дрането под ноктите — каза Лео и посочи към кухнята. — Върни се и се измий. Почисти кръвта с четката.
Нокът се върна през стаята за сервиране в кухнята и намери голямо ведро със сапунена вода, с която чистеха котлите и блюдата. Лела — стоеше до дървената маса и привършваше със зеленчуците, го погледна през рамо и се усмихна.
— Ще сервираш тази вечер?
— Май да — отвърна Нокът и почна да си мие ръцете. — Не ми бяха казали.
— Облякъл си туника за сервитьор — поясни му тя. — Значи Ще сервираш.
— Какво трябва да правя? — попита Нокът, мъчеше се да потисне нервността, стегнала изведнъж стомаха му.
— Лео ще ти каже — отвърна Лела с широка усмивка. — Лесно е.
Нокът огледа ръцете си и видя, че кръвта се е махнала от ноктите му. Върна се в коридора. Лео го чакаше.
— Много се забави — каза готвачът и вдигна вежда. Нокът започваше да си мисли, че този готвач много прилича на дядо му: закачлив, когато те гълчи, без никога нито дума да казва на сериозно.
— Хайде с мен — подкани го Лео.
Нокът го последва в трапезарията. Беше дълго помещение с огромна маса, най-голямата, което момчето бе виждало. В двата й края бяха поставени по два стола с широки гърбове, и още по осем от двете страни. Дървото беше стар дъб, излъскан от много години търкане, масло и парцали, и блестеше като тъмно злато; петна от хиляди разлети бокали вино и халби ейл прошарваха дървото от единия край до другия. Забелязал изражението му, Лео каза:
— Масата на Кендрик. Легендарна е. Издялана е от ствола на древен дъб, от едно парче. Двайсет души и две мулета са били нужни, за да я домъкнат тук. — Огледа се и махна с ръка. — Кендрик е изградил тази стая около нея. — Усмихна се. — Не знам какво ще прави, ако му се наложи да я смени. Тази бихме могли да я насечем с брадви за огрев, но как ще вкара друга?
Нокът прокара длан по повърхността и откри, че е невероятно гладка.
— Хиляда парцала в ръцете на стотици момчета като теб са й придали този блясък. И твоят ред ще дойде за това. — Лео огледа помещението. — Значи виж сега какво ще правиш. — Посочи една дълга странична маса. — Скоро тук ще донесат кани бира и гарафи с вино, след което започва твоята работа. Виждаш ли онези бокали? — Посочи вече подредените на масата.
Нокът кимна.
— Някои от тях ще се напълнят с ейл. Други ще се напълнят с вино. Правиш ли разлика?
На Нокът изведнъж му се дощя да се усмихне. Запази физиономията си сериозна и отвърна:
— Опитвал съм и двете.
Лео се намръщи престорено.
— Пред гостите ще ме наричаш „майстор готвач“, ясно ли е?
— Да, майстор готвач.
— Добре, та докъде бях стигнал? — За миг изглеждаше леко объркан. — А, да. Твоята задача е да стоиш от тази страна на масата. Само от тази страна, ясно ли е?
Нокът кимна.
— Наблюдаваш гостите пред тебе. Ще са шестима от тази страна, седем от другата и двама гости ще седят ей там. — Посочи двата стола в края на масата, отдясно на Нокът. — Никой няма да стои в другия край.
— Шестима от тази страна, майстор готвач — повтори Нокът.
— Ти ще отговаряш бокалите винаги да са пълни. Ако се наложи на някой гост да помоли за още ейл или вино, честта на Кендрик ще бъде опетнена, а аз ще го приема като лично оскърбление. И най-вероятно ще помоля Робърт де Лийс да накара Паско да те набие.
— Да, майстор готвач.
— И гледай да наливаш ейл в бокалите, в които има ейл, а вино само в онези, в които има вино. Чувал съм, че някои варвари в Кеш всъщност ги смесват, но ми е трудно да го повярвам. Все едно, смесиш ли ги, ще помоля Робърт де Лийс да накара Паско да те набие.
— Да, майстор готвач. Майсторът го плесна леко по тила.
— Мога да помоля Робърт де Лийс да накара Паско да те набие само защото си момче, а момчетата са досадни. Стой тук.
