— Двама търговци на път за Латагор с двама пазачи, които ги придружават.
— Точен извод. Макар да се обзалагам, че още нещо се носи във вятъра.
— Какво имаш предвид?
— Имам предвид, че не е обичайно охранителите да се хранят близо до работодателите си, на отделна маса, а онези двамата правеха точно това, но като че ли се бяха увлекли в някаква тема, която не искаха да се чуе от тези, които им плащат. Целия обяд изкараха потънали в разговор.
Нокът сви рамене.
— Не разбирам какво може да означава това.
— Нищо не означава, освен че не беше обичайно за охранници. Единият така и не докосна яденето си. — Посочи масата, където бяха седели двамата наемни пазачи, и Нокът видя, че едното блюдо наистина не е пипнато.
Беше обслужвал достатъчно пазачи на търговци и наемници в хана на Кендрик и знаеше, че повечето изяждат каквото им се поднесе все едно, че е последното ядене в живота им.
— Добре, Калеб. Какво според теб може да означава това?
— Не се виждаше никакъв фургон в двора на конюшнята зад хана, когато дойдохме, или от която и да е страна на сградата, но имаше четири коня, за които се беше погрижило момчето, което дойде да поеме нашия фургон.
Нокът си припомни набързо всичко, което знаеше за пътуващите търговци.
— Ами значи двамата търговци отиват в Латагор, за да закупят стока.
— Или за да си уредят транспорт за някъде другаде, но не продават стоки в града.
— Което значи, че носят злато.
— Вероятно. Но двамата, които са наели, изглежда, са предположили същото.
Нокът набързо довърши яденето си.
— Какво правиш? — попита го Калеб.
— Ще побързаме, за да ги настигнем и да им помогнем, нали?
— Няма — отвърна Калеб. — Човек среща достатъчно неприятности по пътя, за да се забърква доброволно в чужди.
— Но двамата пазачи със сигурност ще ги убият — възрази Нокът, допи набързо халбата си и стана. — Можем да спрем едно черно убийство.
Калеб поклати глава.
— Най-вероятно ще приберат златото на търговците, ще им вземат и конете и ще ги оставят да продължат пеш до Латагор. Докато стигнат до града, наемниците вече ще са взели някоя лодка за отсрещния бряг и ще са на път за Високи предели или Крайбрежен страж.
— Или могат просто да им прережат гърлата и да се задържат в Латагор. Изнервения може да го хване паниката и да действа безразсъдно.
Калеб стана и даде знак на жената, която им беше сервирала.
— Кажете на момчето да приготви фургона ни. — Погледна Нокът. — Ще трябва да скъсаме конете от бой, за да ги догоним.
— Не е нужно — отвърна Нокът. — Наемниците не приличаха на хора, които си падат по бързата езда. Ще се опитат да заблудят търговците, преди да ги нападнат. Ти си пътувал по този път. Къде според теб е най-удобното място за убийства?
— Има една дълбока клисура на пет мили оттук, стига до пътя. Ако аз реша да нападна някого, ще го направя точно там, защото ще е много лесно да издърпат телата на половин миля навътре и после бързо да се върнат на пътя, без никой да ги забележи. Ако стане така, ще минат месеци, докато някой се натъкне на труповете.
— Значи трябва да побързаме — каза Нокът. — Сигурно са вече на цяла миля пред нас.
Калеб го изгледа за миг с любопитство и каза:
— Да тръгваме тогава.
Наложи се да изчакат няколко минути, докато им докарат фургона от задния двор. Момчето беше изтъркало конете и Калеб му даде една медна монета за допълнителната работа.
После подкара конете в бърз ход, което ги накара да запръхтят недоволно.
— Ако си прав, ще догоним търговците й охраната им точно когато стигнат до клисурата. — Погледна Нокът и видя, че лицето на младежа се е стегнало решително. — Защо толкова гориш от желание да се намесиш, млади приятелю?
Лицето на Нокът помръкна.
— Не одобрявам убийството.
Калеб кимна мълчаливо. След малко подхвърли:
— Като си решил да се държиш геройски, няма да е зле да се въоръжиш.
Нокът кимна, обърна се и издърпа меча си от фургона. Не виждаше смисъл да го носи до този момент.
Калеб продължи да кара мълчаливо, после попита:
— Как са въоръжени наемниците? Нокът отвърна без колебание:
— По-високият, спокойният, носеше дълъг меч на дясното бедро — бие се с лявата ръка. Имаше и дълга кама на лявото и зърнах дръжката на нож за мятане, стърчеше от десния му ботуш. По-нервният носеше къс меч на лявото бедро и две ками от дясната страна. Плюс няколко ножа в черния елек без ръкави и друг малък нож в лентата за попиване на потта в широката му шапка, откъм страната с перото от черна врана.
Калеб се засмя, още по-рядко явление от усмивката му.
— Последното съм го пропуснал.
— Леко издуваше шапката.
— Добре си усвоил уроците на Кендрик. Пропуснал си само ножа зад токата на колана на нервния. Аз го забелязах само защото през цялото време се стараеше да седи изправен и в един момент пъхна палеца си зад нея, сякаш да го намести, за да не го пореже.
— Лошо място за държане на нож според мен.
— Ако е направено добре, много си е добро мястото всъщност. Направиш ли го лошо… — Калеб сви рамене.
Караха бързо. След като превалиха поредния хълм, Калеб рече:
— Там.
Отсреща пътят се изкачваше наляво и след това се спускаше надясно. Градът вече се виждаше: без усилие щяха да стигнат преди залез-слънце, ако нещата бяха продължили по план.
— Виждам ги — каза Нокът.
Калеб плесна с юздите и подкара конете в лек бяг.
— Ще стигнат клисурата по-скоро, отколкото мислех! Фургонът набра скорост и Нокът се хвана с две ръце за капрата, за да не изхвърчи от друсането. Този фургон беше направен за мъкнене на тежък товар, не за удобство на возещите се.
Трополенето на летящия надолу по пътя фургон би трябвало да стресне наемниците, но когато Нокът и Калеб се приближиха, четиримата вече се бяха сдърпали, двамата търговци се караха с двамата си охранници. Наемникът, за когото Нокът мислеше като за Нервния, извади меча си точно когато приятелят му се обърна и видя приближаващия се фургон. Ревна нещо и другият се обърна да види какъв е проблемът.
Двамата търговци дръпнаха юздите и понечиха да се отдръпнат, но в този миг Нервният замахна с меча си към по-близкия до него и го перна по лявото рамо. Мъжът изрева и падна от коня си.
Калеб подкара препускащите вече в галоп коне вляво от тримата останали на седлата мъже. Търговецът, който беше паднал, изпълзя настрани като рак и заотстъпва от двамата конници. Другият търговец вече препускаше по пътя, размахал ръце все едно се опитваше да литне.
Нокът се изправи и скочи от забързания фургон, събори Нервния от коня и мечът изхвърча от ръката му. Калеб правеше всичко възможно да задържи фургона да не се обърне. Другият наемник набързо прецени положението и препусна нагоре по пътя, натам, откъдето бяха дошли.
Нокът падна върху Нервния на земята и той изпищя. Нокът бързо отскочи и стисна меча, в очакване
