Дракен-Корин замахна с черния меч, но Томас се сниши, нападна и златният му меч прониза Дракен- Корин в корема.
— Няма да ни спреш! — изрева Дракен-Корин и удвои яростта си, спря Томас и го отхвърли назад. Проблясък, и на мястото на Дракен-Корин се появи Алма-Лодака и нейната атака не бе по-малко яростна.
— Подценяваш ни, отче-съпруже — викна тя. — Ние сме всички валхеру, а ти си само един.
Лик и тяло се промениха и друг валхеру застана срещу Томас. И друг, и друг, докато най-сетне се сляха в мъгла от стотици ликове и тела, а след това пред Томас отново се върна Дракен-Корин.
— Видя ли? Видя ли? Аз съм безчетен. Ние сме безброй!
— Смърт си ти и зло, но освен това си и лъжец — отвърна Томас с презрение, замахна и Дракен-Корин едва отби удара му. — Да имаше силата на нашата раса, в миг щеше да ме поразиш. Можеш да се превръщаш колкото си щеш, но аз знам, че си само един, малка част от цялото, и се довлече тук, за да отвориш портала, та да нахлуе мощта на Пълчищата на дракона.
Дракен-Корин отвърна с нов напад. Томас посрещна черното острие със златния си меч и го отби. В другия край на залата битката между дракона и Властелина на ужаса, изглежда, привършваше, защото шумотевицата заглъхна. А после зад Томас настъпи зловеща тишина.
Томас усети, че Властелинът на ужаса се приближава и че Риатх е победена. Като Ашен-Шугар беше срещал такива като него и ако не беше толкова затруднен, нямаше да се уплаши, но ако сега се извърнеше към него, щеше да позволи на Дракен-Корин да действа на воля. Ако пък не му обърнеше внимание, щеше да му позволи да го обезсили.
Томас отби поредния замах на Дракен-Корин, скочи напред и нанесе рискован удар. Черното острие изсвистя към него, но само облиза плетената ризница, разкъса златните халки и поряза хълбока му, Томас стисна зъби от болка, но успя да сграбчи ръката на Дракен-Корин, изви я рязко, обърна го така, че да си сменят местата, и тласна с все сила Господаря на тигрите по пътя на черната хала.
Властелинът на ужаса залитна, мъчейки се да се спре, но не успя, блъсна Дракен-Корин отзад и го зашемети. Дракен-Корин запищя от болка, забравил да вдигне щит срещу изтръгващия живота досег на Властелина на ужаса.
Златният меч на Томас се заби напред, нанесе люта рана в корема на облечения в жълто и черно валхеру и го изтощи още повече. Дракен-Корин се олюля, блъсна се отново в освирепялото чудовище и то го отхвърли от пътя си. Неволният тласък отпрати Дракен-Корин към Камъка на живота.
— Нее! — изрева Томас и скочи напред, а Властелинът на ужаса замахна с лапа и за миг го сграбчи. Неистова болка прониза Томас, ръката му с меча замахна сама и златното острие се стовари в черното като нощта туловище и изсъска сред рояка искри. Отново замахна Томас към сърцето на неживата твар и й нанесе почти смъртна рана, карайки я да залитне. И се извърна като светкавица към устремения към целта си Дракен-Корин.
А той залитна и се свлече по очи върху Камъка на живота, сякаш искаше да го прегърне: И се засмя, макар и обезсилен, защото му остана време да си направи магиите и да отвори портала, през който общият им разум да се върне в света на тяхното рождение. Отново щеше да е цял.
Тогава Томас се засили с цялата си мощ и скочи върху него, стиснал меча с две ръце, с върха надолу, замахна и нанесе ужасен удар. Писъкът разкъса ушите му и Дракен-Корин се изви назад като изпънат лък. Златният меч го прониза и се заби дълбоко в Камъка на живота.
И дойде вятърът — нахлу от всички посоки към Камъка, а смъртно раненият Властелин на ужаса потръпна и се загърчи. Превърна се в струйка дим, стана безплътен, вятърът го отнесе и Камъкът го засмука. Тялото на Тигровия господар затрепери, разтърси се страховито, а от магическия меч на Томас се пръсна златно сияние и погълна Дракен-Корин. Златният нимб запулсира, Дракен-Корин се сви като безплътна сянка и също като Властелина на ужаса изчезна в камъка.
