към едно… Мисля, че… ще е честно… Братството… да е в… засада.
Гарет продължи бегом след наставника си. Изфучаха с трясък от шубраците и Мартин се спря, дръпна Гарет за пеша на дрехата, вслуша се и каза:
— Ей ги там, отпред.
Гарет отвърна:
— Не знам… как можеш да чуеш нещо при… целия този тропот отзад? — Звучеше все едно, че по- голямата част от цуранската колона беше тръгнала подир тях, а и лесът усилваше шума и човек можеше да обърка източника.
— Още ли носиш оная … тъпа долна дреха? — попита Мартин.
— Да, защо?
— Скъсай едно парче. — Гарет измъкна ножа, без да пита за какво, и вдигна зелената горянска туника. Под нея беше облякъл яркочервена долна вълнена риза. Изряза дълга ивица отдолу, след което припряно почна да се загащва. Докато Гарет се оправяше, Мартин уви парцала на една стрела и се обърна назад към вършеещите из шубраците цурани. — Сигурно е от късите им крака. Инак може да бягат и по цял ден, но в гората не издържат. — Подаде стрелата на Гарет. — Виждаш ли онзи висок бряст оттатък полянката?
Гарет кимна.
— А малката бреза зад него? — Гарет кимна отново. — Можеш ли да я улучиш?
Гарет се ухили, изпъна лъка, постави стрелата и я пусна. Стрелата полетя, изви се в дъга и се заби в дървото. Мартин каза:
— Когато нашите късокраки приятели дойдат, ще видят трепкащото цветно петно отдалече и ще се затекат натам. Освен ако не греша жестоко, Братята са на петдесетина стъпки от другата страна на стрелата ти. — Измъкна рога си, докато Гарет мяташе лъка през рамо, и прошепна: — Давай да изчезваме! — И изсвири дълго и пронизително.
Цураните се спуснаха като ято стършели, но Дълголъкия и Гарет вече бяха поели на югозапад — още преди звукът на ловджийския рог да заглъхне. Хукнаха да бягат вече не на шега. Изведнъж излетяха през гъстата група дървета на гола поляна и се натъкнаха на група жени и деца. Една млада жена от Братството, която тъкмо поставяше голям вързоп на земята, се спря при появата на двамата мъже и се втренчи в тях. Гарет се изпързаля, за да закове на място, без да се блъсне в нея.
Големите й кафяви очи го изгледаха за миг, после тя се дръпна настрани, за да му направи път. Без да мисли, Гарет докосна с ръка перчема си и каза:
— Извинете, мадам.
След което отново хукна да настигне майстор-ловеца. Зад него се разнесоха викове на изумление и гняв.
След като изминаха още около четвърт миля, Мартин спря и се вслуша. Откъм североизток се носеха звуци на битка — викове, писъци и ек на оръжие. Мартин се ухили.
— Сега ще им се отвори работа за доста време — и на едните, и на другите.
Гарет се смъкна изтощен на тревата и изпъшка:
— Другия път защо не ме пратиш в замъка. А, майсторе?
Мартин приклекна до следотърсача.
— Това би трябвало да попречи на цураните да стигнат до Крудий до залез слънце. Няма да могат да предприемат щурм до утре. Четиристотин Тъмни братя не са нещо, което могат да оставят спокойно в тила си. Отдъхваме малко и потегляме за Крудий.
Гарет се облегна на съседното дърво.
— Това е добра новина. — Младежът въздъхна облекчено. — Бяхме на косъм, майсторе.
Мартин се усмихна загадъчно.
— През целия си живот сме на косъм, Гарет.
Гарет поклати замислено глава.
— Видя ли онази?
Мартин кимна.
— Да. Какво искаш да кажеш?
Гарет изглеждаше смутен.
