— А какво да правя, ако цураните нахлуят в замъка? С куките за плетене ли да се браня?
Арута беше отстъпил, по-скоро отегчен от непрекъснатото й заяждане, отколкото от убеденост, че ще й се наложи да върти сабя.
Изведнъж Карлайн се хвърли в свирепа атака, със замах отдолу нагоре, принуждавайки Роланд да отстъпи през малкия двор зад стражевата кула. Той опря гръб на ниската стена и зачака. Тя отново се хвърли напред, но младежът ловко пристъпи настрани и увитият с плат връх на рапирата й се удари в стената миг след като той се бе отдръпнал оттам. Роланд мина покрай нея, плесна я закачливо по задника с оръжието си и се озова зад нея.
— И не губи самообладание, защото с него губиш и главата си.
— О! — извика тя и се извъртя с лице към него. На лицето й се изписа смесица от яд и смях. — Чудовище такова!
Роланд я зачака готов, с насмешливо гузно изражение. Тя пресметна разстоянието и запристъпва бавно. Носеше тесни мъжки панталони — за ужас на лейди Марна — и мъжка туника, стегната в кръста от колана за оръжието. През последната година фигурата й се беше наляла и впитите по тялото й дрехи изглеждаха почти скандално. Вече бе осемнадесетгодишна и в нея не бе останал и помен от нещо момичешко. Специално изработените за нея ботушки, черни и високи до глезените, пристъпваха предпазливо по каменната настилка, докато се приближаваше към Роланд, а дългата й лъскаво-черна плитка се мяташе по раменете й.
За Роланд тези уроци с Карлайн бяха добре дошли. Двамата бяха преоткрили в себе си игривите забави на детството, а Роланд, от своя страна, таеше плаха надежда, че чувствата й към него могат да прераснат в нещо повече от приятелство. В годината след заминаването на Луам се бяха упражнявали заедно или излизаха, когато беше безопасно да пояздят около замъка. Времево, прекарано заедно, бе породило между тях усещане за близост, каквато преди му се струваше недостижима. И макар далеч по-сериозна отпреди, Карлайн си бе възвърнала чувството за хумор.
За миг Роланд се отнесе в спомени. Малкото момиче, своенравно и глезено, вече го нямаше. Високомерното и сприхаво дете си беше отишло. На негово място пред него стоеше млада жена с остър ум и силна воля, с нрав, смекчен от суровите уроци на живота.
Роланд примигна, усетил, че върхът на рапирата й се е притиснал в гърлото му. Пусна оръжието си с престорено примирение и въздъхна:
— Милейди, предавам се!
Тя се засмя.
— За какво се беше размечтал, Роланд?
Той избута леко върха на рапирата й.
— Спомних си как щеше да се побърка лейди Марна, когато за първи път излезе да яздиш в тези дрехи и се върна изпоцапана и съвсем не приличаща на дама.
Карлайн също се усмихна.
— Помислих си, че ще остане на легло поне една седмица. — Отпусна рапирата. — Бих искала да имам поводи да нося тези дрехи по-често. Толкова са удобни!
Роланд кимна и се ухили широко.
— И толкова съблазнителни. — Изписа си похотлива физиономия и изгледа обгърналите гъвкавото й тяло дрехи. — Макар че според мен по-скоро се дължи на този, който ги носи.
Тя вирна нос в престорен укор.
— Вие сте не само мошеник, но и ласкател, господине. И развратник.
Той се ухили и вдигна рапирата си.
— Мисля, че ми стига за днес, Карлайн. Повече от едно поражение на ден не мога да понеса. Още едно, и ще трябва да напусна този замък, потънал в срам.
Очите й се разшириха, тя насочи оръжието си и той разбра, че жегването е улучило в целта.
— Аха! Засрамен от някакво си момиче, така ли? — извика тя и настъпи към него с насочената рапира.
Той се засмя, приготви се за защита и отстъпи назад.
