— Този човек трябва да лежи на легло. По-сериозно е пострадал от теб. Не искаше да си тръгне, докато не се увери, че си добре.
Траск не му обърна внимание.
— Имал съм и по-лоши рани. Веднъж се бихме с една квеганска бойна галера, обърната на пиратски кораб и … е, това е друга история. Питахте ме за кораба. — Той закуцука към леглото на Арута. — Бяхме опънали платна от Паланк с товар оръжие и огнено масло. Предвид положението тук бях решил, че ще намеря добър пазар. Рано рискувахме през проливите този сезон, изпреварвайки другите кораби, поне така се надявахме. Но макар да прекосихме рано, платихме си скъпо. От юг ни настигна страшен щорм и ни отклони за една седмица. Когато стихна, поехме на юг към брега. Мислех, че няма да срещнем трудности със засичане на местоположението си по ориентирите на сушата. Но щом зърнахме суша, никой на борда не разпозна нито един белег. След като никой от нас не беше плавал на север от Крудий, правилно преценихме, че сме се отдалечили повече, отколкото си мислехме.
— Плавахме на каботаж денем и се отдръпвахме от брега нощем, защото не исках да рискувам с непознати плитчини и рифове — продължи Траск. — На третата нощ се появиха цураните. Доплаваха от брега като ято делфини. Гмурнаха се под кораба и излязоха от двете страни. Докато се разбудя от врявата на палубата, половин дузина копел… — да ме прощава принцесата — от тия цурани ми се нахвърлиха. Завзеха кораба ми само за няколко минути. — Раменете му се смъкнаха. — Тъжно е да си загубиш кораба, ваше височество.
Лицето му се сгърчи в гримаса и Тъли стана и накара Траск да седне на столчето до леглото на Арута. Траск продължи разказа си:
— Не можахме да разберем какво говореха — езикът им става повече за маймуни, отколкото за хора — аз лично говоря пет културни езика и мога да се оправя с още дузина, къде с приказка, къде с показване. Но както казах вече, не можахме да разберем дърдоренето им, обаче намеренията им бяха съвсем ясни.
— Заровиха в картите ми. — Мъжът направи гримаса. — Купих ги съвсем законно от един стар капитан в Дърбин. Петдесет години опит имаше вложен в тия карти, от тук, в Крудий, до най-далечните източни брегове на Кешийската конфедерация, а ги разхвърляха из кабината като стари дрипи, докато не намериха това, което им трябва. Сред тях имаше и няколко моряци, защото щом разпознаха картите, плановете им веднага ми станаха ясни… И проклет да съм, риба в прясна вода да ловя дано, но бяхме опънали платна само на няколко мили северно от сушата над вашия фар. Ако бяхме отплавали малко по-надалеч, щяхме да пристигнем живи и здрави в пристанището на Крудий преди два дена.
Арута и останалите мълчаха. Траск продължи:
— Нахълтаха в товарния отсек и взеха да хвърлят всичко през борда, все едно какво. Над петстотин тънко ковани квегански меча — през борда. Пики, копия, лъкове — всичко. За да не стигнат някак до Крудий, предполагам. Не знаеха какво да правят с квеганското огнено масло — буретата трябваше да се измъкнат на палубата, за да ги изхвърлят през борда — затова го оставиха. Но се погрижиха на борда да не остане никакво оръжие освен онова, което е в ръцете им. След което неколцина от тия дребни земни плъхове си навлякоха черните дрипи, скочиха и заплаваха към брега, към фара, а останалите от пасмината им взеха да се молят, коленичили по палубата, останаха само няколко души с лъкове да пазят екипажа ми. После изведнъж, около три часа преди да съмне, разритаха хората ми и почнаха да сочат залива на картата… И значи ние вдигнахме платната и поехме към брега. Останалото го знаете. Смятали са, предполагам, че няма да очаквате атака откъм морето.
— Правилно са сметнали — каза Фанън. — След последния им набег хвърлихме всичките си сили да пазим откъм лесовете. Затова ни хванаха неподготвени. — Старият мечемайстор добави с горчивина: — И сега градът е сринат и дворът е пълен с наплашени граждани.
Траск също въздъхна горчиво.
