъг беше готов да се пръсне.
— Моля те, Кълган, мога ли да дойда и аз?
Кълган се престори на изненадан.
— И ти ли? Не бях помислял за това. — Помълча малко, за да усили напрежението. — Ами… — Пъг го гледаше умолително. — … Всъщност защо не.
Пъг изрева и подскочи от радост.
Томас се помъчи да скрие разочарованието си. Изкара насилена усмивка на устните си и се постара да си даде вид, че е щастлив заради Пъг.
Кълган пристъпи към вратата. Пъг забеляза оклюмалата физиономия на Томас.
— Кълган? — Магьосникът се обърна с тънка усмивка на устните.
— Да, Пъг?
— И Томас, нали?
Томас поклати глава, защото нито беше член на дворцовата свита, нито подопечен на вълшебника, но очите му се впиха умолително в Кълган.
Кълган се усмихна широко.
— Мисля, че ще е по-добре да сте заедно, за да чакаме белята от двама ви само на едно място. Томас също. Ще го уредя с Фанън.
Томас ревна от радост и двете момчета се затупаха по гърбовете.
— Кога тръгваме? — попита Пъг.
Кълган се засмя.
— След пет дни. Или по-рано, ако херцогът получи вести от дребосъците. Към Северния път са изпратени бегачи да проверят дали е чист. Ако не, ще минем по Южния.
И излезе, а двете момчета заподскачаха и завикаха от радост.
Глава 7
Разбирателство
Пъг крачеше бързо през двора.
Принцеса Карлайн му беше пратила бележка, в която го молеше да се срещнат в градината й. Това беше първата вест от нея, откакто момичето бе избягало след последната им среща, и Пъг изпитваше безпокойство. Не искаше да си разваля отношенията с Карлайн, въпреки противоречивите си чувства. След краткия си разговор с Калин преди два дни той бе потърсил отец Тъли и си поговори с него надълго и широко.
Старият жрец с охота отдели от времето си да поговори с младежа, въпреки настойчивите изисквания, поставени от херцога на персонала му. За Пъг тази беседа се оказа много полезна, защото след нея той стана по-уверен и по-наясно със себе си. Последният съвет на стария духовник гласеше: „Престани да се тревожиш какво мисли и чувства принцесата и се постарай да разбереш какво чувстваш и мислиш самият ти.“
Той бе приел съвета на духовника и сега му беше съвсем ясно какво трябва да каже, ако Карлайн му заговори за някакво „разбирателство“ помежду им. За пръв път от няколко седмици момъкът изпитваше известно чувство за посока… макар да не беше сигурен докъде ще го доведе избраната пътека.
Стигна до градината на принцесата, зави на ъгъла и спря, защото вместо Карлайн до стъпалата стоеше скуайър Роланд. Роланд му кимна с лека усмивка.
— Добър ти ден, Роланд. — Пъг се огледа.
— Чакаме ли някого? — подхвърли Роланд уж между другото, едва прикривайки войнствения си тон, и небрежно постави длан на ефеса на меча си. Ако се изключеше оръжието, беше облечен както обикновено, в пъстър клин и туника в зелено и златисто, с високи ботуши за езда.
— Ами, всъщност очаквах да вида принцесата — отвърна Пъг с леко предизвикателен тон.
Роланд се престори на изненадан.
— Нима? Лейди Карлайн спомена нещо за бележка, но доколкото разбирам, отношенията между вас са пообтегнати…
Въпреки че Пъг се мъчеше да съчувства на Роланд заради положението, в което бе изпаднал в последно време, пренебрежително надменното му поведение и злобната му неприязън го подразниха и той не се сдържа и се сопна:
— Като скуайър към скуайър, Роланд, позволи ми да ти кажа следното: какви точно са отношенията между Карлайн и мен не е твоя работа!
На лицето на Роланд се изписа несдържан гняв. Той пристъпи напред и изгледа по-нисичкото момче.
— Проклет да си с твоето „не е твоя работа“! Не знам каква игричка си забъркал, Пъг, но ако направиш нещо, което да я нарани, ще те…
— Аз да я нараня! — прекъсна го Пъг. Беше потресен от неудържимата ярост на Роланд и разгневен от заплахата му. — Тя е тази, която си играе с нас и ни насъсква…