Пъг залитна като ударен, щом разломът се отвори. Сякаш нечия гигантска ръка се протегна, отмести настрана магическите му прегради, после бръкна в разлома и издърпа нещо оттам. Пъг усети ума на Макрос и осъзна, че Хочопепа и Елгахар неизвестно как също са с тях. После разломът избухна срещу тях, отпрати ги в нормалния свят и ги пробуди.
Пространството около Томас потръпна. Изведнъж наоколо се появиха Макрос, Пъг, двама мъже в черни халати и Арута.
Той се обърна и видя свитата в ъгъла Риатх, жалка купчина окървавена плът и димящи рани. Драконката изглеждаше мъртва, но и да беше още жива, нямаше да е за дълго. Срещнала беше съдбата си, както сама бе предсказала, и Томас се закле, че няма да я остави в забрава. Зад полегналото й тяло стената, отделяща залата от съкровищницата на валхеру, се беше разцепила при битката между нея и Властелина на ужаса и по пода се бяха изсипали злато и скъпоценни камъни.
— Какво стана? — попита Арута.
— Мисля, че почти свърши — отговори Томас и скочи на пода. Вихрушките запищяха оглушително, Макрос се олюля, а Пъг и останалите се раздвижиха. Изведнъж всички покриха ушите си с длани заради ужасния трясък и чак таванът изхвърча нагоре, разкъсвайки земята над древната камера, мазетата и долните етажи на крепостта. Отломките на две сгради се отнесоха нагоре в небето като гейзер от мазилка и камъни и се изсипаха над града. Високо във въздуха над главите им зейна пролука — сиво петно празнота, засияло на синия фон. И вътре в него заиграха хиляди цветове.
Пъг, Хочопепа и Елгахар вече бяха виждали подобна гледка, всеки сам на Кулата на изпитанието в Града на маговете. Беше Ликът на Врага, видян при златния мост, когато народите бяха избягали на Келеуан през Войните на хаоса.
— То нахлува! — викна Хочопепа.
Макрос изрева, за да надмогне воя на вятъра, заехтял от огромния блестящ смарагд.
— Камъкът на живота! Активиран е.
Пъг се огледа объркано.
— Но ние все още сме живи!
Томас посочи златния си меч, забит дълбоко в зеления камък.
— Аз убих Дракен-Корин преди да успее да използва Камъка на живота. Активиран е, но само отчасти.
— Сега какво ще стане? — изрева Пъг, за да надвие съкрушителния шум.
— Трябва ни силова бариера! — викна Макрос.
Пъг изведнъж се сети и почна да преде магията, която да ги опази да не ги унищожат.
— Хочо, Елгахар, помогнете ми!
Подхвана отново и останалите се включиха да вдигнат защитна бариера. Звукът се усили ужасно и Арута разбра, че колкото и да притиска ушите си, полза няма. Стисна зъби от болка, мъчейки се да се удържи да не писне, и се зачуди дали магьосниците ще успеят да си свършат заклинанията. Светлината от Камъка на живота се усили още повече и се нажежи до ослепително бяло със сребристи оттенъци по краищата. Сякаш беше готова да избълва ужасна гибел. Принцът, почти изтръпнал от умора и от ужаса на преживяното през последните няколко часа, се зачуди тъпо какво ли ще е, ако планетата наистина загине. След което не издържа повече на болката и закрещя…
… а Пъг довърши заклинанието и залата се взриви.
Земята под краката му потрепери, после се разлюля като от земетръс. Ги погледна към града. Войниците на Шамата, Ландрет и Цурануани тичаха презглава редом с тези от Сетанон и Висок замък. Мяркаха се таласъми, троли и неколцина заинатили се Тъмни братя, но всякакви мисли за бой бяха забравени и всяко живо създание, оказало се в града, бягаше от усещането за неизбежна гибел. Мрак, влудяващ страх и отчаяние изведнъж се бяха излели в душите на всичко живо. Всяка жива твар, до последната, искаше само да избяга колкото може по-надалече от източника на този безподобен страх.
Земната твърд се затресе и с глухия, пулсиращ тътен дойде смразяващ стържещ звук и всички изпопадаха на колене и заповръщаха. А после нещо сякаш ги издигна нагоре. Като че ли за миг се понесоха безтегловно във въздуха, след което сякаш някаква гигантска ръка ги блъсна с все сила в земята. И