— Повечето им хора бързо се спуснаха на брега, но оставиха две дузини, които избиха хората ми. — Лицето му се сгърчи от болка. — Яки ми бяха момчетата, но не можаха да надделеят на толкова. А и не разбрахме какво става преди първите момчета да започнат да падат от рейте, пронизани от цуранскйте стрели. Пърхаха с ръце като чайки и падаха във водата. Мислехме, че ще поискат да ги изведем отново. Тогаз момчетата ми се опънаха, и още как. Но много закъсняха. А и е канджи и ножове как да излезеш срещу мечове и лъкове?
Траск въздъхна дълбоко. На лицето му бе изписана болка — колкото от тъжния разказ, толкова и от раната.
— Тридесет и пет души. Плъхове пристанищни, главорези и нехранимайковци, но си бяха моят екипаж. Ако някой имаше право да ги пречука, това бях аз. Пръснах черепа на първия цуранин, който ми налетя, взех му меча и убих още едного. Но третият ми го изби от ръката и ме намушка. — Мъжът се изсмя късо и дрезгаво. — Скърших му вратлето. После изгубих свяст. Сигурно са помислили, че съм умрял. Това, което помня след това, е, че видях огъня и заревах. После ви видях да се качвате по стълбата.
— Храбър мъж си ти, Амос Траск — каза Арута.
Лицето на едрия мъж се сгърчи от болка.
— Не чак толкоз, че да запазя кораба си, ваше височество. Сега съм само един жалък, изхвърлен на брега моряк.
— Стига толкова приказки. Арута, ти трябва да отдъхнеш — каза отец Тъли и сложи ръка на рамото на Амос Траск. — Капитане, няма да е зле да последвате примера му. Раната ви е по-сериозна, отколкото признавате. Ще ви заведа в стая, където да отпочинете.
Капитанът стана и Арута промълви:
— Капитан Траск.
— Да, ваше височество?
— Имаме нужда от свестни хора тук, в Крудий.
Лицето на капитана се изкриви в горчива насмешка.
— Най-големи благодарности, ваше височество. Макар че без кораб не знам с какво мога да съм полезен.
— Двамата с Фанън ще ви намерим достатъчно работа — отвърна Арута.
Мъжът се поклони едва-едва, колкото му позволи раненият хълбок, и излезе с Тъли. Карлайн целуна Арута по брадичката и му каза:
— Сега си почини.
Взе празната купа и излезе от стаята с Фанън. Още преди вратата да се затвори, Арута се унесе в сън.
Глава 17
Щурм
Карлайн нападна.
Заби с къс замах върха на рапирата си, целейки се да нанесе убийствен удар в корема. Роланд едва успя да отбегне напада и със силен замах на оръжието си отби нейното встрани. Отскочи назад и за миг загуби равновесие. Карлайн забеляза колебанието му и се хвърли напред.
Роланд се засмя и внезапно отскочи встрани, изби за втори път рапирата й и излезе извън защитата й. Бързо прехвърли своята рапира от дясната в лявата си ръка, пресегна се, прихвана ръката й с рапирата при китката, дръпна и на свой ред я изкара от равновесие. Извърна я и се озова зад нея. Обгърна кръста й с лявата си ръка, пазейки я от острието, и я притегли силно към себе си. Тя се замята безпомощно, но както беше зад нея, не можеше да му отвърне с нищо освен със сърдити проклятия.
— Беше измама! Долна измама! — изсъска тя.
Зарита безпомощно във въздуха и той се засмя.
— Никога не се откривай така, дори да ти се струва, че ударът е смъртоносен. Бърза си, но си много напориста. Научи се на търпение. Изчаквай противникът да се открие съвсем и тогава нападай. Излезеш ли така от равновесие, загиваш. — Целуна я безцеремонно по бузата и грубо я отблъсна от себе си.
Карлайн залитна напред, възстанови равновесието си и се обърна.
— Измамник! Позволяваш си волности с кралската особа, така ли?
Тя запристъпва към него и бавно зави наляво. Откакто баща й беше заминал, Карлайн бе извадила душата на Арута да разреши Роланд да я учи на фехтовка. Последният й аргумент беше:
