кухнята. Пратиха един от стражите да намери мечемайстор Фанън и да му съобщи за пленниците.
След няколко минути Роланд се върна с отец Тъли. Старият жрец на Асталон носеше тъмносиня, почти черна роба и щом го видяха, тримата пленници си зашепнаха възбудено. Когато Тъли извърна очи към тях, тримата млъкнаха и се вкамениха. Арута и Дълголъкия се спогледаха изненадани.
— Какви са тези? — попита Тъли.
— Пленници — отвърна Арута. — Ти си единственият, който отбира нещо от езика им, и си помислих, че ще можеш да измъкнеш нещо от тях.
— Спомням си много малко от умствения контакт с цуранина Ксомич, но мога да опитам. — Той изрече със запъване няколко думи, които предизвикаха объркване сред пленниците, и те заговориха едновременно. Средният се сопна на двамата си спътници и те млъкнаха. Беше нисък, също като другите двама, но с яко телосложение. Косата му беше кафява, а кожата смугла, но очите му бяха удивително зелени. Той заговори бавно на Тъли, с малко по-отпуснати жестове и без да се държи толкова раболепно като другите двама.
Тъли поклати глава.
— Не съм сигурен, но като че ли иска да разбере дали не съм един от „Великите“ на този свят.
— От Великите ли? — попита Арута.
— Умиращият войник изпитваше благоговение към човека от техния кораб, когото наричаше „Великия“. Смятам, че това е по-скоро титла, отколкото определена личност. Вероятно Кълган ще се окаже прав, че тези хора изпитват страхопочитание към своите чародеи.
— Кои са тези хора? — попита принцът.
Тъли отново заговори със запъване. Мъжът в средата отговори бавно, но след малко Тъли го прекъсна с махване на ръката и каза на Арута:
— Това са роби.
— Роби? — Досега не се бяха сблъсквали с други цурани освен с воини. Затова фактът, че държат роби, му прозвуча като потресаващо разкритие. Макар да не беше съвсем непознато за Кралството, робството не беше широко разпространено и се свеждаше само до осъдени престъпници. По протежение на Далечния бряг то почти не съществуваше. На Арута идеята му се стори странна и отблъскваща. Хората можеха да се раждат с нисък ранг, но и най-долният крепостник притежаваше права и благородничеството бе длъжно да ги зачита и закриля. Докато робите бяха собственост. Така че Арута с отвращение каза: — Имай милост към мен, кажи им да станат.
Тъли заговори и мъжете бавно се надигнаха. Двамата отстрани приличаха на изплашени дечица. Третият застана спокойно, като съвсем леко сведе очи. Тъли отново започна да го разпитва.
Мъжът по средата заговори продължително и когато свърши, Тъли каза:
— Изпратили са ги да работят по загражденията край реката. Казват, че лагерът им бил унищожен от горския народ — има предвид елфите, струва ми се — и от дребните.
— Джуджетата, несъмнено — ухили се Дълголъкия.
Тъли го изгледа смразяващо. Дългокракият лесничей изобщо не се смути и продължи да се усмихва. Мартин беше един от малцината по-млади мъже в замъка, който не изпитваше притеснения пред стария жрец дори и преди да го включат в херцогската свита.
— Та както казвах — продължи жрецът, — елфите и джуджетата са нападнали лагера им. Побягнали са от страх, че ще ги избият. Скитали са се из горите няколко дни, докато тази заран патрулът не ги е намерил.
— Този приятел в средата ми се струва малко по-различен от другите — каза Арута. — Попитай го защо е така.
Тъли заговори бавно на мъжа, който му отвърна и Тъли побърза да преведе, леко изненадан.
— Казва, че името му било Шакашакала. Преди е бил офицер в цуранската армия!
— Това може да се окаже щастлива находка — каза Арута. — Ако е склонен да ни сътрудничи, може би най-сетне ще научим повече за противника.
Мечемайстор Фанън се появи от входа на цитаделата, забърза към Арута и разпитваните от него пленници и още преди да е спрял, попита:
— Какво става тук?
Арута му обясни каквото вече знаеше за пленниците и когато свърши, Фанън каза:
— Добре, продължете разпита.
— Попитай го как е стигнал до положението на роб — каза Арута на Тъли.
Без сянка на смут, Шакашакала разказа историята си. Едва след като приключи, Тъли престана да клати глава.
— Бил е командир на ударна част. Малко ми е трудно да кажа на какво е равен този ранг, но мисля, че отговаря поне на рицар-лейтенант. Казва, че хората му се прекършили в една от първите битки и неговата „къща“ загубила много чест. Някой си, когото той нарича „Вожд на войната“, не му разрешил да сложи край на живота си. Вместо това го направили роб, за да измие позора си.
Роланд тихо подсвирна.
— Неговите хора побягнали, а той виновен, така ли?
— Случвало се е не един граф да не изпълни заповед и херцогът да го прати да служи при някой от пограничните барони по Северните блата — обади се Дълголъкия.
Тъли изгледа мрачно Мартин и Роланд и изсумтя:
— Свършихте ли? — После се обърна към Арута и Фанън. — Според думите му, изглежда, са го лишили от всичко. Може да се окаже полезен.
— Може и да е някаква уловка — каза Фанън. — Лицето му не ми харесва.
Мъжът вдигна глава и изгледа Фанън с присвити очи. Мартин зяпна.
— Кълна се в Киллиан! Струва ми се, че този разбра какво казахте.
Фанън пристъпи пред Шакашакала.
— Разбираш ли ме?
— Малко, господарю. — Изрече го с непривичен акцент и с някак напевен тон, чужд за речта на Кралството. — Много от Кралство роби на Келеуан. Знае малко на кралска реч.
— Защо не го каза досега?
Той отвърна, отново без никаква сянка на вълнение:
— Не заповядано. Роб се подчинява. Не… — Извърна се към Тъли и каза няколко думи.
Тъли преведе:
— Казва, че робът няма право да прави нищо на своя глава.
— Тъли, ти смяташ ли, че може да му се вярва? — попита Арута.
— Не знам. Версията му е странна, но пък и те са странни хора според нашите разбирания. Умственият ми контакт с онзи умиращ воин ми показа неща, които все още не разбирам. — Тъли заговори на мъжа.
Цуранинът се обърна към Арута.
— Шакашакала каже. — Замълча, за да намери подходящите думи, и продължи: — Аз Ведевайо. Моя къща, род. Мой клан Хунзан. Стара, голяма чест. Сега роб. Няма къща, няма клан, няма Цурануани. Няма чест. Роб подчинява.
— Мисля, че разбирам — каза Арута. — Ако се върнеш при цураните, какво ще стане с теб?
— Бъде роб — може би — отговори Шакашакала. — Бъде убит — може би. Все едно.
— А ако останеш тук?
— Бъде роб, бъде убит? — Мъжът сви рамене, за да покаже, че това не го нтересува особено. Арута заговори бавно:
— Ние не държим роби. Какво би направил, ако те освободим?
Чак сега по лицето на роба пробяга едва доловим намек за някакво чувство. Той се обърна към Тъли и заговори бързо. Тъли преведе:
— Казва, че такова нещо е невъзможно в неговия свят. Пита дали можете да направите такова нещо.
Арута кимна, Шакашакала посочи двамата си спътници.
— Те работи. Те винаги роби.
— А ти? — попита го Арута.
Шакашакала изгледа твърдо принца и заговори на Тъли, без да измества погледа си от Арута.
