— Благодаря — каза Нокът, щом Йом тръгна към вратата.
После се обърна към Алисандра. Очакваше тя да си тръгне с Йом, но тя стоеше до масата и сипваше яхния в две паници.
— Ъъ… ти оставаш ли? — попита Нокът.
Тя му махна да седне и извади бутилка вино. Напълни две глинени чаши, издърпа едно от двете трикраки столчета, прибрани под масата, и седна.
— Ще ям с тебе. Не ти ли казаха? Нокът се смъкна на леглото.
— Явно са го казали на всички освен на мене. — Не можеше да откъсне очи от нея, но всеки път щом Алисандра го поглеждаше, извръщаше поглед настрани.
Тя се засмя.
— Така е тук понякога, нали?
— Всъщност винаги — отвърна той и тя отново се засмя. Започнаха да се хранят мълчаливо. Накрая Нокът проговори:
— Аз… много се радвам, че си тук, но… ъъ… какво все пак правиш тук?
— О, майстор Мацеус и това ли не ти ли е казал?
— Не — отвърна Нокът. — Тук май никой нищо не ми казва.
— Ще остана с теб. Аз съм новият ти модел. Нокът остави чашата. Не можеше да повярва.
— Ти си новият ми модел?
— Да. За упражненията по голо тяло.
Бузите му пламнаха, но той се овладя, макар и с усилие. Тя явно не се притесняваше, че ще му позира, така че и той нямаше нужда да се чувства неудобно. Въпреки това обаче не можеше да яде повече, затова върна яхнията от паницата си в котлето.
— Не съм гладен. Цял ден бях в кухнята, нали знаеш. Хапка тук, залък там…
Тя само се усмихна, но щом приключи с вечерята си, каза:
— Донеси ми вода, ще измия съдовете.
Зарадван на повода да остане за малко сам, Нокът побърза да изпълни молбата й, грабна голямото дървено ведро до вратата и заслиза към езерото. В езерото се вливаше малък поток и той напълни ведрото от него — водата му беше по-чиста. Домъкна го до колибата. Алисандра вече бе почистила масата и бе изнесла паниците и чашите на лавицата отвън. Взе ведрото и почна да ги мие.
Нокът влезе вътре. Чудеше се какво да й каже. Но преди да е успял да измисли нещо, тя пристъпи на прага и спря, досущ картина в рамката на вратата.
— Топло е тази нощ.
— Да — отвърна той; усещаше потта по себе си, макар да беше сигурен, че изобщо не е от топлината. — Наистина е топло.
Изведнъж тя започна да се съблича.
— Да идем да поплуваме.
Нокът седеше слисан и онемял, докато тя смъкваше роклята си. Щом видя изражението му, тя се засмя.
— Ще ме рисуваш дълго, не забравяй.
— Ами… всъщност да де — изломоти той и загледа след нея, щом тя забърза надолу към водата.
— Хайде! — подкани го тя и се засмя на явното му неудобство.
Нокът смъкна ботушите си, ризата и панталоните и затича след нея. Алисандра вече цапаше във водата. Той се засили, скочи и се гмурна. Изплува, отметна мократа си коса и възкликна:
— Чудесно е!
Тя доплува до него.
— Нали?
Нокът натопи глава под водата и отново изплува.
— Наистина е чудесно. А и днес пропуснах къпането.
— Не миришеш по-лошо от обичайното.
— А? — Той зяпна, изненадан от забележката й. — Лошо ли мириша?
Тя се засмя.
— Шегувам се, глупчо. — Започна да цапа с ръце във водата.
Започнаха да се плискат като деца, след това поплуваха. Голямата луна се издигна на изток и Алисандра каза:
— Време е да излизаме.
— Не донесох кърпи или халати — измърмори Нокът, все едно бе трябвало да се сети за тези неща.
— Топло е. Почти ще сме изсъхнали, докато стигнем до колибата.
Излязоха от водата и тръгнаха нагоре един до друг. Нокът не можеше да откъсне очи от окъпаното й от лунната светлина тяло. Беше слабичка, както знаеше, че ще е, но гърдите й бяха по-големи, отколкото си ги беше представял, а устните й — по-тесни, отколкото бе очаквал, почти момчешки, като ги погледнеш от определен ъгъл.
— Какво си ме зяпнал? Той се изчерви.
— Извинявай. Мислех си каква поза ще е най-добра за теб. Тя го изгледа накриво.
— О, Разбира се.
Смутен, Нокът усети, че тялото му реагира на гледката. Дощя му се да се свие и да умре, но за щастие Алисандра не обърна внимание на притеснението му. Когато стигнаха до колибата, Нокът спря на прага и каза:
— Обаче…
— Какво? — попита тя.
— Леглото е само едно.
— Естествено.
И пристъпи напред, и се притисна в него. Ръцете й се плъзнаха около врата му и изведнъж лицето й се озова пред него, а устата й — на неговите. Нокът се поколеба само за миг, после я взе в прегръдката си и всичко друго на света беше забравено.
— Какво си подсвиркваш? — попита тя.
— Не мърдай — заповяда й Нокът с усмивка. — Някаква мелодия, не знам. Измислих си я.
— Харесва ми. Можеш ли да а изсвириш на флейтата?
— Мисля, че да — отвърна той и се отдръпна от рисунката, която бе започнал тази сутрин: третата, откакто Алисандра беше дошла в колибата.
За първи път, откакто беше хванал четката, се чувстваше уверен. Първата скица, която бе нахвърлил, се нуждаеше от малки поправки. Сега налагаше боята на петна, придаваше цвят на черно-белия образ и виждаше как лека-полека придобива форма.
Първата нощ с Алисандра беше прекарал в еуфория. Никога не си беше представял, че може да изпитва към жена това, което изпитваше към Алисандра. Тя беше мила, топла, страстна и отдаваща се — и в същото време бе настоятелна и придирчива по един закачлив и възбуждащ начин.
Почти не бяха спали, освен краткото дремване между два поредни пристъпа на любовна страст. Накрая тя заяви, че не може да заспи от глад, и той сготви, докато тя се къпеше в езерото. Поплува малко, докато тя се хранеше, после се върна, хапна няколко залъка, изпи чаша вино и я придърпа отново в леглото.
Между любовната игра, яденето и спането успя някак да изкопае зимника зад къщичката, до изоставения сайвант. С радост откри, че някой е започнал преди години същия проект и че ямата всъщност вече е почти изкопана, тъй че му оставаше само да разчисти натрупалата се през годините пръст и храсталаци, след това да подравни стените, да изкопае стъпала и да вземе мярка за вратата.
Работата привърши на втория ден. Месото, ейлът, виното, сиренето и една кошница плодове вече лежаха в хладния зимник. Оттогава се бе посветил само на едно нещо. Алисандра.
Отдръпна се от рисунката и я огледа преценяващо.
— Хммм…
Тя стана и заобиколи да погледне.
— Аз ли съм това?