— Беше хубавичка… дори красива, макар и със странна красота, искам да кажа. С дълга черна коса… а очите й бяха е цвят като козината на видра. Със сочни устни и дързък поглед. Предостатъчно, за да накара повечето мъже да се загледат. Такова нещо не бях очаквал от Братството.
Мартин кимна.
— Всъщност моредел са хубав народ, както и елфите. Но не забравяй, Гарет — добави той с усмивка, — ако отново ти се случи да си разменяш любезности с жена от народа на моредел, тя по-скоро ще ти изтръгне сърцето, отколкото да те целуне.
Отдъхнаха си малко — на североизток ехтеше глъчта на битката, — после поеха към Крудий.
От началото на войната цураните бяха ограничили действията си до онези области, които бяха в непосредствено съседство с долината на Сивите кули. Донесенията от джуджетата и елфите разкриваха, че в Сивите кули се вихри миньорска дейност. Извън долината бяха вдигнати заграждения и укрепления, от които започнаха набези срещу позиции на Кралството. Един-два пъти в годината цураните предприемаха по-голяма офанзива срещу херцогските армии на Запада, елфите на Елвандар или срещу Крудий, но повечето време се задоволяваха да държат това, което вече бяха завладели.
И с всяка година разширяваха завладяната зона, като изграждаха нови заграждения и укрепваха позициите си, от които да предприемат кампаниите си следващата година. След падането на Валинор очакваният натиск към крайбрежието на Горчиво море не се осъществи, нито пък цураните се опитаха отново да щурмуват укрепленията на Ламът близо до Камен връх. Валинор, както и градчето на Крудий, бяха опустошени и обезлюдени, по-скоро за да се заличат, отколкото да се припишат като придобивка на цураните. През пролетта на третата година от войната пълководците на силите на Кралството очакваха с тревога голям щурм, който можеше да наруши патовото положение. Сега той връхлетя. И връхлетя на най- логичното място, в най-слабата точка на съюзниците. Срещу гарнизона на Крудий.
Арута гледаше от стените цуранската армия. Гардан и Фанън стояха до него. Мартин Дълголъкия бе зад тях.
— Колко са? — попита Арута, без да откъсва очи от трупащите се около стените пълчища.
— Хиляда и петстотин, две хиляди — трудно е да се прецени — каза Мартин. — Вчера насам идеха още две хиляди, като извадим онова, което Тъмните братя са приспаднали от тях.
Откъм далечните гори ехтяха ударите на брадвите на секачите. Мечемайсторът и майстор-ловецът прецениха, че цураните секат дърветата за стълби за щурма.
— Не съм си и помислял, че ще го чуя някога от собствената си уста, но съжалявам, че вчера в леса нямаше поне четири хиляди Тъмни братя — каза Мартин.
Гардан се изплю през стената.
— Добре си се справил, майстор-ловецо. Хубаво е, че са се сблъскали.
Мартин се изкикоти мрачно.
— Също толкова добре е, че Братята убиват, щом някой им се мерне пред очите. Макар да съм сигурен, че не го правят от любов към нас, те наистина пазят южния ни фланг.
— Освен ако вчерашната им орда не е била изолиран случай — каза Арута. — Ако Братството изоставя Зеленото лоно, скоро ще се наложи да се боим за Тулан, за Джонрил и за Карс.
— Колко жалко, че са така несговорчиви — каза Фанън. — Ако можехме да се договорим…
Мартин поклати глава.
— Моредел търпят само разбойници, които са готови да им служат срещу злато. Иначе полза от нас нямат. А както личи по всичко, цураните са дошли, за да завладяват. Моредел не са по-пощадени от амбициите им, отколкото ние.
Фанън отново погледна трупащите се цурански сили. Знамена с ярки цветове и със странни за очите символи се вееха на различни позиции по предната линия на армията. Стотици воини в брони с всевъзможни цветове стояха на групи под всяко от знамената.
Прозвуча рог и цуранските воини застанаха мирно с лице към стените. Всеки флаг бе изнесен на десет
