пограничната му свада с барон Лобромил, когато бях нает от Кросуейт.
— И аз съм чувал за него — рече Арута. — Работи от името на Свободните градове или Квег, така че не му се налага да се съобразява със закона на Кралството за наемническата служба.
— Това, което искам да разбера обаче, е за какво му е потрябвал на Мурмандамус корпус високоплатени инженерни специалисти. Ако ще действа толкова далече на запад, ще трябва да мине през Тир-Сог или Ябон. По на изток са пограничните барони. Но той все още е отвъд планините и ако ще предприема обсада, няма да са му нужни поне още няколко месеца.
— Може би иска да се увери, че никой друг няма да го наеме този Сегерсен? — предположи Локлир.
— Може би — каза Лаури. — Но най-вероятно има нужда от нещо, което Сегерсен може да му осигури.
— Тогава ние трябва да се погрижим да не го получи — каза Арута.
— Значи пътуваме половин ден до Тир-Сог и после обратно? — попита Роалд.
Принцът само кимна.
Арута даде сигнал.
Роалд, Лоари и Джими продължиха бавно напред, а Бару и Мартин свърнаха встрани, за да заобиколят. Локлир остана назад да пази конете. Половин ден бяха изкарали в придвижване по пътя за Тир-Сог; малко след пладне Мартин се беше върнал назад и когато пак се присъедини към тях, каза, че Кроуи е тръгнал назад. Бяха се прокраднали след него, за да видят срещата му с наелия го моредел.
Арута пристъпи бавно напред, надникна над рамото на Джими и се взря в Черния кръвник на Мурмандамус и Кроуи. Моределът в металната броня заговори:
— Проследи ли онази банда?
— Тръгнаха направо за Тир-Сог. По дяволите, казах ти, че тук няма нищо. Цял ден загубих да се мъкна напред-назад?
— Ще правиш каквото ти нареди господарят ни.
— Гласът не е същият — прошепна Джими. — Този глас е вторият.
Арута кимна. Момчето им беше обяснило за двата гласа, а бяха виждали и преди как Мурмандамус овладява телата на слугите си.
— Сега ще изчакаш Сегерсен — каза моределът. — Знаеш, че…
Й изведнъж Черният кръвник като като че ли подскочи напред, толкова внезапно, че падна в ръцете на Кроуи, който го задържа за миг стъписан, пусна го и се взря слисан в дългата една крачка стрела, щръкнала точно под шлема на съществото. Стрелата на Мартин се беше забила през качулката на плетената ризница на моредела и го беше убила моментално.
Преди останалите четирима да успеят да извадят оръжията си, Мартин улучи втори, а Бару вече тичаше откъм дърветата и дългият му меч изсвистя в мрака и посече третия моредел. Роалд вече бе прекосил поляната и уби друг от Черните. Мартин порази последния моредел, докато Джими и Арута нападаха Кроуи. Той почти не направи усилие да се защити, слисан от внезапната атака и бързо осъзнал, че го превъзхождат. Изглеждаше объркан, особено като видя как Мартин и Бару бързо смъкват броните на Черните кръвници.
Страхът му се замени с потрес, като видя как Мартин разсече гръдта на Кръвника и изтръгна сърцето му. Очите му се разшириха, щом осъзна кои са хората, избили бандата на моредела.
— Но вие… — Очите му зашариха от лице на лице по обкръжилите го мъже, след което се спряха на лицето на Арута. — Вие! Вие трябваше да сте мъртъв!
Джими бързо го претърси за скрити оръжия и опипа врата му.
— Няма абаносов козодой. Не е от тях. Дива светлина лумна в очите на Кроуи.
— Аз да съм от тях? Разбира се, че не съм, ваши височества! Аз съм най-обикновен куриер, ваша милост. Изкарвам си по някоя пара, нали знаете как е.
Арута махна на Джими.
— Тичай да доведеш Локи. Не искам да остава там сам, ако наоколо се навъртат други Тъмни братя. — Обърна се към пленника. — Какво общо има Сегерсен с Мурмандамус?
— Сегерсен ли? Той кой е?
Роалд пристъпи пред него и с тежката дръжка на камата, която стискаше, удари Кроуи през лицето, разкървави му носа и му раздра бузата, Кроуи се свлече на земята.
— Имай милост, не му чупи ченето — викна Лаури. — Няма да може да ни каже нищо.
Роалд срита гърчещия се на земята мъж.
— Слушай, момченце, нямам време за нежности с теб. Отговаряй каквото те питат, че ще те върнем в хана на парченца. — И за по-красноречиво погали острието на камата си.
— Какво общо има Сегерсен с Мурмандамус? — повтори Арута.
— Не знам — отвърна мъжът и отново изрева, изритан от Роалд. — Честна дума, не знам. Наредиха ми само да го срещна и да му предам едно съобщение.
— Какво съобщение? — попита го Лаури.
— Съобщението е просто. Гласеше само: „През прохода Инклиндел.“
— Проходът Инклиндел е една теснина през планините право на север оттук — поясни Вару, — Ако Мурмандамус я е овладял, може да я задържи достатъчно дълго, за да може Сегерсен да мине през нея.
— Но все още не знаем за какво му е на Мурмандамус инженерна част — отбеляза Лаури.
Роалд отвърна със сарказъм:
— Предполагам, че за това, за което се използват.
— Какво се кани да обсажда? — каза Арута. — Тир-Сог? Много лесно е да получи подкрепления от Ябон, а и трябва да си пробие път през номадите от Адски тътен, от другата страна на планините. Железни проход и Северен страж са твърде на изток оттук, а за да се заеме с джуджетата и елфите няма да му трябват инженерни части. Значи остава Висок замък.
Мартин, свършил междувременно касапската си работа, се обади:
— Може би, но това е най-голямото укрепление от пограничните баронства.
— Аз не бих се захванал да го обсаждам — каза Арута. — Изграден е така, че да удържа на щурмове. Може да бъде засипан с орди, а по всичко личи, че Мурмандамус не е от тези, които щадят живота на своите. Освен това така би се оказал изолиран на платото на Високи лес, без да има накъде да отстъпи. Не, това ми се струва безсмислено.
— Вижте — изхленчи човекът на земята. — Аз съм просто куриер, наел съм се да си изкарам хляба. Не можете да ме вините за това, което се кани да прави Братството, ваши благородия, нали?
Джими се върна с Локлир. Мартин се обърна към Арута.
— Не смятам, че този знае нещо повече. Лицето на Арута помръкна.
— Знае кои сме.
— Така е — кимна Мартин.
Лицето на Кроуи изведнъж пребледня.
— Вижте, можете да разчитате на мен. Ще си държа устата затворена, ваше височество. Няма нужда да ми давате нищо. Само ме пуснете да си ида и веднага ще се разкарам надалече оттук. Честно.
Локлир огледа мрачните лица на спътниците си, без да разбира какво става.
Арута забеляза това и кимна леко на Джими. Младежът хвана Локлир под мишницата и го повлече настрани.
— Ка… кво… — заекна младият скуайър. Щом се отдалечиха достатъчно, Джими спря.
— Ще изчакаме тук.
— Защо? — попита объркано момчето.
— Да свършат каквото трябва да свършат.
— Какво да свършат? — настоя Локлир.
— Да убият предателя.
Локлир го погледна пребледнял и Джими му заговори строго:
— Виж какво, Локи, това е война и в нея умират хора. И този Кроуи е един от най-маловажните хора,