— Е, лейди. Това вече е непристойно.
Тя сниши рапирата си и го изгледа ядосано.
— Лейди Марна е тази, която се грижи за възпитанието ми, Роланд. Няма нужда палячо като теб да ме учи на обноски.
— Палячо ли!? — изрева той и скочи напред. Тя парира и замахна. Той пое удара, рапирата му се плъзна по дължината на нейната и двамата се озоваха тяло до тяло. Роланд хвана здраво китката й, държаща рапирата, и се усмихна. — Гледай никога да не изпадаш в това положение. — Тя се помъчи да се освободи, но ръката му я стискаше силно. — Освен ако цураните не започнат да изпращат срещу нас жените си, всеки от тези, с които ще се биеш, ще е по-силен и оттук нататък ще направи с теб каквото си поиска. — С тези думи той я дръпна по-силно към себе си и я целуна.
Тя се дръпна изумена. После рапирата изведнъж падна от ръцете й и тя го прегърна, притегли го към себе си със смайваща сила и го целуна със страст, неотстъпваща на неговата.
Роланд се отдръпна и Карлайн го изгледа със смесица от изненада и копнеж. Лицето й грейна в усмивка и очите й заискриха.
— Роланд, аз…
В замъка прозвуча сигнал за тревога и откъм крепостната стена от другия край на цитаделата проехтя вик:
— Щурм!
— Проклет късмет! — изруга Роланд. — В името на всички богове, точно сега ли?… — И хукна по коридора, водещ към главния двор. Обърна се през рамо ухилен и извика: — Не забравяйте какво щяхте да ми кажете, милейди. — Усмивката му обаче се стопи, щом видя, че тя тръгва след него с рапирата в ръка. — Къде си тръгнала? — попита я той вече много мрачно.
Тя му отвърна решително:
— На стените. Няма да се крия повече в избите.
Той се закова на място и й каза твърдо, със стиснати зъби.
— Не. Нямаш опит в истински бой. За игра се справяш чудесно, но няма да позволя да ми припаднеш още първия път, когато ти замирише на кръв. Ще отидеш в избите с другите дами и ще се заключиш там, докато опасността премине.
Никога не й беше говорил толкова твърдо и тя се изуми. Винаги досега се беше държал с нея като заядлив хитрец или като нежен приятел. Сега сякаш изведнъж се бе превърнал в друг човек. Той я сграбчи под мишницата и къде с водене, къде с дърпане я помъкна към вратата за избите.
— Роланд! — изкрещя Карлайн. — Пусни ме!
Той й отвърна тихо:
— Ще отидеш където ти е наредено. А аз — където ми е наредено. И никакви спорове.
Тя се задърпа от хватката му, но той я държеше неумолимо.
— Роланд! Веднага ме пусни! — извика му тя властно.
Той продължи да я дърпа по коридора, без да обръща внимание на протестите й. При вратата за избите един смаян страж се бе загледал в приближаващата се двойка. Роланд спря и доста грубо избута Карлайн към вратата. С разширени от гняв очи Карлайн се обърна към войника.
— Арестувайте го! Веднага! Той… — Гласът й бе писклив от гнева, съвсем не като на благовъзпитана дама. — Той ми посегна!
Стражът се поколеба, но Роланд вдигна предупредително пръст и го изпъна пред носа на войника.
— А ти ще се погрижиш нейно височество да се прибере в определеното й убежище. Няма да обръщаш внимание на протестите й и ако се опита да избяга, ще я задържиш. Ясно ли е? — Гласът му не остави никакво съмнение, че е смъртно сериозен.
Стражът кимна, но все още не смееше да докосне принцесата. Без да сваля очи от лицето на войника, Роланд леко подбутна Карлайн към вратата и каза:
— Ако разбера, че е напуснала избата преди да е прозвучал сигналът за отбой, ще се погрижа принцът и мечемайсторът да научат, че си позволил принцесата да изложи живота си на опасност.
