— Какво става? Ще яздим ли?
— Един кораб идва към залива, а фарът на Дълги нос не свети — отвърна Арута.
Един от конярите доведе кон за Арута, веднага след него дойдоха и двама конници. Фанън кимна.
— Да, най-добре ще е да отидеш. И кажи на онези мърльовци на камънаците при фара, че хубаво ще си поприказваме като им свърши дежурството.
Арута беше очаквал Фанън да се противопостави и изпита облекчение, че не възрази. Метна се на седлото и след като портите се отвориха, тримата препуснаха надолу към града.
Краткият дъжд бе наситил нощта със свежия мирис на цветята покрай пътя и соления привкус от морето. Скоро обаче, щом приближиха града, тези аромати се смениха с лютата миризма на изгоряло дърво от овъглените останки на изтърбушените здания.
Минаха бързо през притихналия град и поеха по пътя към залива. Двама от стражите край кея припряно отдадоха чест, забелязали префучалия покрай поста им принц. Помръкналите сгради със спуснати кепенци по крайбрежната уличка стояха като неми свидетели за онези, които бяха напуснали града след набега.
Излязоха от града, свиха по разклонението и поеха към фара. Скоро кулата се открои пред очите им на естественото скално островче, свързано със сушата с изкуствен каменен насип, покрит с утъпкана пръст. Конските копита затупкаха по черния път. Блясък на мълния освети небето и тримата ездачи зърнаха за миг кораба, изпънал платна към залива.
Арута извика на спътниците си:
— Без сигнал ще налетят на скалите!
Един от стражите му изрева в отговор:
— Вижте, ваше височество. Някой подава сигнал!
Дръпнаха юздите и видяха при основата на кулата няколко силуета. Мъж, облечен в черно, размахваше запален фенер. Онези на кораба щяха да го видят съвсем ясно, но не и някой от стените на замъка. На смътната светлина Арута различи неподвижните тела на крудийските войници, проснати по земята. Четирима мъже, също загърнати в черно и с качулки, скриващи лицата им, се затичаха към конниците. Трима от тях извадиха дълги мечове, а четвъртият се прицели с лък. Една стрела промуши войника вдясно от Арута в гърдите, той извика и залитна от седлото. Арута смуши коня си и се втурна между тримата, преградили пътя му, събори двама, докато измъкваше меча, и посече третия през лицето. Мъжът падна без звук.
Принцът свърна покрай него и видя, че другият войник също атакува и замахва с меча към стрелеца. От входа на кулата се изсипаха още няколко души в черни наметала и безшумно се понесоха към тях.
Конят на Арута изцвили — стрела бе пронизала врата му. Докато конят се срутваше под него, принцът успя да измъкне стъпалата си от стремената, преметна левия си крак през шията на умиращото животно и скочи на земята. Приклекна, изтъркули се и се изправи пред една ниска фигура в черно, вдигнала с две ръце дълъг меч високо над главата си. Дългото острие блесна. Арута отскочи наляво и нанесе удар с меча си. Посече нападателя в гърдите и измъкна меча. Също като другите двама, мъжът в черно издъхна без звук.
Нов блясък на мълния открои още няколко фигури, тичащи към Арута откъм кулата. Той се извърна бързо да заповяда на оцелелия войник да се върне да предупреди в замъка, но викът секна в гърлото му, щом видя как връхлетелите фигури в черно смъкват ездача от седлото. Арута отбягна удара на първия, който го достигна, и се затича покрай три от фигурите, заковани на място от изненада. Удари в лицето четвърти с дръжката на меча, мъчейки се да го изтласка от пътя си. Единствената му мисъл беше да си отвори път за бягство и да предупреди замъка. Удареният залитна назад и Арута се опита да го прескочи. Падащият мъж посегна и хвана Арута за десния крак.
Арута се удари здраво в камънаците, изрита назад с левия крак и улучи с ботуша си мъжа в гърлото. Трахеята изпука и ръцете, впили се в крака му, се сгърчиха в конвулсия.
Арута се изправи, но нов нападател се хвърли към него, а само на една крачка след него идваха други. Принцът отскочи назад, но петата на ботуша му се закачи за камък и светът наоколо изведнъж се килна лудешки на една страна. За миг Арута усети, че виси във въздуха, след което раменете му се блъснаха в скалата и той полетя надолу по насипа. Блъсна се в още няколко скали и пльосна в ледената вода.
Шокът от съприкосновението с водата му помогна да запази съзнание. Силно зашеметен, той задържа инстинктивно дъх, но въздухът му беше малко. Без да мисли, загреба нагоре, главата му излезе над водата и той вдиша шумно и хрипливо. Макар и все още силно зашеметен, успя мигновено да се гмурне, защото около него се заизсипваха стрели. Нищо не можеше да види в мътната чернилка на залива, но прилепен към скалите, започна да се придвижва напред, повече с бутане, отколкото с плуване. Тръгна заднишком към края на насипа с кулата, надявайки се нападателите да си помислят, че е поел в обратната посока.
Подаде леко глава над водата и примигна да изчисти солената вода от очите си. Надникна от убежището си зад една голяма скала и видя черните фигури, търсещи в мрака на водата. Започна да се придвижва тихо, стъпка по стъпка, прикривайки се между скалите. Натъртените мускули и стави го караха да потръпва при всяко движение, но като че ли нямаше нищо счупено.
Нов блясък на мълния освети залива и Арута видя кораба, който навлизаше уверено в залива на Крудий. Беше търговски, но снаряжен и за война. Лоцманът му сигурно беше някой налудничав гений, защото забърса покрай скалите на косъм и пое право към пристана покрай извивката на насипа. Арута зърна и неколцина мъже по такелажа — бясно свиваха платната. По палубата стояха няколко воини в черни плащове и с извадени мечове.
Арута насочи вниманието си към хората по провлака и забеляза, че един махна безмълвно с ръка на останалите. Без да обръща внимание на болките по тялото си, Арута се изкатери по хлъзгавите скали на черния път. Олюля се, но се изправи и погледна към града. Признаци за смут все още не се виждаха, но той знаеше, че бедата скоро ще настъпи.
Затича към кулата на фара и с усилие се закатери по стълбите. На два пъти му причерня, но успя да се добере до върха на кулата. Видя пазача — лежеше мъртъв до сигналния огън. Киснатите в мазнина дърва бяха струпани под метален капак, който ги пазеше от стихиите. Студеният вятър духаше през отворените прозорци.
Арута намери кесията на мъртвия пазач и извади кремъка, огнивото и праханта. Отвори вратичката от едната страна на металния капак и заслони с тялото си дървата от вятъра. Втората искра прихвана и по дървата заподскача малко пламъче. Огънят бързо се разпространи и когато се разгоря, Арута издърпа веригата на макарата, която издигаше капака. Вятърът удари в огъня, пламъците лумнаха и се издигнаха към небето.
До стената беше поставена стъкленица с прахообразна смес, приготвена от Кълган за подобни спешни обстоятелства. Все още замаян, Арута се наведе и измъкна ножа от колана на убития пазач. Отвори с него капака на стъкленицата и изсипа цялото й съдържание в огъня.
Пламъците моментално станаха яркопурпурни — предупредителен сигнал, който никой в замъка нямаше да сбърка с обичайния. Арута се обърна към замъка — бе застанал встрани от прозореца, за да не закрива светлината. Пламъците се разгаряха все по-ярко и по-ярко и Арута усети, че главата му олеква. Още дълго нощта остана безмълвна, след което изведнъж откъм замъка отекнаха тревожни звуци. Обля го вълна на облекчение. Червеният маяк беше сигнал за появата на разбойници в залива, а гарнизонът в замъка бе добре обучен да се справя с такива набези. Фанън можеше и да проявява предпазливост в нощните преследвания на цурански отряди в горите, но един пиратски кораб в залива му беше нещо, на което нямаше да се поколебае да отвърне.
Арута заслиза залитайки по стълбите и спря, за да се подпре на рамката на вратата. Цялото тяло го болеше и ужасно му се виеше свят. Пое си дълбоко дъх и закрета към града. Когато стигна до мястото, където беше паднал конят му, се огледа за меча си, но после си спомни, че го беше отнесъл със себе си до залива. Пристъпи към един от падналите конници, които го бяха придружили, и спря до тялото на загърнатия в черно лъконосец. Наведе се да вземе меча на мъртвия войник и му причерня. Той се изправи — страх го беше, че ако тръгне, може да изгуби съзнание — и изчака кънтежът в главата му да затихне. Посегна и бавно опипа главата си. Едно силно подуто място, на което бързо нарастваше лоша цицина, му напомни, че се беше ударил, докато падаше по насипа. Пръстите му напипаха съсирваща се кръв.
Закрачи отново към града. Кънтежът в главата му се върна. Продължи напред залитайки, после се опита да затича, но след няколко колебливи стъпки отново закрета. Бързаше колкото може, заобикаляйки по
