— Но как да…
— Какво?
Нокът се опита да подреди мислите си. След дълго мълчание, в което само седяха и се гледаха, и чуваха шумните разговори и подвиквания на носачите и коларите, най-сетне се наведе над масата и промълви:
— Сред оросините родителите ни избират кой с кого да се събере. Аз нямам родители, а не знам за родителите на Лела…
Калеб го прекъсна.
— За женитба ли мислиш?
Нокът примигна, сякаш се изненада, че въпросът се поставя точно така, но накрая кимна и каза:
— Не знам какво да правя.
— Поговори с Робърт. Нокът кимна.
— Но трябва да те предупредя — продължи Калеб. — Не мисля, че ще стане, дори Лела да го желае, а не смятам, че го иска.
— Но тя ме обича! — отвърна Нокът достатъчно високо, за да накара двама носачи да се обърнат и да го изгледат. След смях и едно грубо подмятане отново се върнаха към разговора си.
— Както казах, не съм специалист по жените, Нокът. Но трябва да знаеш следното. Не си първият момък, който е топлил леглото на Лела.
— Знам — отвърна Нокът.
Калеб свъси вежди, сякаш премисляше думите си. След малко заговори:
— Онова, което става между един мъж и една жена, си е тяхна работа. Но ще ти кажа следното. Познаваш мъже, които са били в прегръдките на Лела.
Нокът примига, все едно че не беше си го и помислял.
— Гибс ли?
Калеб кимна.
— Ларс?
Ново кимване.
— Но Ларс е с Меги — каза Нокът.
— Сега. Но се разделят често. Меги не се връзва много с представата за лятно празненство. Има си качества, но е доста трудна.
— Но това не е редно — каза Нокът.
— Нокът, не е въпросът дали е редно, или нередно. Просто е така. При вашето племе мъжът или жената са ти избрани и можеш да изкараш цял живот, без да познаеш друга жена, но тук… — Въздъхна. — Тук е друго.
Нокът изглеждаше отчаян.
— Трябва да знаеш, че и аз съм бил с Лела — каза Калеб. Младежът го погледна стъписано.
— Ти!?
— Миналото лято, в деня, в който Паско и Робърт те намериха, с нея пихме много ейл и накрая прекарахме нощта заедно. Същото беше направила и с няколко по-чаровни млади пътници.
Светът около Нокът се разпадаше.
— Тя да не е… как беше думата.
— Коя дума?
— Жена, която ляга с мъже за пари.
— Курва — уточни Калеб. — Не, млади ми приятелю, не е. Но е здраво момиче, което харесва мъжете, и е от страна, където хората не му мислят много дали да си легнат заедно и да се позабавляват.
Нокът усети празнина в стомаха си.
— Не е редно — промълви той.
— Иди да си измиеш ръцете — подкани го Калеб и махна с ръка към вратата за кухнята. — Храната всеки момент ще дойде. Просто запомни, че в повечето неща редното или нередното зависи от страната, откъм която си в момента. Хората на моя баща биха сметнали, че други да ти избират спътника в живота е… ами, варварство. — Лицето на Нокът взе да помръква и Калеб добави: — Не исках да те обидя, само изтъквах, че нещата изглеждат, както изглеждат, защото така са те учили от дете. А останалата част от света е безкрайно по-различна от всичко, което може да си представи едно дете. Хайде, иди се измий.
Нокът стана и отиде в кухнята. Там се натъкна на познати гледки. Анджелика и Ела работеха с други двама: мъж, който трябваше да е бащата на Джейкъб, предвид приликата, и друг един, явно тукашният готвач. Нокът намери ведро с вода и сапун и се изми. Когато вдигна глава, видя, че Ела му хвърля одобрителни погледи.
Усмихна й се колебливо и изтри ръцете си с кърпата, окачена до ведрото. Въпреки увлечението й към Калеб тя го гледаше доста смущаващо. Нокът излезе от кухнята и се върна при Калеб. Седна и го загледа. Беше го смятал за свой приятел. Но Калеб беше спал с жената, която Нокът обичаше! Как трябваше да се чувства сега?
Най-сетне отрони тежка въздишка и каза:
— Никога няма да ги разбера жените. Калеб се засмя и го потупа по рамото.
— Добре дошъл в братството, приятелю.
Рано на другия ден Калеб започна обиколките си из града. Пет-шест пъти в годината Кендрик поръчваше определени неща за хана, в това число брашно, ориз, захар и мед, както и сезонни стоки. Но два пъти в годината се приготвяше специален списък и някой трябваше да отиде в града, за да закупи тези по-особени стоки. Често това беше самият Кендрик, но този път бе Калеб.
След като минаха през третия дюкян, Нокът започна да разбира защо. Калеб, изглежда, притежаваше дарба в преговарянето. Можеше да усети кога един търговец е готов да приеме по-ниска цена или кога има граница. Докато крачеха по улицата към следващия дюкян, Нокът попита:
— Как го разбираш?
— Кое?
— Кога да спреш да спориш за цената?
Калеб отби встрани, защото срещу тях тичаше банда улични хлапета, преследвани от разгневен търговец.
— Има неща, за които трябва да си отваряш очите. Същото е, както при игра на хазарт или ако се опитваш да разбереш дали някой лъже.
— Какви неща?
— Много са — отвърна Калеб. — Но да започнем с по-явните. Изражението. Продавачът на подправки тази сутрин например беше доволен, че вижда клиент. Лицето му излъчваше искрена радост при пристигането ни.
— Как можеш да разбереш?
— В момента, в който влезеш в дюкян, наблюдавай лицето на човека. Повечето търговци ще направят за миг пауза, да видят кой ги посещава. В този момент ще видиш истината. Иска време, докато се научиш, но скоро сам ще откриеш разликата между истински доволния, че вижда клиент, и този, който се преструва на доволен. Първият държи да ти продаде нещо, докато вторият може да ти продаде, а може и да не ти продаде. Много истини се крият зад една фалшива усмивка, поднесено пожелание за добро здраве или твърдението, че цената е много ниска или пък много висока. Засега само наблюдавай хората, с които се пазаря, не мен, и виж каквото можеш да видиш.
Нокът наблюдаваше през целия ден и след като поредното пазарене приключеше, задаваше въпроси. Постепенно започна да разбира истината в думите на Калеб — това, че може да се доловят определени знаци, ако човек има търпение да гледа за тях.
Малко след пладне стигнаха до един малък пазар близо до източната стена на града и пътят им се заизвива между щандовете на търговци, предлагащи храна, дрехи, живи птици, накити, сечива, оръжия, дори посредник за наемна охрана. Продавачите изглеждаха различно от хората, обитаващи останалата част на града, и за миг Нокът го жегна усещането, че тук има нещо познато. За много кратък миг се почувства все едно е сред съплеменниците си! Мъжете имаха татуировки по лицата, но изображенията му бяха непознати.
