— Припомня родословието си. Казва, че е Шакашакала, ударен водач на Ведевайо, от клана Хунзан. Баща му бил войскови водач, а прапрадядо му — военен вожд на клана Хунзан. Сражавал се е с чест и само веднъж не изпълнил дълга си. Сега е само роб, без род, без клан, без народност и без чест. Пита дали смяташ сериозно да върнеш честта му.
— Ако цураните дойдат, какво ще направиш? — попита Арута.
Шакашакала посочи спътниците си.
— Тези мъже роби. Цурани идва, те прави нищо. Чака. Отива с… — двамата с Тъли размениха няколко думи и Тъли му подаде думата, която му липсваше. — … с победители. Те отива с победители. — Погледна към Арута и очите му се оживиха. — Ти прави Шакашакала свободен. Шакашакала бъде твой човек, господарю. Твоя чест е чест на Шакашакала. Дава живот, ако ти каже. Бие с цурани, ако ти каже.
— Как ли не! — изсумтя Фанън. — Според мен си е чист шпионин.
Широкоплещестият цуранин изгледа твърдо Фанън, след което с рязко движение пристъпи към мечемайстора и преди някой да реагира, измъкна ножа от колана му.
Само миг след него Дълголъкия вече бе извадил своя нож, а мечът на Арута излизаше от ножницата. Роланд и останалите войници наоколо закъсняха с частица от секундата. Цуранинът не направи никакъв заплашителен жест, а само подхвърли ножа в ръката и го подаде обратно на Фанън с дръжката напред.
— Господар смята Шакашакала враг? Господар убие. Дай воинска смърт, върни чест.
Арута прибра меча си в ножницата и взе ножа от ръката на Шакашакала. Върна го на Фанън и каза:
— Не, няма да те убие. — После се обърна към Тъли. — Според мен този човек може да се окаже полезен. Засега поне съм склонен да му повярвам.
Фанън съвсем не изглеждаше доволен.
— Може да се окаже много хитър шпионин, но сте прав. Не вреди, ако го оставим тук и го държим под око. Отец Тъли, защо не отведете тези хора във войнишкото общежитие и да видите какво може да се научи от тях? След малко ще дойда.
Тъли заговори на тримата и после им даде знак да го последват. Двамата плахи роби тръгнаха веднага, но Шакашакала прегъна коляно пред Арута, заговори бързо на цуранския си език и Тъли преведе.
— Настоява или да го убиеш, или да го направиш свой човек. Пита как човек може да бъде свободен, след като е лишен от къща, клан и от чест. На неговия свят такива хора ги наричат „сиви воини“ и те нямат никаква чест.
— Нашите обичаи са различни от вашите — каза Арута. — Тук човек може да няма род, нито клан, и въпреки това да има чест.
Докато слушаше, Шакашакала задържа главата си сведена, след което кимна. Изправи се и каза:
— Шакашакала разбира. — После добави с широка усмивка: — Скоро аз бъде твой човек. Добър господар има нужда добър воин. Шакашакала добър воин.
— Тъли, отведи го и разбери колко Шак… Шакалак… — Арута се разсмя. — Този залък не е за мен. — Обърна се към роба и каза: — Ако ще служиш тук, ти трябва наше име.
Робът го погледна объркано и кимна.
Дълголъкия се намеси:
— Кръстете го Чарлз. По-близко име до неговото не ми идва наум.
— Защо пък не? — каза Арута. — Отсега ще се наричаш Чарлз.
— Тшарлез? — повтори робът, сви рамене, кимна и тръгна мълчаливо след отец Тъли, който вече беше повел другите двама към войнишката барака.
След като тримата роби завиха зад ъгъла, Роланд попита:
— Какво мислите за всичко това?
— Не знам — отвърна Фанън. — Времето ще покаже дали не ни подлъгаха.
Дълголъкия се засмя.
— Ще държа Чарлз под око, меченосецо. Но е як, дребосъкът му с дребосък. След като ги спипахме, крачеше здраво. Може пък да стане добър следотърсач.
Арута го прекъсна.
— Ще мине доста време преди да се осмеля да го пусна извън стените на замъка.
Фанън заряза темата и се обърна към Мартин.
— Къде ги намерихте?
— На север, при Чистия поток, разклонението на реката. Следвахме дирята на голяма воинска част, тръгнала към брега.
Фанън се замисли.
— Гардън води друг патрул там. Може би ще ги засече и ще разбере какво ни готвят проклетниците тази година. — И без повече приказки той им обърна гръб и закрачи към цитаделата.
Мартин се разсмя и Арута го погледна изненадано.
— Какво толкова смешно намираш, майстор ловецо?
Мартин поклати глава.
— Дреболия, ваше височество. Досмеша ме от мечемайстора. На никого няма да го признае, но бас държа, че всичко е готов да даде, та баща ви да отмени заповедта си. Добър войник е, но не обича да носи такава отговорност.
Арута се загледа замислен в гърба на отдалечаващия се мечемайстор.
— Мисля, че си прав, Мартин. Напоследък толкова ме беше яд на Фанън, че не съобразих, че той самият никога не е искал поста.
Мартин сниши глас и промълви:
— Един съвет, ваше височество.
Арута кимна. Мартин посочи с палец Фанън.
— Ако нещо се случи с Фанън, бързо назначете нов майстор на меча. Не чакайте съгласието на баща си. Защото ако се забавите, командването ще поеме Алгон, а той е глупак.
Арута се вкочани от това подмятане, а Роланд изгледа майстора на лова осъдително. Арута отвърна хладно:
— Мислех, че сте приятели с конемайстора.
Мартин се усмихна и очите му просветнаха в насмешка.
— Тъй де, всички в замъка са му приятели. Но когото и да питате, ще ви каже същото: махнеш ли му конете, Алгон хич го няма в мисленето.
Подразнен от държането на Мартин, Арута го попита:
— И кой според теб трябва да заеме мястото му? Майсторът на лова може би?
Мартин се засмя открито, без да крие, че тази идея го е развеселила.
— Кой, аз? Небесата да не дават дано, ваше височество. Аз съм един прост ловец и нищо повече. Не, ако се наложи, назначете Гардан. Той според мен е най-способният войник в Крудий.
Арута знаеше, че Мартин е прав, но му отвърна нетърпеливо:
— Достатъчно. Фанън е жив и здрав и се надявам, че нищо лошо няма да го сполети.
Мартин кимна.
— Дано боговете го опазят… както и всички нас. Моля да ме извините, казах го ей така, между другото. А сега, ако ваше височество позволи, не съм хапвал топла храна от цяла седмица.
Арута му даде знак, че може да си ходи Мартин тръгна към кухнята, а Роланд каза:
— В едно отношение той не е прав, Арута.
Скръстил ръце пред гърди, Арута се беше загледал след Дълголъкия, докато той не се скри зад ъгъла. После попита:
— И кое е то, Роланд?
— Този човек е нещо повече от простия ловец, на какъвто се прави.
Арута замълча за миг.
— Така е. Нещо в Мартин Дълголъкия винаги ме е притеснявало, въпреки че никога не съм го хващал в грешка.
Роланд се засмя и Арута се извърна към него.
— Сега пък на теб какво ти е смешно, Роланд?