След което майстор готвачът напусна трапезарията и остави Нокът сам.
Очите му зашариха бавно. Над ниския бюфет зад него висяха гоблени, а в десния ъгъл на голямата стая срещу масата имаше малка камина. Друга беше вградена в левия ъгъл срещу него. Двете щяха да осигурят достатъчно топлина в дългата трапезария, освен може би в най-студените нощи.
До другата стена имаше още една празна странична маса. След няколко мига влезе Ларс, носеше огромно плато с купчина сочно овнешко с подправки върху него. Скоро след това Меги, Лела и още неколцина други, които беше видял в кухнята, но чиито имена още не знаеше, влязоха забързано със сдържана припряност, понесли плата с димящи зеленчуци, горещи самуни хляб, гърненца с подправки и мед, купи прясно бито масло и подноси с печени патици, зайци и пилешко. Притичваха напред и назад и носеха нови и нови блюда, докато страничната маса не се отрупа с храна: готвени ястия и разни други неща, каквито Нокът не беше виждал никога. Плодове със странни цветове и форма бяха подредени до познатите му ябълки, круши и сливи.
След това донесоха ейла и виното, а Ларс застана срещу Нокът от другата страна на масата. Меги пък отиде в левия край на отсрещната маса, а Лела застана в десния край на страничната маса, зад Нокът.
Последва като че ли съвсем кратка пауза, само колкото всеки от тях да си поеме дъх, след което вратите се отвориха широко и започна да се реди върволица от хубаво облечени мъже и жени. Всеки заемаше мястото си на масата според някакъв ранг, предположи Нокът, тъй като зад столовете в края на масата стояха мъж и жена и всеки, който влезеше след тях, заемаше посоченото му място. На Нокът му се стори, че много прилича на реда, по който на трапезата се разполагаха мъжете в дългата къща в селото му. Най- старшият главатар сядаше на високия стол, вторият по важност главатар вдясно от него, третият отляво и така нататък, докато всеки мъж в селото не заемеше мястото си. Промяна в реда ставаше само когато някой умре, така че всеки мъж в селото можеше да очаква, че ще седи на едно и също място години наред.
Последен през прага прекрачи Кендрик, облечен точно както първия път, когато Нокът го беше видял. Косата и брадата му изглеждаха току-що измити и сресани, но туниката му бе със съвсем същия цвят, а панталоните и ботушите му пак така протрити, като в обикновен работен ден. Той пристъпи до стола пред мъжа в челото на масата и го издърпа.
Нокът видя как Ларс пристъпи до стола най-близо до челото на масата и го хвана за облегалката. Самият той се поколеба само за миг, след което отиде до стола вдясно, най-близо до челото на масата, и като подражаваше на останалите, го издърпа със съвсем леко обръщане, за да позволи на госта на вечерята — възхитителна жена на средна възраст с красива огърлица от смарагди — да пристъпи към масата, след което лекичко избута стола навътре и дамата седна. Нокът беше само на секунда след Ларс, но успя да се справи със задачата без грешка.
Като все така наблюдаваше Ларс, отиде до следващия стол и повтори същата процедура. Гостите бързо се настаниха. Докато се връщаше на поста си, Нокът видя, че Кендрик го наблюдава. Ларс се върна и застана до страничната маса. Нокът също зае мястото си.
Момичетата започнаха да поднасят храната. Ларс взе кана ейл и гарафа вино и отиде при челото на масата. Нокът се поколеба и погледна Кендрик. Кендрик му посочи с очи страничната маса.
Нокът повтори действията на Ларс. Пристъпи малко встрани от мъжа в челото на масата и му предложи избор на вино или ейл. Мъжът говореше с тежък акцент, но думите бяха ролдемски и беше ясно, че сред многото словоохотливо остроумие всъщност го подканя да му налее вино. Нокът го направи, като се стараеше да не накапе масата или госта.
След това тръгна по редицата с останалите гости и бързо започна да пълни бокалите според указанията им.
След като и това се свърши, останалата част от вечерта мина без произшествия. В хода на цялата вечеря Нокът допълваше бокал след бокал, а когато каните и гарафите му почти се опразниха, едно от
